< HomePage | Снимки
<- Четвъртък, 22 Април 2004 | Начална страница | Събота, 24 Април 2004 ->
Петък, 23 Април 2004
17:25

ДОБРЕ ДЕ! Разбирам от намеци, господи. Ебахти и проклетият ден.

За 5 мин си оставих колата и някой успял да ми смачка задният десен калник (за щастие леко) и да изчезне с малката задна лайсна. Тръгвам към сервиза на Бедо, завалява дъжд. Е да му еба майката за чий я мих тая кола вчера. Стигам до там, Бедо ме праща при някакъв негов колега, който ще ми свърши работа, влизам в колата въртя ключа и всичко умира. Нема ток, нема дявол. Добре че съм в сервиза :\ Отварят капака и се оказва, че едната клема на акумулатора се е почти откачила. Закачиха я и всичко тръгна. Пътувам към бояджията, а по пътя се обаждам на баща ми, защото бях обещал камерата за събота и неделя. Познайте какво? Камерата е на ремонт, щото се била преебала нещо. Сериозно ми писва и тръгвам да си прибирам колата в гаража. На Руски паметник за малко да се залепя за някакъв, след като тъпака реши в последен момент да набива спирачки (добре че внимавах).

Прибрах си колата и смятам за днес повече нищо да не правя. То се е видяло, че и днес ще е "дъждовен ден". Поне си платих застраховката на колата. Интересното, че не мога да си открия хазяйте вече шести ден. Да не са умрели? Само това ми липсва.

23:59

Въпреки че някой се опита да ми развали деня - не успя дори и на 50%. След като поседях малко в офиса изкочи оферта за ходене на планина и яко купонясване. Метнахме се на колата - аз, Течо и Луко и се изстреляхме към Цигов Чарк, където веселата компания вече се бе събрала на вилата на Брейки. По пътя натам катаджиите ме спряха докато карах със 140 (добре че не хванаха малко преди това когато се движех със над 180 :) Викат накъде си се разбързал бре, дай документите. Давам ги аз, подготвям се за почерпка и излизам да си говоря с тях. Да ама да се казваш Чорбаджийски и да си от Пазарджик никак не е лошо, защото ме познават. Разминах се само с предупреждение. Даже и почерпка отказаха момчетата :-) "Каква почерпка бе, айде сега пък и ти, после да ни разнасяш из града".

Стигнахме до Цигов Чарк и купона започна. Ядене, пиене и танци до 4 и половина сутринта. Отдавна не се бяхме "кълчотили" толкова.

[ Коментари: 5 ]
Коментари

Споко, не само на тебе ти е крив деня.Освен мене имам данни за още трима човека..с теб сме...

Написа sebastianz55 (www) на 23-Apr-2004 16:00


Жоро, в такъв момент човек се прибира, изляга се, пуска си музичка или филм, избира си нещо за пиене, и отебава всичко:) Не се давай на Мърфи да ти трови живота, не само не е приятно, а и няма смисъл :)

(може и да пробваш да се разходиш пеша из парка, без да ти пука, че превалява :) )

Написа Васил Колев (www) на 23-Apr-2004 23:31


Уффф... какво да ти кажа..
За деня като цяло - да, в такива дни май е най-добре да се прибереш някъде на топло, да си пуснеш музичка (или, в твоя случай, може и филмче с Холи Бери примерно ;), и да оставиш целия проклет свят да се оправя сам. Да, това включва и игнориране на телефони и други такива средства за комуникация - обикновено проблемите, които си създаваш за следващите дни с това, че сега не отговаряш, не са чак толкова големи :P

А иначе... Всъщност в живота ми е имало два пъти, когато съм установявал силата на поговорката за бедата, която никога не идвала сама: веднъж, когато в един ден ми изгърмяха дъната и захранванията на два съвършено различни компютъра, намиращи се на две съвърщено различни места, и втори път, около два-три дни след като си купих кола :\ С една дума, купил си си кола, свиквай :(

Написа Петър Пенчев (www) на 26-Apr-2004 09:36


Жоро, това с този петък беше природно бедствие някакво. Аз само ще кажа, че пътя София - Пловдив ни отне 6 часа, кредитната ми карта бе отказана, оказах се без ключове за вкъщи и т.н.т и т.н.т.

Написа пейо (www) на 26-Apr-2004 10:53


И други хора ми се оплакаваха от този ден, явно наистина нещо сериозно не е било както трябва ;)

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 26-Apr-2004 11:31