The Diary
Дневникът на Георги
<- Дневника
Почивка в Майорка
Вторник, 12 Юли 2005
Безпроблемно след няма и три часа полет пристигнахме на летището в Палма (или Палма де Майорка ако предпочитате). Оказа се, че от пълен самолет с българи, по-малко от петнайсет бяха туристи, а останалите бяха бачкатори или идваха да стават такива. Още на летището полицайте гепиха една дама и минавайки покрай стаята на местната полиция я видяхме вътре реве и да се обяснява нещо, явно сгазила лука.
Сравнително бързо се справихме на летището, намерихме каката която беше нашия човек и се натоварихме на малко микробусче, за да ни откара по различните курорти и хотели.
Кратко пояснение за незапознатите. Майорка е най-големият от Балеарските острови (Isles Balear), другите по-известни са Менорка и Ибиза. Столицата на Майорка е град Палма (Palma de Mallorca). По принцип са испанско владение, но си имат местно управление на островите. Намират се в средиземно море под Испания /имате си карта вижте си ги/.
Отседнали сме в тризвездния хотел Акорн Пионеро, който се намира в курортното селище Санта Понса. До там от летището се стига за около 40 минути по голяма, добре направена магистрала, която в момента завършват. По-късно разбрахме, че преди няколко години пътищата не били добре, защото управлявали някакви социалисти, обаче ги изритали и новите управляващи се заели сериозно с инфраструктурата. Около пътищата има цветя и зеленина, явно са добре поддържани, а обстановката наоколо е типично средиземноморска и приятна.
Настанихме се в хотела, похапнахме и тръгнахме на разходка, за да се ориентираме и да разгледаме плажа, докато съставим план за следащите няколко дни.
Планът ни общо взето е следния: утре договаряме на какви екскурзии ще ходим /отиваме на поне три екскурзии/, в един от дните наемаме кола и се мотаем из острова, а ако има възможност можем да прескочим до Менорка и Ибиза.
Снимков материал:
- Полицейска "кола" на летището в Палма
- Информационно табло на магистралата
- Огромен шах в хотела
- Залива на Санта Понса вечер
Коментари
а кой ще полива цветята?
щот ако нема кой... па докато се пълни водата мое и да администрира... :-P
Имам усещането, че снимките ти оттам ще бъдат голяма атракция :) Хубави плажове, палми и красиви каки...
Приятна почивка от мен!
Той е женен бре :)
Що ли ме съмнява за каките?! :) Свободата бе твоя, за да я загубиш - така че сигурно няма да се оплакваш :) Приятно печене на задник!
Айде приятно изкарване !
Като се върнеш кажи как го избра това Палма де Майорка? Да ти кажа аз съм в дилема в момента (Марамарис/ Бодрум /Коста Брава/ Палма де Майорка).
Айде ще чакам да разказваш като се върнеш как е било.
Избрах го, защото ми звучи интересно, предлагат интересни екскурзии из острова пък и е Майорка все пак :-) За Турция препоръчвам Мармарис, но съм пристрастен защото съм ходил там (виж историята), а на другите места не съм бил.
От Майорка съм доволен, повече като напиша историята след ден два-три.
С нетърпение очаквам да отида отново там, атмосферата там е невероятна!
Сряда, 13 Юли 2005
Хотела хубав, ама климатика не се справя и в резултат на това жегата в стаята през първата ни нощ тук беше доста неприятна. Впоследствие ме светнаха на хак, който помогна.
За да има ток из стаята, към ключа имаш една карта, която се пъха до вратата и дава контакт за всичко електрическо. Понеже е голяма жега, ако климатика работи само когато си в стаята не успява да смогне и остава задушно. Решението е просто! Сваляш картата от ключовете и я оставяш пъхната където и е мястото. Ефективно, климатика си работи постоянно и охлажда както трябва.
Добре затоплени рано сутринта след закуска се засилихме към плажа, хем да съберем слънчице, хем да топнем гъзовете за първи път тази година в Средиземно море. Така или иначе срещата с туристическата агентка с която уговаряме местните екскурзии беше чак в два следобед, значи време бол.
Нашият хотел е на двеста метра от плажа и за да стигнем до него се минава през изкуствено направена горичка с дървета, които не разбрах точно какви са, но може да ги видите на снимката по-долу.
