< HomePage | Снимки
<- Август, 2014 | Начална страница | Октомври, 2014 ->

Архив за месец Септември, 2014

Понеделник, 1 Септември 2014

Тръгнах с идея да карам до Кладница, но силите ми стигнаха повече (всъщност ми свърши времето) и откарах чак до края на Боснек (белият дроб на Перник), където в началото на селото нещо гореше и едвам се дишаше (бахти и белият дроб). Щях да продължа, но стана късно и добре че реших да се върна, че половината от 30-те километра до София ги карах в тъмното. До края на Боснек стигнах за около два часа и половина от които 20-25 минути бяха почивки.

От Водния канал (над Владая) до Кладница е едно от най-готините карания, които съм правил. Минават се около 15 километра по тясна горска пътека с леко спускане, на която двама човека не могат да се разминат, но пък спокойно се поддържа скорост около 25 км/ч при спускане. Ако има повече колоездачи по пътеката сигурно ще е опасно, но понеже бях сам се изкефих максимално.

Изкачването от Владая до Водния канал е гадно и там е хубаво да се бута или носи колелото. Изобщо където има яко изровен път с големи камъни и е по-стръмно, май е най-добре да се минава пеша. Не се губи много време, а и в каране ще се хвърлят повече сили отколкото ще е полезно.

70+ километра каране, 40 отиване през гори и камъняци и 30 връщане по магистрала и "първокласен" път и естествено задната гума я спуках на пет километра от вкъщи. Да ви сера на първокласните български пътища. В гората е по-безопасно...

[ Добави коментар ]
Неделя, 7 Септември 2014

Качването до хижа Алеко не е особено трудно, повече е досадно. Паветата са гадост, особено в началото на пътя големите направо ти пречат да караш. Едва стигнах до отбивката за Драгалевския манастир, където вече можеше да се кара горе-долу нормално. Хубавото беше, че почти нямаше движение нито нагоре, нито надолу и можех да избирам къде да карам, защото по крайщата на пътя е доста кофти.

От горната отбивка за манастира до хижата с много почивки и без напъване се качих за час и 35 мин. Което си направо бавно като се има предвид, че става дума за 10.5 км. и именно от тази бавност е и коментарът ми за досадата. Не зная колко е денивелацията (трябва да я сметна, но би трябвало да е поне 850-900 м.).

На връщане имаше моменти когато колелото върви с 60+ км/ч и си е страшничко. При над час и половина качването, спускането стана за ~17 мин (до горната отбивка за манастира).

[ Добави коментар ]
Събота, 13 Септември 2014

Тръгнах за Копитото и вероятно защото минах по стария Беловодски път (откъдето всъщност официално минава Витоша 100), карането ми беше с около километър по-малко до горе. Хубавото беше, че времето го свалих с над 10 минути спрямо предишното качване (днес го качих за час и 18).

От там тръгнах по downhill пътеката, но понеже съм сам, а и ми се видя доста сериозно реших да не се правя на интересен и вместо това се върнах на пътеката за Боянския водопад, след което продължих нагоре за хижа Момина скала. Качването до там ми отне около 40 минути като в кофтите места имаше малко бутане.

Пих една вода от Перловска река и мислех да пускам надолу и да си пиша една червена точка, но вместо това свих нагоре, за да видя докъде ще ме изведе пътят (табелите са малко кът).

Минах покрай две много грозно зарязни хижи, като на втората пътят свърши, но пък имаше табела за хижа Алеко. Пътечката изглеждаше прилична, та реших да видя докъде ще ми стигнат силите. След малко каране и след това доста бутане (пътеката е отврат - големи камъни, корени и мизерия) стигнах до заслон Ушите и Торфено бранище, където изгубих 15-ина мин., за да сменя спуканата задна гума, след което с добро темпо стигнах до хижа Алеко откъдето се спуснах надолу по пътя.

От хижа Момина скала до хижа Алеко включително смяната на гумата ми отне около час и 50 мин, закръгляйки пътя Борово - Копитото - хижа Момина скала - заслон Ушите - хижа Алеко на 3 часа и 50 мин.

[ Коментари: 2 | Добави коментар ]
Коментари

Много важно е да са ти добре напомпани гумите, защото иначе ще си като онези 50-100 симпатяги, които сменят гуми по време на обиколката.

Написа anonymous coward на 14-Sep-2014 11:31


Добре бяха и двете (по спецификация пет атмосфери, доста твърдо, но колелото върви стабилно). Интересното беше, че гумата се пукна от вътрешната страна на някакво никакво място (камъните ги минах без проблеми), изглежда заради някаква сериозна компресия спица се беше забила в нея.

От както почнах да карам повече извънградско винаги си нося резервна гума + лепенки + помпа, за да не се окажа на 30-40 км от най-близката гумаджийница с тъпа усмивка, чудейки какво да правя...

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 14-Sep-2014 12:01


Четвъртък, 18 Септември 2014

70 км за 7 часа. Не звучи като епично каране. То и не беше де. Поне 40% беше бутане и носене на колелото. Друг път ако има такъв културен живот - аз няма да се записвам /вероятно утре ще размисля.../.

