< HomePage | Снимки
<- Петък, 20 Август 2004 | Начална страница | Неделя, 22 Август 2004 ->
Събота, 21 Август 2004

Разбуждам се, вече е светло, горе-долу съм дремнал. Зяпам през прозореца и няколко неща ми правят впечатление, който са различни от България.

Тук навсякъде се строи - пътища, кварталчета и пак пътища. Сериозно изграждат инфраструктура турците. Къщите, който строят не са разхвърляни всяка за себе си и различни, а са по дванайсет-шестнайсет, еднакви и подредени като комплекс. На доста места виждам така да се строи. Изглежда подредено и красиво. Още нещо прави впечатление - повечето къщи на покрива имат слънчеви колектори и резервоари за вода. Пестеливи са хората, защо да използват ток за загряване на водата, когато имат толкова много слънце.

Виждам и неща, които стоят грозно според мен. Доста къщи не са измазани и са подобни на недостроените по селата в България. За разлика от България тук обаче не им слагат покрив. Направили първи и евентуално втори етаж, а отгоре само плоча без покрив. Стои много незавършено и грозно.

Пристигаме в Кушадъсъ (Куш-а-дъсъ - острова на птиците).

Докато слизаме към градчето виждаме в далечината двата аквапарка. Единият от тях е най-големият в Европа. За съжаление ние няма да можем да ги посетим :( Мотаем се из града с автобуса и оставяме хората по хотелите. Тук не ми харесва. Някак си разхвърляно, голямо и прекалено "градски" ми стои, не прилича на курорт.

Вече извън града оставяме и последните хора и продължаваме към Мармарис, имаме още 2-3 часа път. Автобусът е полупразен и се местим напред за можем по-добре да гледаме. Последните 10 километра до Мармарис се минава през хълмове, а около пътя има евкалиптови дървета. Много е красиво. Когато започне спускането, целият Мармарис се вижда като на длан. Първото ми впечатление е, че е подредено. По-късно когато минаваме по централната крайбрежна улица ми харесва още повече. Улиците в града не са с асфалт, а с плочки. Там където започва асфалта свършва града.

Оставят ни да се настаняваме в хотела (Sun Princess) и се оказва че сме пристигнали точно на време за обяд. Добро посрещане, както бяхме огладняли :) Нападаме шведските маси, след което почиваме. 20+ часа път с автобус не са най-приятното изживяване, което може да има човек. Освестяваме се и тръгваме да се разходим и да разгледаме.

Плажът се намира на 100 метра от хотела, но хотелът естествено си има басейн. Движението по улицата е хаотично, навсякъде има кръчмички, който предлагат "Full english breakfast", биричка и гледане на последните английски мачове. Всевъзможни магазинчета и много златари. Всичко работи до късно. Намираме Change бюро и сменяме малко парички. Не че нямаше да ни вземат и доларите ако искахме да си купим нещо преди това, но нямаше да е изгодно. Не сменяме много пари, защото е събота, а в събота и неделя курсът е малко по-нисък - $1 == 1,420,0000 TL (през седмицата курсът беше $1 == 1,450,000 TL). Вече сме милионери. Ако бяхме сменили всичките долари щяхме да станем милиардери! Малко по-късно похарчвам и първият си милион. :-)

Вечерта имаме уговорена среща с Петя (местната ни връзка), която ще ни светне какви екскурзии, забавления и изобщо какво има в Мармарис. От малката разходка, която си направихме преди вечеря вече сме се ориентирали и знаем горе-долу какво искаме. За моя най-голяма радост се оказа, че има и екстремни приключения, не само пенсионерски, като гледане на някакви камънаци, крепости и подобни глупости.

Забират ни в девет вечерта с автобус, в който са и останалите току що пристигнали българи и ни откарват в малка заличка над един магазин за злато и диаманти (Vogue). Научаваме интересни факти за историята на Мармарис и откъде идва името му. Идва от израза "мимар ас", което означава "обесете архитекта". Някакъв турски султан го бил казал, защото не го послушали и не му построили крепост както бил заповядал. Самото градче до 1987 е било някакво просто рибарско село и само за 17 години е станало това, което е в момента. Има 35 хиляди жители, а през сезона почиват над 400 хиляди туристи във всеки един момент. Сериозна работа.

Петя е свежарка и ни разяснява екскурзиите. Ние вече сме решили, че на Ефес и Памуккале няма да ходим, защото са много тежки и безинтересни. Турска вечер също не ни вълнува особено. За щастие има достатъчно други приключения за петте дни (от понеделник), който ще сме тук. След разясненията ни връщат по хотелите, като уговорката е на сутринта Петя да мине да ни запише за каквото сме си избрали. Единодушно решаваме, че всеки ден ще ходим някъде. Само да стоим и да се търкаляме по плажовете или на басейна е скучно. Толкова неща има да се видят.

[ Коментари: 8 | Добави коментар ]
Коментари

Mnogo yako i sladko!!!!!!!!!!!

Написа yanita на 21-Jul-2005 17:41


Правилно е да се изпише : куш -птица ; адъсъ - остров в падежна форма

Написа Наделина на 07-Jun-2007 14:29


Благодаря за поправката.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 07-Jun-2007 14:30


Pravilnoto e:ku&#351;=ptitsa adas&#305;=ostrov

Написа Ali на 24-Jul-2007 18:57


Голяма грешка,че сте отказали Ефес и Памукале, не е само за пенсионери, много е интересно

Написа ivelina на 05-Oct-2007 19:43


Много е далече от Мармарис, трябваше да пътуваме 5-6 часа с автобус и затова се отказахме, другите екскурзии бяха по-интересни.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 05-Oct-2007 20:02


Приятелката ми ходи на почивка и още при пристигане в хотела на рецепцията и откраднали видеокамерата. Мръсни крадливи мангали. Не ходете там.

Написа дафд на 04-Oct-2009 22:39


не са крадливи мангали, камерата най вероятно е открадната от туристи.Много коректни хора са, една туристка си изгуби портмонето в хотела, предадоха й го от персонала с всичко налично, което е имала.Това у нас не може да стане.

Написа жанета на 01-Jun-2011 09:29


Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас.
Е-мейл адресът няма да се показва на сайта.
Към него ще има връзка.

Коментарът трябва да е написан на български с кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път
начало
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!