Вчера вечерта, когато минавахме покрай горичката не ми е направило впечатление, но се оказва, че тези дървета са доста населени. Населени са с кресливи, големи, зелени папагали и то съвсем истински, като тези тук дето ги продават в магазините за екзотични животни. По върховете на дърветата са си спретнали гнезда, хвърчат и крещят наоколо. Интересно че пътечките не са осрани, сигурно папагалите са тренирани да се целят в туристите вместо пътечките /макар че не видях нито един уцелен/ ;)
Пресичате горичката и сте на плажа, където добрите хора са сложили шезлонги и чадъри. Самият плаж е дълъг над километър и широк петдесетина метра с обикновен пясък какъвто си имаме в България. Настаняваш се на шезлонга под чадърчетата и по някое време идва събирача на такси, които те чарджи две юро за шезлонг и едно за чадър. Брех, че то тук по-евтинко от Слънчев Бряг! Ако не ти се плаща, можеш да си опънеш собствен чадър и кърпи преди шезлонгите и никой нищо няма да ти каже. Имаше разни си бяха домъкнали цели алпийски палатки, за да ги пазят от слънцето.
Пекохме се, пличкахме се, каквото там се полага на море и отидохме да договорим екскурзиите.
Ходенето до Менорка и Ибиса отпадна, първо защото били доста далече и второ по думите на агентката "то там няма нищо за гледане!". Екскурзията за разглеждане на столицата Палма решихме да я пропуснем и да идем сами последният ден, а от разните "вечери на местния фолклор" се опарихме в Турция и решихме да ги пропуснем. В крайна сметка избрахме разходка с катамаран, обиколка на острова и екскурзия до пещерите Драк (Coves del Drac). Предпоследният ден щяхме да се вземем кола под наем и да разгледаме каквото сме пропуснали от острова. Разпитахме и за тукашните аквапаркове и си набелязахме единия.
Въоръжени с планове за всеки един от следващите дни, ни оставаше половин празен ден, който оползотворихме в разходка с две колелета, които наехме. Целта ни беше да разгледаме Санта Понса и вилите около залива, а това най-лесно става с колело въпреки височините, които трябва да се преодоляват. Малко тренировка не е навредила на никой. ;-) Три часа по-късно, смъртно уморени се прибрахме в хотела, поплувахме из басейна, вечеряхме и се трупясахме. Разгледахме готини къщи над залива, а на връщане минавайки покрай място където правят дюнер кебап, чухме здраво надут Слави Трифонов - "Пратих сто есемеса, кажи къде са....". Ей тия българи бе, навсякъде са!
Снимков материал (малко за днес):
- Пътят към плажа на Санта Понса
- Папагалите, които се мотаеха около плажа на Санта Понса
Коментари
Четири годино по-късно попадам на пътеписа ти и съм възхитена.
Купих пакет за почивка last minute ама наистина в последния момент и тъй като нямах никаква представа какво ще е това Майорка и Балеари набързо пуснах Google да каже нещо по въпроса. Видях картата на острова и после потърсих информация от място или по-точно сайт на българи живеещи в Майорка. Тъй като аз живея в Ирландия ми е понятно че в тези сайтове се пише основно за битовите проблеми на българите на място, но може и да се попадне на нещо интересно. И правилно, защото така поаднах на препратка към твоя сайт. Евала, наистина полезно нещо!!!
ама понеже беше съвсем в последния момент и нямах никакво време да чета принтирах целият ти пътепис и го мушнах в багажа. В самолета го прочетох и ми беше като пътеводител през цялото време.
Та почивката беше така набързо скалъпена понеже билетите за България гонеха астрономични цифри, а почивката в Майорка (за път и хотел) излезе доста по евтина. Но понеже нямах време да чета много подробно описания на хотели се ориентирах по отдалеченост от плажа. Така или иначе винаги пишат суперлативи дето после ги няма. Е да ама кой нормален човек би си помислил че в съвременен курортен хотел при такъв климат няма да има климатик. Е нямаше! Но хората услужливи и веднага готови да помогнат предложиха вентилатор!!! под наем. Наема естествено беше на цената на целия безпомощен уред но като си прегрял нямаш и мисъл. И имайки предвид, че ние отидохме от Ирландия където ни изпрати проливен дъжд и студен вятър (та дори си бях взела две вълнени жилетки) байлдисването ни беше пълно. Но поне кола под наем си бях резервирала он-лайн със задължителната проверка да е с климатик. И така поради недоглеждането на хотелския климатик в най-голямата жега се спасявахме на път в колата. И неусетно за 4 дни направихме 900км. С твоите описания за начало, а след това разширихме обиколките. Всичко което видях беше интересно, но най-впечатяващо за мен си остана Ла Калобра. Невероятно място, което не бива да бъде пропуснато ако се стигне до Майорка. Е невероятни градежи имаше и по най-невероятни приказни места, които бяха обезлесени, изсечени и мъртви, но това е в графата други невероятности на човешката глупост и алчност...
