< HomePage | Снимки
<- Петък, 16 Януари 2004 | Начална страница | Неделя, 18 Януари 2004 ->
Събота, 17 Януари 2004
07:34

Ранно прибиране от гостито, на което бяхме (то започна на 16-ти, но за 16-ти писах достатъчно вече затова го описвам тук, макар че и днес беше ден, който беше много наситен с усещания и забавления) Та за гостито. Вечерта се очертаваше да е скучна но за късмет Бедо се обади и ни покани на червено винце и пържолки правени на жив огън. Хапването беше страхотно, домашното арменско винце също. За съжаление ни свърши разредителя, а и самото вино. За последно изпихме две бутилки асеновградски мавруд. Мавруда хич не ми хареса. Слушахме музичка цяла нощ, скачайки от канал на канал. Много добра българска музика е почнала да излиза - Gravity Co., Phuture Shock - respect!

11:20

Страшно трудно ставане след лягането преди няма и 3 часа, но все пак уговорката си е уговорка (само ако знаех...хич нямаше и да ставам).

14:10

Започна се! Ако ти кажат, че да ти правят татуировка не боли, значи те лъжат и то много. Вярно че става дума за 25x15 см., което си е доста работа, но болката изобщо не беше толкова, колкото очаквах. Ако знаех, че е такъв зор, сериозно щях да се замисля преди да поискам толкова голяма татуировка като първа. В първите два часа докато Сашо работеше върху мен, постоянно звучеше някаква много тежка музика. В един момент болката и якото дрънкане толкова ми дойдоха в повече, че ми идеше да убия всеки, който ми беше пред очите. След кратка почивка тормоза продължи, но помолих да сменят музиката, защото вече ми идваше нанагорно. Пуснаха радио и там имаше някаква електроника, която ми даде сили да издържа още около час и половина. За щастие имаше почивки, който ми даваха възможност да се посъвземам. Най-трудно беше накрая, когато трябваше да се връща върху вече татуираните места за да добавя цветове. По думите на хората, който бяха около мен съм изглеждал така сякаш съм искал да изям дивана, на който лежах. Нахапах си ръката от зор. Е след над 4 часа и половина всичко беше готово! Спокойно мога да кажа, че си заслужаваше.

19:30

Антонов ден! Започване в Халбите. До един момент бях като убит. Явно адреналина, който ме държеше, докато ме татиураха си беше отишъл и се чувствах страшно уморен. Дори мислех да си тръгвам. За щастие по някое време се пооправих (не без помоща на зелен sobieski :-) и се започна лудо хилене и приказване на глупости. Изненадах себе си колко глупости мога да наговоря за отрицателно време. Както по-късно Антон отбеляза (и правилно), че понеже света ми бил крив заради тормоза през деня съм си връщал сега на народа :-)

12:20

В Халбите привършихме, натоварихме се на таксита и отидохме в О'Шипка. Там ни посрещнаха с някакъв death metal, който можеше да ти проглулши ушите. След като два часа днес по неволя бях слушал нещо подобно тук ми идваше в повече. За късмет в един момент тока изгасна и музиката спря. Около 10-ина минути нямаше ток и хората, както бяха на компании почнаха да си пеят. След като дойде тока изчакахме още 10-ина мин докато win98 си check-ваше харддиска (хахаха!). Решиха да сменят музиката! За пръв път слушам в О'Шипка нещо електронно, нещо различно от здрав heavy metal и изобщо нещо, което става за танцуване. Сашо (който ме татуира) и неговата компания бяха и те в О'Шипка и в един момент се присъедиха при нас в залата и стана страшна фиеста. Гол до кръста танцувах над два часа и половина, имаше пого и много щури танци.

05:30

Таксито ме остави пред вкъщи но се оказа, че ключовете ми са останали в О'Шипка. Добре че си тръгнах малко по-рано от другите и те бяха още там. Звъннах им и са ги намерили. Спах у Течо, късмет отново, че Луко си вдигна телефона и ми отключи. Не знам защо с замъгленият си мозък си мислех, че мога да отида в офиса. Ключовете за вкъщи и за офиса са на една връзка :) Ако Луко не беше вдигнал телефона, какви щях да ги върша - божа работа.