The Diary
Дневникът на Георги
<- Март, 2014 | Начална страница | Септември, 2014 ->
Архив за месец Август, 2014
Понеделник, 11 Август 2014
Започнах подготовка за обиколката на Витоша през 2015 г. От няколко години се каня, но мисля този път да съм сериозен и да участвам (ако не вземе да ме блъсне нещо междувременно).
Щях да карам следобед, но нещо не бях на кеф и чак надвечер ми дойде вдъхновение.
Тръгнах в 20:10 от нас (даже с каска!) като спирах само на едно място, за да почина половин минута и да сменя водата на рибките. Оказа се, че е можело и да не спирам, бил съм само на двеста метра от Тихия кът.
Като за първи опит по трасето - резултат ~60 минути от вкъщи в Борово до Беловодски път, където започва спускането към Владая. Изминатото разстояние - малко над 10 километра, денивелация около 450 метра).
Вече беше станало към 21:10 и беше доста тъмно като по цялата пътека през гората почти нищо не се виждаше, та се наложи да се върна.
Спукането до Била на България ми отне отне 12-13 минути, заради тъмното. На светло вероятно ще съм по-смел.
Рапорт даден, а следващото каране ще след поне седмица защото просто няма да съм в София. Голяма подготовка ще падне...
За авто/мото туристите пък, ето връзка към скорошна разходка на Дедо Влади из Балканските страни на мотор - Македония, Албания, Черна гора и малко Хърватска - 2014 год..
[ Коментари: 4 ]Коментари
Благодаря за споделения опит! Конкретно по съветите:
1. За колелото мислех да си взема една или две резервни гуми, може да пробвам и с лепенки, но поне една резервна гума е хубаво да има, че ако се разцепи яко лепенките няма да ме спасят.
2. По повод дрехите, предполагам ще се обзаведа с клин, карал съм с неудобни и знам каква е гадост. Нещо леко.
3. По повод багажа и аз мисля, че една бутилка за вода, резервните гуми, помпа и някакви сладорийки ще стигнат. Раница в никакъв случай, защото и без нея потенето е сериозно, а с раница на гръб още на 30-тата минута гърба ми ще е все едно съм се къпал с дрехите.
4. Път не давам :) Ама не карам и бързо и не съм конфликтен (много :) Добре е, че пешеходците и колоездачите не се засичат вече, иначе е било доста по-опасно и за двете страни.
5. Надявам се да не вали, защото хич не ми се кара в кал.
6. Маршрута мисля да го мина поне 4-5 пъти (даже и в обратната посока ми се ще да го мина). Това ми е най-голямото притеснение в момента, че не го познавам. Гледам gps тракове, чета описанието и полека лека, ще го мина веднъж кротичко, за да го запомня пък после още няколко пъти, за отчитане на времето. Мисля да си сложа в началото за цел 8-9 часа, да видим. Като се знам как карам около 6-7 часа ми се струва напълно реално.
8-9 часа е нормално време за завършване с добро каране и дори с почивки и тикане на места. Карането в кал не е приятно, тази година обаче бяха осигурили водоструйки на пунктовте след най голямата кал - което помага поне да си изчистиш колелото. За това че ти ще си в кал - там няма измъкване, но не е част от кефа :)
Даването на път нямам предвид да се отбиваш и да чакаш, а да има култура - когато някой се е засилил и ти подвикне, че те задминава да се разминете безпрепядствено. На старта бяха 1300-1400 човека и всички тръгват заедно и в началото и карат заедно - още не са изморени. Към края вече са се разпределили и няма проблеми. Най неприятно е на "сингъл трака" между Владая и Кладница. Там всички карат още горе долу заедно, а пътеката е тясна и няма място за задминаване. Там стават и конфликтите (силно казано конфликти де, като цяло хората са готини).
Чак да се притесненяваш за маршрута няма смисъл. И да не го знаеш маршрута е много добре маркиран, няма как да се изгубиш , а и навсякъде е пълно с 'колеги' :)
Здравей, прекрасни разкази-пътеписи . благодаря за образният език :))))) . с кои туристически агенции пътуваш. ще ми бъде полезно като инфо.благодаря !