Като цяло кратката почивка в Майорка остана незабравима за мен, но за съжаление свърши и вече съм потопена в ежедневните служебни дела.
Желая весело и успешно лято на теб и всички прочели това!
Четвъртък, 14 Юли 2005
Днес е единственият ден, в който няма да ходим на екскурзии. За сметка на това сме го избрали като ден за ходене на аквапарк. В Майорка има два и двата са близо до нашия курорт, намират се в съседния Магалуф (Magaluf) и са построени един срещу друг. Единият се казва Aqualand, а другият Western Water Park, който е по-големият и в който ще ходим ние.
Магалуф е на десетина километра от Санта Понса, затова решихме да отидем с някой от автобусите, които редовно минават. На острова има добре изградена автобусна мрежа, обаче има една уловка, която научихме впоследствие. Маршрутите са добре описани и нарисувани, автобусите си имат номера и е лесно да избереш на кой да се качиш. И на отиване и връщане автобусите отбиват в Санта Понса и всеки път е хубаво да питаш за коя посока са. Питахме ние в нашият номер автобус два пъти и два пъти ни казаха, че не са за Магалуф. Брех, дейба тия майорканци са си сменили разписанията! Теглих им три четири майни на ум, качихме се на такси и срещу седем евро ни откара в Магалуф до аквапарка.
Впоследствие се оказа, че не сме схванали тънкостта и два пъти сме питали в автобуси, които просто са отивали в обратната посока. Ако ги бяхме изчакали да се върнат щяхме да стигнем, ама това никой не ти го обяснява. Съвсем нормално е когато си питал два пъти в автобус номер Х дали е за някъде и са ти казали че не е за там, да не потретиш питането. Както и да е, бяхме вече при аквапарка, влязохме, огледахме и се настанихме до басейн с водопадчета.
Аквапарка си е стандартен с всичките му видове пързалки и водни забави. Направен е в "western" стил. Първите ми два опита да се пускам на пързалките се увенчаха с неуспех. Първата пързалка на която отидох била само за деца и ме върнаха, а на втората, въпреки че чаках десет-петнайсет минути се оказа, че пускат само по двама на веднъж и пак ме върнаха. Дейба, изнервих се допълнилно особено след случката с автобусите сутринта.
Накрая открих къде не се чака дълго и мога да спускам сам и направих две-три пробни спускания. Начесах крастата както се казва и беше време да се пусна на истинските пързалки. За загрявка се пуснах на една петнайсет метрова с пет метра падане и след като оцелях, се качих на най-голямата - двайсет и пет метровата. Тя е класическа бърза пързалка, на която имаш двайсет метра свободно падане. В случая тук не беше особено страшна, защото горният край беше затворен и когато лягаш да се спускаш не виждаш, че надолу "няма нищо". Пуснах се и с това ми мина мерака за повече мокрене.
Горе-долу на всеки час в центъра на парка се провежда шоу със скокове във вода. Още на първата пързалка, на която се качих, от върха и гледах как скачат в някакво малко басейнче си мислех колко са откачени тези. Преди да си тръгнем решихме да изгледаме цялото шоу.
Самото шоу естествено е в стил дивия запад, със затворници, шерифи и всякаква подобна паплач, която първо скача в басейна от три метра, после се качват на пет и на десет метра, а върха е скокът от трийсет метра в басейнчето, което е дълбоко само три метра. Финалният номер след трийсетметровият скок е паленето на един тип и скокът му от десет метра. Доста забавно, особено за хората стоящи на предните редове, които биват обилно поливани с вода. Накрая когато представяха участниците в шоуто се оказа, че единият е българин - мистър Мони, браво!
На връщане се возихме при доста колоритен таксиджия, на които постоянно му мелеше устата. Много не му разбирах английския, но човека каза че има два пъти по две дъщери близначки и накрая един син, а самият той имал брат близнак. Е това е да ти върви на близнаци в семейството.
