< HomePage | Снимки
<- Четвъртък, 18 Септември 2014 | Начална страница | Сряда, 1 Октомври 2014 ->
Неделя, 21 Септември 2014

Цяла седмица успявам да избягам от дъжда но днес времето си ми го върна, че и малко отгоре.

Още преди да стигна до кръговото за Бистрица, вече ме беше валяло два пъти и обувките ми бяха пълни с вода. Но пък се оказа, че в дъжд поддържам много добро темпо. Продължих нагоре към Железница, като ту валеше, ту спираше и стигайки до началото на Обиколната алея отдавна бе спряло да ми пука за кал, дъжд и подобни.

Затова и натиснах здраво и никакви локви и кал не можеха да ме спрат. Хубаво щеше да е да нося очила и да не дишам през устата...

Карането по Обиколната алея е супер кеф и силно го препоръчвам на всеки. До Бояна са двайсет километра по хубава горска пътека, която може да се каже, че е лека ако пропуснем Серпентините над Симеоново, където отбелязах две малки падания (носите си каските нали?). Едно падане, в което чуете силно ДРЪН по каската и ще оцените веднъж завинаги, когато хора със сериозен тон ви казват да си НОСИТЕ КАСКИТЕ!

Забавното дойде накрая когато на половин километър от Бояна спирачките ми прегряха и спряха да работят. Ей това не ми се беше случвало и честно да си кажа е много плашещо. Някак си успях да спра след спускането от Боянската църква и да се добера до бул. България, където вече не ми трябваха чак толкова спирачки. Май това е едно от най-страшните неща, които ми се е случвало при каране на колело. Хвърчиш с 30-40 км/ч надолу и идва време да намалиш или да спреш. Стискаш яко спирачките, но почти нищо не става, а бързо наближаваш завой или главен път, който ще пресечеш. Определено случка, в която ти се вдига адреналина. Изходът е да имаш добри подметки и да ги използваш за спиране (добре че номера сработи...).

Резултът от карането е видим в следващия снимков материал, който говори сам за себе си:

Снимка 1

Снимка 2

Снимка 3

За поправяне на щетите трябваше да вляза с дрехите в банята и да сваля поне кило кал. Обувките са си заминали, колелото го измих, утре ще гледам по-подробно в какво състояниe e, а засега единственото по-сериозно поражение е върху bike компютъра, който така се беше напълнил с пясък че го човърках половин час, за да го върна към живот.

Хубаво е човек да има рожден ден!

[ Коментари: 4 | Добави коментар ]
Коментари

Значи с теб сме се разминали вчера по пътеката от Железница. Ние бяхме четирима, с едно бебе и едно двегодишно. Много ти се зарадвахме и изпаднахме в носталгичен пристъп по времето, когато карахме в дъжд и кал и Мишел също спираше по България с подметките на обувките. Добре разбирам адреналина, за който говориш. Честит рожден ден! :-)

Написа Ани (www) на 22-Sep-2014 11:04


Имаше доста туристи по пътеката въоръжени с дъждобрани, явно хората си ходят (браво за което!). За подобни срещи съм си сложил звънче и гледам да внимавам като се разминаваме, защото зная колко е неприятно някой да прелети край теб и да го усетиш в последния момент.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 22-Sep-2014 11:21


Жорка, случайно намерих твоя блог, ..все така разсмиваш хората както в добрите стари времена, ...поздрави, и бъди все така веселяк!

Написа Богдан Гергов (www) на 23-Oct-2014 11:38


Браво! Хуморът ти е страхотен! Малко хора могат така да се надсмиват на собствените си грешки , а това означава, че си широко скоен човек, обичаш живота и му се наслаждаваш. Успех!

Написа Вики на 24-Jan-2015 15:28


Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас.
Е-мейл адресът няма да се показва на сайта.
Към него ще има връзка.

Коментарът трябва да е написан на български с кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път
начало
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!