Четвъртък, 28 Август 2014
Втора официална тренировка - качване до Копитото. Резултат - 15 км. за 90 мин., а връщането от Копитото до светофара на бул. България само за 20 мин. Много е готино когато в един момент излизаш над дърветата и започват да се виждат съседните хълмове.
Междувременно три пъти вече се качвам до Тихия кът и се спускам до Владая по пътеката. В момента я правят и да се кара по нея с 25-30 км/ч както е покрита с три пръста пясък и тук там чакъл си е добро приключение. Общо взето държиш здраво кормилото и гледаш да не мърдаш много-много, че иначе падането не ти мърда.
Дано пътеката стане по-твърда, че в момента ако караме по нея няколко човека едновременно ще е доста опасно. Иначе от Тихия кът до Владая спускането ми отнема около 6 мин.
Следващата цел е Кладница, до където трябва да карам три-четири пъти, за да видя как ще се чувствам след качването и спускането. Трябва да се трупат километри.
Disclaimer: Except where otherwise noted all opinions expressed here are personal
opinions of the author and do not reflect official opinions of my employer or
any other person, company or organization associated with the author.
Copyright: Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Copyright (cc) 2003-2011 Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
Страницата е генерирана от Glog v3.99-test
Аз тази година минах обиколката за пръв път. Не бях в добра форма - не бях карал от много време. Не е кой знае какво - не се притеснявай. Проблема с минаването и е по скоро психологически отколкото физически. Подготви се, че това няма да е като нормалното ти каране 20-30км за кеф. Като минеш 60-70км по съвсем друг начин гледаш на всяко байрче и неравност ;) Но иначе има и много добри страни - аз карах сам, но по пътя е пълно с весели хора, на пунктовете те чакат мили хора с лакомства, обстановката като цяло е приятна и зареждаща с положителна емоция.
Няколко съвета:
1. Най-важното!!! Подготви си добре колелото. Сложи хубави гуми и добре напомпени. Повечето колоездачи, които не завършват, са с технически проблеми. Вземи си 1 резервна гума или лепенки.
2. Облечи си удобни дрехи - аз нямам клинче и такива глезотии - но си обуваш удобно бельо, гащи, обувки и по възможност тениска, която да съхне бързо. При цял ден въртене потен може да се протриеш, да излезят пришки и други такива да ти провалят удоволствието.
3. Ограничи багажа! Раница ще ти разкаже играта в жегата. Най добре ако можеш в една чантичка под седалката да си сложиш лепенки за гуми, лепенки за рани, 1-2 вафли. Бидон с вода на рамката и друго не ти трябва. Има някой тръгват с по 10 кила раници ;) Храна и вода има по пътя.
4. Карай внимателно и не бързай. Има много колоездачи които бързат и стават на места бутаници, скандали , катастрофи. Давай им път кадето можеш и си карай с твоето темпо (ако не си тръгнал за класиране , а да обиколиш просто)
5. Много зависиш от времето - но там няма много какво да направиш. Най добре си вземи слънцезащитен крем защото на баира към Чуйпетльово и после на полето към Ярема стигаш по обяд а сянка няма-опасността от изгаряне е голяма! Тази година поне беше облачно и влажно - имаше много кал, но пък не беше жега.
6. Мини маршрута преди това - дори да е на 2-3 пъти да го опознаеш и да знаеш къде са гадните места. Аз не го бях правил и не можах да си разпределя правилно силите. Бях грохнал преди най-тежката част и там се наложи да потикам 1 час за да почина. (По този повод да кажа, че по добре да не се почива сядайки, а тикайки).
Успех с обиколката и не се плаши - не е толкова зор. Аз доста се бях изморил, но след финиширането си покарах и още 6-7км до вкъщи (то беше песен по асфалта след цял ден черни пътища)
Написа случаен непознат на 12-Aug-2014 07:28