Следобеда прекарахме на плажа, като първо се возихме на един чудеса, които изглеждат като летящи чинии, а после с голяма мъка се качих на банана. Возенето на него хич не е страшно, но след като ни обърнаха (винаги го правят) за малко да се удавя. Аз си бях виновен, защото реших че за да се кача от другата страна е по-лесно да се гмурна под банана. Доста груба грешка имайки предвид, че бях със спасителна жилетка. След двайсетина секунди борба изплувах от другата страна на банана, качих се и се върнахме на плажа откъдето тръгнахме.
Така в закачки и забавления ни мина денят.
Снимков материал:
- Скачачите във водното шоу в Western Water Park
- Горящият мъж
- Шарениика в аквапарка
Петък, 15 Юли 2005
Първата екскурзия из Майорка, на която тръгвахме беше разходка с катамаран, на който щяхме да хапнем месни ястия и да пийнем сангрия. Това комбинирано с къпане в някое чисто заливче и факта, че никога не сме се качвали на катамаран трябваше да бъде един чудесен ден прекаран в морето.
Станахме рано, закусихме набързо и се засилихме към автобусната спирка откъдето щяха ни вземат, за да започне екскурзията. Срещата беше в 8:40, но ние като добри туристи бяхме там в 8:30. Минаха доста автобуси, събраха разните чакащи като нас, но в крайна сметка нас не ни огря въпреки, че питахме почти всеки автобус дали не е нашият. Вече почвах да си мисля, че автобусите в този край на света ни мразят. Вчера не успяхме да ги разгадаем, а днес просто ни забравиха. Прибрахме се в хотела силно изнервени и от там звъннахме на агентката, която ни уреди екскурзията. Оказа се че наистина са ни забравили (все едно не го зная), но за наш късмет следобед имало същата екскурзия и можело да отидем на нея. Аха, светлина в тунела, най-накрая!
Убихме оставащите до тръгването пет часа с плацикане из басейна и в два без двайсет бяхме отново на спирката. Този път ни взеха без засечка, младото девойче ни се извини любезно, че са ни забравили сутринта и всичко тръгна както беше първоначално предвидено. След час автобусът се беше напълнил и пътувахме към пристанището на Палма, където ни чакаше катамарана "Маджик". Самото яхтено пристанище е впечатляващо, милионерите не са прости и явно знаят как да си похарчат парите за нещо хубаво.
Натоварихме се и пътешествието започна.
Катамаранът си има дизелов двигател, който използва за маневриране и излизане от пристанището. Измъкне ли се от опасната близост на множеството яхти, разпъва платната и тогава започва да се усеща високата скорост с която се движи. В предната част има мрежи, на които можеш да полегнеш и да дремнеш, като единственият шум е от плъзгането на двата корпуса по водата и действа много приспивно.
След около час плаване стигнахме в залива, в който щяхме да се къпем. Бавно заобиколихме плувайки близо до брега, който целият е в скални пещери и изглежда пуст и непристъпен. Морето си смени цвета от мастилено синьо на тюркоазено и с това знаехме, че сме на правилното място за къпане! Хвърлихме котва в малко заливче с прозрачна и чиста вода, на петдесетина метра от брега. Не беше дълбоко, максимум шест-седем метра. За ентусиастите гмуркачи имаше осигурени очила и шнорхели, нямаше единствено плавници и заради това не престраших да отида до брега, за да го огледам.
Докато народа се къпеше и гмуркаше около катамарана, моряците започнаха да приготвят вечерята. Пилешки пържолки с някакви специални подправки, салатка и разбира се сангрия. Изгладнелият от плуване и гмуркане народ се нахвърли на хапването и пииването, приесъединихме се и ние, като аз лично наблегнах на сангрията...
Сангрията е местна напитка с която много се гордеят, но честно казано не е нищо особено. Представлява червено вино смесено с лимонада и плуващи в него плодове. На село на това му викат "шприц" :) Приятно е на вкус и влиза много лесно, но трябва да се внимава, защото като изпиеш повечко от литър и те хваща. Поднася се в кани, а плодовете които нарязват на дребни парченца и ги пускат във виното са портокали, лимони или ябълки.
