< HomePage | Снимки
<- Сряда, 28 Януари 2004 | Дневника | Петък, 30 Януари 2004 ->

Архив / Четвъртък, 29 Януари 2004

Четвъртък, 29 Януари 2004

В София вали сняг. Добре че колата е наблизо и няма много хора да ни гледат сеира. В този сняг трима човека с летни якета и обувки са странна гледка.

Пристигаме на летището и следва първата изненада за деня. Heathrow и Gatwick са затворени поради силен снеговалеж. Маршрута се променя - ще летим до Виена от там за Париж и чак тогава за Johanesburg.

Check-in на багажа, митница, качваме се на автобусчето, което ни стоварва пред малък McDonnell Douglas. За пръв път ще летя със самолет!

Излитането е вълнуващо - ускорение като на спортна кола, леко усещане за обръщане на стомаха при издигането, преминаване през облаците и след това слънцето, което грее над тях - красота!

Летим на 4500 метра и наблюдаваме под нас Сърбия и Унгария. Нахраниха ни с някаква странна салата и докато се усетим и кацаме във Виена. Кацането е придружено със слаби ръкопляскания.

Виена. Втора изненада за деня - телефонът ми не работи :(. Какато правилно предположих, Mtel не са ми включили роуминга. За щастие на майка ми и на баща ми телефоните работят. Звънкаме в България и скоро ще имам работещ телефон.

Париж ни очаква.

Този път летим със Airbus A320. Отново с Austrian Airlines. Airbus-а е доста класи над самолета, с който излетяхме от София. Има тв екрани през 3 седалки, раздават ни слушалки и можем да слушаме 10 радио програми, на телевизорите върви информация и карта на полета, а по-късно и филм от Discovery. Хранят ни със салата от скариди и спагети. От информацията на тв-то се вижда че летим на около 10000 метра. Кацаме в Париж без никакви ръкопляскания.

Париж (Шарл Дьо Гол). Първото ми впечатление, е че рулираме много време над 15 мин, преди самолета да спре. Слизаме и се озоваваме в огромно хале, което е доста подтискащо. Телефона ми вече работи! Пращам SMS-и на любими хора и звънкам тук, там. Вярно работи! Браво на Mtel.

Имаме повече от 3 часа до полета за Jo'burg. Много време или поне така си мислим, не знаем какво разкарване ни чака. CDG е доста омотано летище. След като хората на Air France ни казаха, че терминал E22 е на 5 мин от там, където бяхме аз, майка ми и баща ми все пак решихме да проверим къде е. И добре, че го направихме. Лутахме се над час докато открием терминала за заминаване, който ни трябваше. Ще ме извиняват французите но в сравнение с летището във Виена, указанията им са доста объркани. Снимах един информационен екран, който boot-ваше DOS и след това зареждаше Novell driver.

Както и да е, след четири разходки напред и назад цялата група се събра и е време за полет. 10 часа и 55 минути с Boeing 747-400 на Air France до Jo'burg.

От duty free се зареждаме с J&B и Bushmills и спокойно се настаняваме в огромният Jumbo Jet. Трето излитане за деня, този път с най-големият комерсиален самолет в света. За съжаление сме в средата и не можем да наблюдаваме нощния Париж през илюминаторите. Предстоят ни 8700 км полет на 10500 метра. Ще преминем екватора и в 11 часа сутринта ще сме в Jo'burg.

Първото хапване за полета е вкусно пиленце с червено винце, след което продължаваме на Bushmills. Бутилката застрашително се изпразва. Доливам си за последно - стига толкова за днес. Утре сме от другата страна на екватора!

[ Добави коментар ]
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!