< HomePage | Снимки
<- Събота, 20 Март 2004 | Начална страница | Понеделник, 22 Март 2004 ->
Неделя, 21 Март 2004

Ранно ставане, отново. Този път заради организираният paint ball. Минахме през Студ. град за да заберем Ники и Люба и се качихме над Драгалевци за да си поиграем на войници. След кратък инструктаж ни раздадоха комбинезоните, пушките и предпазните маски и се втурнахме към гората. Първата игра се защитавахме и успях да застрелям един нападател преди да тръгна в атака и да ме застрелят от няма и два метра в рамото. Боли, синката най-вероятно ще е сериозна, но пък първата игра я спечелихме.

Втората нападахме. Много време ми отне да заобиколя всички. Промъквах се като нинджа в горният край на полето, внимавайки да не ме усетят. След като заобиколих тръгнах към вътрешността като целта ми беше да направя поне няколко frag-а /имах да си връщам/ :-) Защитниците не очакваха някой да изкочи отзад и затова успях да хвана един неподготвен от няма и три метра. Пича го видях как му се показваше пушката зад една скала. Аз пълзех към скалата, като чаках да духне вятър за да не се чува шума от лазенето. Отне ми около пет минути да мина трите метра до скалата и да я заобиколя отстрани. Определено имаше изненада в появяването ми. Вдигнах пушката, насочих я и дръпнах три пъти бързо спусъка. За моя голяма изненада нищо не излетя от дулото :( В следващият момент пича се усети и ме застреля с два куршума в двата крака (за малко да ме уцели не където трябва :) Поуката е: като ще се правиш на нинджа, поне провери дали имаш патрони в автомата. Втората игра я загубихме.

Презаредих си автомата и започна трети рунд, в който се защитавахме. Ники се качи на покрива на една от сградите, Течата и един приятел на Ники се скриха някъде в долната част, а аз и един друг пич бяхме в горната част. Бях качил най-отгоре, близо до мантинелата на пътя. Залегнах и се покрих, така че почти не се виждах. Зачаках някоя жертва. Тъкмо се бях отчаял, че никой няма да дойде и видях как един противник се промъква точно срещу мен. Издебнах го докато се приближи на петнайсетина метра и в момента в който ме видя го запуках здраво. Но пак проблем с оръжието (заяде механизма) ми попречи след като го убих (по-късно се разбра че още с първите два изстрела съм го уцелил в автомата) да продължа играта. Тази игра не разбрах дали спечелихме или загубихме, защото беше време с Течата да си ходим. Трябваше да се подготвим за мача вечерта. Чакаше ни вторият мач от първенството на Евротур.

След като фанелките на отбора бяха изпрати и изсушени тръгнахме като пребити за срещата. Щяхме да играем в залата на стадион Академик. Мача завърши пак с 5:2 за противниците. Този път играхме добре но просто късмета ни изневери. Особено второто полувреме, в което ударихме осем греди, а освен тях имаше още поне 10 удара към врата. Какво да се прави лош кЪсмет :(

[ Коментари: 2 ]
Коментари

Еййй, GF, ходите на пейнтбол , ма не се сетихте да вземете ветерана от 5 войни по паинтбол. :)
Само да ми паднете че ходите тооолкова сини на петна от връта на долу :)))

Написа mhz (www) на 26-Mar-2004 09:48

Ни са фърляй много и ние сме стрелци :) Тази седмица може би пак ше играем

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 26-Mar-2004 12:06