Ударих десетина сангрийки като преди това подложих няколко пилешки екстри и ми се замота главата дотолкова, че втората покана за къпане я пропуснах. След двайсетина минути тръгнахме да се прибираме, а заради краткият боен сън, който направих ми се стори, че на връщане май стигнахме по-бързо. Събуждайки се видях, че сме почти в пристанището, лекото замайване от сангрийката ми е минало и беше време да се приготвяме за слизане.
Екскурзията с катамарана е кратичка, но си заслужава заради къпането в хубавият залив и доброто хапване и пийване, което правят на място.
Снимков материал:
- Полицейска кола (истинска)
- Платното на катамарана "Magic"
- Пещери по брега
- Заливчето
- Катамарана "Magic"
Събота, 16 Юли 2005
Днес сме на "обиколка на острова". Екскурзията е целодневна и включва разходка с автобус, невероятни гледки из планините, возене на корабче и прибиране до Палма със старо влакче.
Взеха ни с леко закъснение и тръгнахме към Палма където сменихме автобуса. При всяка една от екскурзиите се обикаля и се събират хората от съседните курорти, а тъй като Санта Понса е накрая (или в началното зависи от къде го гледаш) обикновенно това означава, че имаме около час път, за да съберем всички. Този час изобщо не е загубено време, защото разглеждаме другите курорти, а има и интересни неща за снимане /вж. Kebab House, долу/ (малко след Kebab House-то имаше ресторант "Бай Ганьо", но него не успях да го снимам, за съжаление).
След като се подмине пристанището на Палма, срещу катедралата се сменя автобуса и туристите се разпределят според това, кой на коя екскурзия отива и на какъв език иска да му говорят. Лесно намерихме нашият автобус, качихме се и потеглихме. По-принцип избираме екскурзии, на които се говори английски, но този път имаше бонус. Освен английски, екскурзовода говореше и испански, френски, немски и италиански. Евала на таквиз хора, колко ли му плащат за това че говори пет езика?
Пътувахме по магистралата за Инка (Inca), третия по големина град на острова. В Инка щяха да ни спамват с най-голямата им фабрика за кожени изделия, а след това щяхме да тръгнем през планините към Са Калобра. През целият път екскурзовода обясняваше на всеки един от петте езика, къде отиваме, какво ще видим, разказваше интересни истории и т.н. Общо взето за 45 имн. горкия човечец почти не млъкна.
След кратко спиране в Инка поехме през планините към залива на Са Калобра.
Планината е ниска, най-високият връх няма и 1500 метра и през зимата много рядко вали сняг. Терена е скалист и прокарването на път е било доста трудна задача. Пътят Инка-Са Калобра има над 30, 180° завоя и може да си представите какво приключение е минаването му с голям автобус. На места няма никаква видимост и шофьора преди за започне да завива, натиска няколко пъти клаксона предупреждавайки идващите отгоре. Когато се изкачите високо над гората се открива страхотна гледка към долината на Инка и изкуствените тераси, които хората са направили за да задържат почвата. На върха на изкачването ви очаква 360° завой, след който започване слизането към залива. Слизането е дори по-ефектно, защото няма дървета и може да видите как се вие пътя под вас (вж. слизане към калобра). На слизането си проличаха уменията на шофьора. Пред нас имаше друг автобус, чийто шофьор явно не беше толкова добър и вземаше обратните завои с по три маневри, докато нашият се справяше отведнъж без никакви проблеми. Колко ли пъти е минавал по този път?
Слязохме в Са Калобра, откъдето корабче щеше да ни закара в Порт де Солер. Преди това имахме няколко свободни часа, които могат да се опозотворят в къпане и разходка до най-големият каньон на острова Torrent de Pareis. До каньона се стига за десет минути, като се минава през два изкуствено прокопани тунела, който се "въртят" около залива на Са Калобра. От тунелите има пробити дупки, които служат за "прозорци" и през тях виждате яхтите спрели в заливчето на изхода на каньона.
Самият каньон е огромен! От двете страни се издигат скали високи над двеста метра, а по средата през зимата тече река. През лятото реката пресъхва, но остават локви в които плува риба. Можете да се разхождате около тях и ако сте достатъчно нагъл, да ловите рибите. Процепът към морето е широк не повече от двайсет метра и когато реката не тече там има плаж. Околните скали изглеждат като разрези на пещери с висящи сталактити и огромни дупки и тавани. Ерозията ги е изяла и е направила причудливи и страховити форми. Мястото е вълшебно и едва ли мога да го опиша с думи. Снимките, който са по-долу предават много малка част от атмосферата.
