< HomePage | Снимки
<- Вторник, 6 Юни 2006 | Начална страница | Четвъртък, 8 Юни 2006 ->
Сряда, 7 Юни 2006

Че забравям неща, които не ме касаят лично или не касаят работата ми е всеизвестно. Аз го наричам избирателно помнене, други ми казват, че просто се оправдавам, за да не свърша нечия чужда или моя работа, която ми е досадна и не ме кефи.

По-принцип избирателното помнене е много полезно, защото ми позволява да се съсредоточавам върху нещата, които ме вълнуват а другото отива на заден план. Лошото е, че забравям и понякога си докарвам учестено сърцебиене когато спокойно мога да го избегна.

Например три или четири пъти вече ми се случва да забравя къде съм си паркирал колата /днес ми се случи пак/. Излизам с мисълта, че знам къде е колата и тръгвам към едно от няколкото места, на които паркирам. През десетте секунди докато вървя към мястото си прехвърлям задачите за деня или просто блея. Стигам до предполагаемото място на паркиране и ми трябва около секунда, за да включа, че всъщност съм паркирал другаде и колата не е "изчезнала" /много кофти чувство!/.

Тази секунда не е от най-приятните моменти въпреки качването на адреналина. :) Докато ти светне лампата през главата ти прехвърчат картини на откраднати коли, обаждания в полицията и разправии със застрахователи и подобни. Изведнъж с голям кеф се сещаш, че всъщност вечерта си спрял другаде и факта, че си си "намерил" колата след като си я "изгубил" прави началото на деня приятно и радостно. Дори не псувам първите няколко гада по пътя, които не се държат прилично и се опитват да ме нервят.

[ Коментари: 9 ]
Коментари

Оо, аз подобни кикове съм получавал като са я вдигали с паяк, чувството да разбереш, че все още е твоя е неописуемо.

Написа Атанас Халкалиев на 07-Jun-2006 17:40

На мен ми разказваха за един тип който отишъл на дискотека с колата си... прибрал се с такси... и на сутринта звънял в полицията да я обявява за открадната... Следобеда отива да пие кафе пак до същата дискотека и си намира колата... След което полицаите го викат в районното за обяснение :)

Та така де... всички забравяме... кой колата, кой главата... :)

Написа Мариян (www) на 07-Jun-2006 18:29

Най опасно е когато се опитваш да отваряш кола която не е твоята пред очите на собственика (даже и стикера на предното стъкло беше същия) ..
спомена не е хубав за това няма да разкажа ..
Че не ядох бой това добре ама докато се разберем .... !!!!

Написа Самуил (www) на 07-Jun-2006 20:02

Ти още си добре! Чичо ми беше паркирал някъде с всичките си инструменти в багажника, не я беше намерил после и я обяви за открадната. След две седмици си купи друга, а след още две дъщеря му видя старата кола да си стои паркирана и да го чака...
Само не знам ако си забравиш твоята, каквато е новичка дали ще те чака месец. :-)

Написа Elena (www) на 08-Jun-2006 13:22

Ами аз имам книжка от половин година, затова освен за приключенията ми с продажни катаджии, друго интересно не мога да разкажа, при все, че карам колата на майка ми или на баща ми. Но интересно нещо, което мога да споделя е как откраднаха джипа на баща ми за 10 мин в софийския квартал Дианабад. Паркирал си го баща ми до входа на един блок и се качил до 8-ми етаж, за да остави един кашон в апартамента на леля ми и погледнал през тераста, за да види каква е гледката и какво да види -- колата му я няма. Та после разбира се всичко мина по стандартната схема -- звънене по телефона в малките часове, уговорка за откупна сума и самото плащане и връщане на возилото. Абе не ви пожелавам подобна случка.

Написа Стоилов (www) на 08-Jun-2006 20:03

Дианабад е известно люпило на крадците на коли. В този квартал спряна/паркирана незастрахована кола, е много вероятно да изчезне и после да се мине по схемата обаждане, плащане, получаване.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 08-Jun-2006 20:08

А иначе по мои впечатления е много хубав квартал. Тих и спокоен. Пък и близко до центъра. Ама пусти късмет. Тъкмо купихме джипа и още не му беше готова застраховката.

Написа Стоилов (www) на 09-Jun-2006 05:00

Квартала е ОК просто лош късмет, че лоши хора са се родили там.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 09-Jun-2006 07:54

Аз вчера имах подобна случка. Трябваше да restore-вам и тъкмо след mkfs.ext2 се зачудих, дали дялът, който затривам, е правилният. Изби ми студена пот по гърба, бях се вече приготвил за безсънна нощ...

Накрая се оказа, че всичките нещица, дето ги събирам от 5-6 години, са си на мястото. Обаче тръпката беше съвсем неподправена.

Написа Гошо на 10-Jun-2006 19:18