The Diary
Дневникът на Георги
<- Четвъртък, 18 Септември 2014 | Начална страница | Сряда, 1 Октомври 2014 ->
Неделя, 21 Септември 2014
Цяла седмица успявам да избягам от дъжда но днес времето си ми го върна, че и малко отгоре.
Още преди да стигна до кръговото за Бистрица, вече ме беше валяло два пъти и обувките ми бяха пълни с вода. Но пък се оказа, че в дъжд поддържам много добро темпо. Продължих нагоре към Железница, като ту валеше, ту спираше и стигайки до началото на Обиколната алея отдавна бе спряло да ми пука за кал, дъжд и подобни.
Затова и натиснах здраво и никакви локви и кал не можеха да ме спрат. Хубаво щеше да е да нося очила и да не дишам през устата...
Карането по Обиколната алея е супер кеф и силно го препоръчвам на всеки. До Бояна са двайсет километра по хубава горска пътека, която може да се каже, че е лека ако пропуснем Серпентините над Симеоново, където отбелязах две малки падания (носите си каските нали?). Едно падане, в което чуете силно ДРЪН по каската и ще оцените веднъж завинаги, когато хора със сериозен тон ви казват да си НОСИТЕ КАСКИТЕ!
Забавното дойде накрая когато на половин километър от Бояна спирачките ми прегряха и спряха да работят. Ей това не ми се беше случвало и честно да си кажа е много плашещо. Някак си успях да спра след спускането от Боянската църква и да се добера до бул. България, където вече не ми трябваха чак толкова спирачки. Май това е едно от най-страшните неща, които ми се е случвало при каране на колело. Хвърчиш с 30-40 км/ч надолу и идва време да намалиш или да спреш. Стискаш яко спирачките, но почти нищо не става, а бързо наближаваш завой или главен път, който ще пресечеш. Определено случка, в която ти се вдига адреналина. Изходът е да имаш добри подметки и да ги използваш за спиране (добре че номера сработи...).
Резултът от карането е видим в следващия снимков материал, който
говори сам за себе си:
За поправяне на щетите трябваше да вляза с дрехите в банята и да сваля поне кило кал. Обувките са си заминали, колелото го измих, утре ще гледам по-подробно в какво състояниe e, а засега единственото по-сериозно поражение е върху bike компютъра, който така се беше напълнил с пясък че го човърках половин час, за да го върна към живот.
Хубаво е човек да има рожден ден!
[ Коментари: 4 ]Коментари
Имаше доста туристи по пътеката въоръжени с дъждобрани, явно хората си ходят (браво за което!). За подобни срещи съм си сложил звънче и гледам да внимавам като се разминаваме, защото зная колко е неприятно някой да прелети край теб и да го усетиш в последния момент.
Жорка, случайно намерих твоя блог, ..все така разсмиваш хората както в добрите стари времена, ...поздрави, и бъди все така веселяк!
Браво! Хуморът ти е страхотен! Малко хора могат така да се надсмиват на собствените си грешки , а това означава, че си широко скоен човек, обичаш живота и му се наслаждаваш. Успех!
Disclaimer: Except where otherwise noted all opinions expressed here are personal
opinions of the author and do not reflect official opinions of my employer or
any other person, company or organization associated with the author.
Copyright: Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Copyright (cc) 2003-2011 Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
Страницата е генерирана от Glog v3.99-test
Значи с теб сме се разминали вчера по пътеката от Железница. Ние бяхме четирима, с едно бебе и едно двегодишно. Много ти се зарадвахме и изпаднахме в носталгичен пристъп по времето, когато карахме в дъжд и кал и Мишел също спираше по България с подметките на обувките. Добре разбирам адреналина, за който говориш. Честит рожден ден! :-)
Написа Ани (www) на 22-Sep-2014 08:04