Убихме оставащият час до тръгването с къпане, след което се качихме на катера и потеглихме за Порт де Солер. Пътят до там с корабче е около 40 минути и се минава покрай надвиснали над морето скали. Вероятно има рудни залежи в тях, защото цветовете на скалите са доста странни вариращи от тъмно синьо през червено до жълто.
Пристигнахме в Порт де Солер и след кратко пътуване до Солер и разходка, стигнахме до гарата откъдето влакчето щеше да ни върне в Палма. Линията е прекарана през 1920 година, а пътят през планините където минава се нарича пътят на портокалите. В Солер и околностите му, основният поминък (освен туризма естествено) е отглеждането на портокали. Самото влакче вече не се използва за основен транспорт между Солер и Палма, а е по-скоро туристическа атракция със старите си дървени вагони, локомотиви и тунелите през които се минава. Друга атракция в Солер са трамваите, които вървят от пристанището, през центъра на града и до гарата.
Влакчето тръгва на всеки кръгъл час, затова се наложи да почакаме малко, след което ни раздадоха билети и се натоварихме в специалния вагон отделен за нашия автобус. Потеглихме. Чувството е сякаш си в теснолинейката Септември-Добринище, само че е чистичко, гледката е по-добра и не ти мирише на цигани. Бях се уморил от разходките и къпането и още на третия тунел задрямах. Събудих от жегата, която ни обгърна при слизането в долината на Палма. Слиза се на гара, която е далече от града, но автобусът с които пътувахме сутринта беше изпреварил влака и ни чакаше, за да ни върне в Санта Понса. Час по-късно и една смяна на автобусите се бяхме прибрали в хотела и разпускахме.
Обиколката на острова е много биваща екскурзия и силно я препоръчвам. Има доста неща, които да се видят, а и самото пътуване си е приключение.
Снимков материал:
- Kebab House Veliko Tarnovo
- Слизане към Са Калобра
- Заливът на Са Калобра
- Невроятните скали в каньона Torrent de Pareis
- Изглед към морето
- Всички си тръгват????
- Следата оставяна от катера
- Невероятните скали по крайбрежието 1
- Невероятните скали по крайбрежието 2
- Старите вагони в Солер 1
- Старите вагони в Солер 2
- Влакчето Солер-Палма
Коментари
Майорка е наистина раят!Бях там на гости в Антрач,после си намерих работа в пицария в Пагера.Беше страхотно,но поради разни семейни причини трябваше да се прибера.Сега съжалявам,че се върнах,но живот и здраве ще се върна отново
Трябва да се качат още снимки на влакчето.
Неделя, 17 Юли 2005
Никаква почивка! Отново сутринта един автобус ни взе, а после се прехвърлихме в друг и отново екскурзовода говори пет езика. Тези тук не си поплюват, макар този да е по-зле от вчерашният.
Днес пътуваме към Манакор (Manacor), втория по-големина град на острова, след което ще минем през Портокристо (Portocristo) и следобед ще посетим пещерите пещерите Драк (Coves del Drac), а между другото ще разгледаме фабриката за изкуствени перли на Махорика (Majorica) в Манакор и аквариума в Портокристо.
Манакор се намира в източната част на острова, до там се стига по голяма магистрала, въпреки че е само на 70 километра от Палма. Тук няма планини, пейзажа е равнинен, дори на места изглежда пустинен. Най-високото място е едно двайсетметрово хълмче на което специално ни обърнаха внимание. Навсякъде около пътя има вятърни "мелници", които вече не се ползват и са счупени. Преди са се ползвали за да вадят вода, но сега са заменени с електрически помпи. Нивите са ожънати и сеното е направено на големи кръгли бали, които чакат да бъдат прибрани (или запалени, Fire! Fire!).
Бързо стигнахме до Манакор и заедно с още доста туристи влязохме да разглеждаме фабриката за перли. Жени работят зад едни стъкла, а народа върви по коридора и ги гледа. Работничките изглеждат супер отегчени, но Махорика добре са го измислили това с посещението на фабриката. Хем си правят реклама, хем може и някой лев да вадят от цялата работа. Хвалят се, че тук правели най-добрите изкуствени перли.