С добро темпо тръгнах за Железница (през Бистрица по пътя) и след като стигнах до края на селото се върнах в началото на изкушаващата отбивка с табела "Черни Връх, хижа Алеко".

Викам си - к`во толкова, ще го помъча час-два, пък и не е лошо човек да се качи на Черни Връх. До отбивката и мотаенето из селото бях минал само 29 км. за някакви си час и 40 мин с добро темпо, така че сила - бол.

Първият километър нагоре се кара, аз карах до там където е отбивката за Обиколната алея (и трасето за Витоша 100), че дори и малко след това. Гледам пред мен една гора и един стръмен път нагоре, мисля си "я да взема да се върна да тествам трасето на обиколката" ама нали съм си прост, почудих се малко пък отново хванах пътя за Черни Връх.

Хайде след това бутай из гората, бутай по баира, бутай през морените и изровената пътека, гази из блатата, карай малко и така девет километра и половина за три часа докато го докарам на връх Черни Връх. Естествено там беше мъгла навсякъде, едва се вижда на 50 метра - демек, гледки никакви. Хареса ми метео станцията с голф топката отгоре. Изглежда доста футуристично.

Пуснах по чакъления път, като разбира се обърках посоката на едно място та трябваше да се връщам и хем бавно се движа (от страх да не счупя нещо по техниката), хем пак останах без ръце едва пускайки с 15-20 км/ч. Бах тия чакъли и камъняци (и студ!)...

От там хижа Алеко за малко подкрепа и фиууу надолу по пътя, за почивка и изчистване на главата.

[ Добави коментар ]
Неделя, 21 Септември 2014

Цяла седмица успявам да избягам от дъжда но днес времето си ми го върна, че и малко отгоре.

Още преди да стигна до кръговото за Бистрица, вече ме беше валяло два пъти и обувките ми бяха пълни с вода. Но пък се оказа, че в дъжд поддържам много добро темпо. Продължих нагоре към Железница, като ту валеше, ту спираше и стигайки до началото на Обиколната алея отдавна бе спряло да ми пука за кал, дъжд и подобни.

Затова и натиснах здраво и никакви локви и кал не можеха да ме спрат. Хубаво щеше да е да нося очила и да не дишам през устата...

Карането по Обиколната алея е супер кеф и силно го препоръчвам на всеки. До Бояна са двайсет километра по хубава горска пътека, която може да се каже, че е лека ако пропуснем Серпентините над Симеоново, където отбелязах две малки падания (носите си каските нали?). Едно падане, в което чуете силно ДРЪН по каската и ще оцените веднъж завинаги, когато хора със сериозен тон ви казват да си НОСИТЕ КАСКИТЕ!

Забавното дойде накрая когато на половин километър от Бояна спирачките ми прегряха и спряха да работят. Ей това не ми се беше случвало и честно да си кажа е много плашещо. Някак си успях да спра след спускането от Боянската църква и да се добера до бул. България, където вече не ми трябваха чак толкова спирачки. Май това е едно от най-страшните неща, които ми се е случвало при каране на колело. Хвърчиш с 30-40 км/ч надолу и идва време да намалиш или да спреш. Стискаш яко спирачките, но почти нищо не става, а бързо наближаваш завой или главен път, който ще пресечеш. Определено случка, в която ти се вдига адреналина. Изходът е да имаш добри подметки и да ги използваш за спиране (добре че номера сработи...).

Резултът от карането е видим в следващия снимков материал, който говори сам за себе си:

Снимка 1

Снимка 2

Снимка 3

За поправяне на щетите трябваше да вляза с дрехите в банята и да сваля поне кило кал. Обувките са си заминали, колелото го измих, утре ще гледам по-подробно в какво състояниe e, а засега единственото по-сериозно поражение е върху bike компютъра, който така се беше напълнил с пясък че го човърках половин час, за да го върна към живот.

Хубаво е човек да има рожден ден!

[ Коментари: 4 | Добави коментар ]
Коментари

Значи с теб сме се разминали вчера по пътеката от Железница. Ние бяхме четирима, с едно бебе и едно двегодишно. Много ти се зарадвахме и изпаднахме в носталгичен пристъп по времето, когато карахме в дъжд и кал и Мишел също спираше по България с подметките на обувките. Добре разбирам адреналина, за който говориш. Честит рожден ден! :-)

Написа Ани (www) на 22-Sep-2014 11:04


Имаше доста туристи по пътеката въоръжени с дъждобрани, явно хората си ходят (браво за което!). За подобни срещи съм си сложил звънче и гледам да внимавам като се разминаваме, защото зная колко е неприятно някой да прелети край теб и да го усетиш в последния момент.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 22-Sep-2014 11:21


Жорка, случайно намерих твоя блог, ..все така разсмиваш хората както в добрите стари времена, ...поздрави, и бъди все така веселяк!

Написа Богдан Гергов (www) на 23-Oct-2014 11:38


Браво! Хуморът ти е страхотен! Малко хора могат така да се надсмиват на собствените си грешки , а това означава, че си широко скоен човек, обичаш живота и му се наслаждаваш. Успех!

Написа Вики на 24-Jan-2015 15:28


Valid XHTML 1.0! Valid CSS!