The Diary
Дневникът на Георги
<- Понеделник, 28 Април 2008 | Начална страница | Сряда, 30 Април 2008 ->
Вторник, 29 Април 2008
Журналята сигурно са се препразнили от кеф пълнейки половината си емисии с историята за страшния Христо Стоичков, който "пребил фоторепортер" на някакъв си вестник.
Тук е подходяща поговорката "да бе мирно седяло, не би чудо видяло".
То че Ицо не е цвете за мирисане - не е, ама и онзи досадника дето е изял тупаника си го е заслужил чудесно хем. Да беше питал любезно пък тогава щракай на воля. Защото то е близо до акъла, че ако вземеш да досаждаш можеш да изядаш някоя тупалка по кратуната проста.
[ Коментари: 3 ]Коментари
Аз пък не разбирам, защо трябва да пита?
В ресторанта не е било забранено да се правят снимки, публично място е, какво като е Стоичков там?
Те журналистите въпбще не се съобразяват... няма да коментирам и че нямат право да те снимат без твое позволение и ми е чудно как още не са почнали да ги съдят яката... явно тези дето се "оплакват" как са ги снимали неправилно в действителност нямат нищо против и го правят за да се жужи околко тях, че иначе масите ще загубят интерес към тях. Аз друго обяснение нямам :)
Disclaimer: Except where otherwise noted all opinions expressed here are personal
opinions of the author and do not reflect official opinions of my employer or
any other person, company or organization associated with the author.
Copyright: Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Copyright (cc) 2003-2011 Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
Страницата е генерирана от Glog v3.99-test
С Ицата живеехме навремето (преди промените) блок срещу блок. Бяха ни изхвърлили едновременно от работа, а по онова време в Младост 2 нямаше ни кафенета, ни кръчми, ни нищо. По цял ден се шляехме и се чудехме какво да правим.
Решихме да организираме мачове. Ицата, мине, не мине и тегли майната на някой бабаит. Той му скочи на бой, аз търча да отървавам Ицата, който тогава беше като врабче. Ама нямаше нужда, защото Ицата бягаше като малкия Мук и никой не можеше да го стигне. Страхлив си беше, завалията, страхлив, ама заядлив.
Мисълта ми е, че ако оня папарак не се е държал като малоумен, Ицата никога нямаше ПРЪВ да му налети на бой. Просто, защото го е страх, човекът. Ама папаракът явно му е изкарал ангелите и той е скочил да брани Марианчето.
Написа Апостол Апостолов (www) на 01-May-2008 04:02