Изкуствената перла е нещо като изкуственото осеменяване, където ветеринаря заменя бика. Взимат парченце седеф, след което постепенно наслагват много слоеве върху него и се получава перла. Процесът е същият какъвто в природата се случва в мидите, само че е много по-бърз. Цялата "фабрика" се разглежда за десет минути, след което любезно те канят във фирменият им магазин от другата страна на улицата :) Купихме едно пръстенче с четири перли за спомен и се върнахме в автобуса.
Изчакахме разни мотльовци и потеглихме за Портокристо, като преди това минахме да оставим хора, които щяха да разглеждат другата известна пещера на острова Coves del Hams. Нас ни бяха предупредили, че е същата като Drac, но по-малка и няма смисъл да се гледат и двете. Продължихме за Портокристо, където имахме малко време за убиване заради което отидохме на плажа. Не зная какви сметки съм правил колко време имаме за плаж, но се оказа че съм ги объркал с един час и за малко да изтървем автобуса! Почти тичайки успяхме да стигнем до мястото на срещата, натоварихме се и продължихме за Drac, като преди това имахме да посетим местния аквариум, който ни бяха изрекламирали като голяма атракция.
Изрекламирали - да, но само с това си остана аквариума. Една реклама. Вярно, че съм ходил в "Аквариума на двата океана" в Кейп Таун, но не са ми кой знае колко високи изискванията, за да остана доволен. Аквариума в Портокристо, спокойно може да го пропуснете. Ако го разглеждате само ще се почуствате подтиснат от атмосферата и неприятната обстановка в която живуркат рибите. Собствениците май нямат много пари за поддръжка и в резултат на това, аквариумите са мръсни, осветлението никакво го няма и навсякъде е мокро. Дори на няколко места бяха напукани стъклата на аквариумите. Надписите с обяснения около аквариумите са печатани на матричен принтер и едва се четат, изобщо тъжна гледка.
Докато ние разглеждахме аквариума, народа похапна и се подготвихме за разглеждането пещерата.
Coves del Drac (Пещерата на дракона) е най-голямата и известна пещера на острова. Туристическа атракция целогодишно привличаща огромно количество туристи. Влиза се на всеки час, а наведнъж пускат над петстотин човека. Снимането вътре е забранено, през двайсет метра има хора, които гледат да не снимаш. В пещерата има огромни галерии и много красиви пещерни образувания. За съжалание, голямата туристическа активност е довела със себе си и много негативи за пещерата. Доста красоти са изпочупени от туристите, а и за да се направи достатъчно път за минаване. Вероятно не само туристите са виновни, защото виждах счупени сталактити и сталагмити на места където турист никога няма да бъде допуснат. Това ме навежда на мисълта, че изследователите и поддържащите пещерата никак не са внимателни, отнасят се небрежно към природното чудо, което имат и просто са го ударили на печалбарство. Лично за мен това голям минус и е една от причините да не ми хареса като цяло пещерата, въпреки огромните галерии и концерта, който ни изнесоха. А да, концерта! В една огромна галерия са направили места за сядане на 500 човека. Настанявате се там, постепенно изгасват лампите (става тъмно като в г.з), след което започва концерт с класическа музика и игра с осветлението. Четири лодки плуват в подземно езеро, а хората в тях свирят Водната Музика на Хендел на виола и пиано. Много е приятно и красиво.
След концерта се продължава към изхода, където те чака магазинче в което можеш да си купиш снимки и диапозитиви от пещерата. Аха...ето защо е забранено снимането! Под земята си около час на 12° температура и когато излезеш навън приятно се затопляш.
За днес програмата ни беше приключила, но на връщане за да убием малко време ни откараха до фирменият магазин на някаква фабрика за скъпоценности. Разгледахме я набързо и докато другите пазаруваха, ние предпочетохме климатика в автобуса.
Екскурзията до пещерите Драк и Махорика, честно казано по-добре си я направете сами и не разчитайте на местните организатори. Няма какво толкова да се види пък и лесно може да намерите всяка една от "забележителностите" ако разполагате с кола.
Снимков материал:
- Как изглеждат местните бали
- Във фабриката за перли на "Махорика" (Majorica)
- Изпочупените пещерни образувания във пещерата Drac
Коментари
Ха, тъкмо свалих Водната музика на Хендел. Ако я искаш, свиркай. ;-)
Коко,спешно ми трябва Водната музика на Хендел.Обещах на госпожата ми по музика,че ще й я намеря.Иска утре да я има,но ако не можеш да ми я дадеш до утре в 12.00 на обяд,то поне до другия вторник.СПЕШНО Е!мерси предварително!:)
Само като уточнение - скалните образувания /сталагмити мисля/ са изпочупени не от туристите или изследователите, а от някакво земетресение /преди много години/ :)
Понеделник, 18 Юли 2005
Стига толкова с тези организирани екскурзии, дойде времето да тръгнем сами из острова! Още при пристигането бяхме предвидили днешният ден за обиколка с кола, която смятахме да наемем.
Наемането на кола, както може да си представите не е никакъв проблем в Майорка. За един ден нормална кола като Ford Focus, ще ви струва около 40 евро + горивото. В тази цена е включена пълна застраховка, която силно ви препоръчвам да не пропуснете по причини, които ще обясня след малко. Необходимо е да имате валидна шофьорска книжка и паспорт. Самото наемане става за десет минути, връчват ви ключовете, карта на острова и кола с пълен резервоар и ви оставят да правите каквото си искате. Една уловка, която е добре да знаете - в повечето места един ден означава до края на работният ден, така че следобяд може и да не ви огрее, а ако вземете колата сутринта ще трябва да я върнете най-късно до осем вечерта на същият ден.
Не забравяйте застраховката по две много важни причини. Първата е, че винаги е хубаво някой друг да плати за вашата или чуждата глупост при проблем, а втората причина е, че тук шофьорите са доста некадърни. Още когато пристигнахме ми направи впечатление, че повечето коли са леко ударени. Тук карат предимно малки коли и не забелязах някой да се прави на състезател или да простее, но все пак всяка втора или трета кола е леко чукната или ожулена. Пътищата са хубави, много са разпространение кръговите движения, определено ги предпочитат пред светофарите. Обаче на влизане и излизане от кръговите нещо не си пускат мигачите, иначе са спокойни шофьори /макар и неделни :) /.
Въоръжихме се с кола, застраховка и потеглихме. Бяхме си избрали път в планините и покрай морето, като предполагахме че ще е красиво и определено се оказахме прави. Шофирането беше удоволствие, а и целият ден мина чудесно. Пътищата в Майорка са добре маркирани, има много табели по които да се ориентира човек и общо взето е доста трудно да се загубиш или да не стигнеш там накъдето си тръгнал.
Качихме се на магистралата за Andratx, като идеята ни беше да разгледаме курорта, след което да отидем до Sant Elm, градче което е на ръба на острова, да се върнем в Andratx и от там да продължим през планините за Солер и Са Калобра. В Port d'Andrax се помотахме за да разгледаме вилите на почиващите. Това е един от най-известните курорти на острова. Тук имат вили Михаел Шумахер, Калудия Шифър и Майкъл Дъглас, а пристанището е пълно с яхти и хубави автомобили. Естествено до тези вили човек няма как да стигне, само за да позяпа, но имаше достатъчно други красоти, заради които си заслужаваше отбиването до Port d'Andratx.
Върнахме се към основният ни път и поехме към Estellencs, като по пътя спирахме на специално означените места за снимки. Има си специален знак "фотоапрат", който ти показва, че наоколо има какво да се види. Пътят ни водеше през красиви селца, всяко от които си заслужава да бъде разгледано по-обстойно, но времето ни притискаше. Ще ги спомена малко в телеграфен стил, заедно със забележителностите им.
В Estellencs и Banyalbufar много добре се виждат изкуствените тераси, които хората изграждат от години за да задържат пръстта. Има къщи, който са направени "на ръба", всеки момент очакваш да паднат или върху тях да се изсипе някоя скала. Във Valldemossa, подминахме манастира където са живели Фредерик Шопен и Жорж Санд. Манастира беше затворен и не успяхме да го разгледаме, но така или иначе не си падаме по подобни забележителности. Мислех си, че Жорж Санд е мъж, но за щастие ме светнаха преди да се изложа и да направя някой неприличен коментар :) Минахме през центъра на Deia, по една много тясна улица на която от двете страни има много галерии и кафенета. Deia се води артистично градче, тук са живели някакви едновремешни селебритита. В Soler, завих в грешната посока и се озовахме в тесните улички на центъра, където бяхме преди два дни. След кратко лутане, все пак намерихме пътя за Fornalutx, градче известно с портокаловите и маслиновите си плантации. Загубихме около час с мотаенето си из Soler и Fornalutx, но си заслужаваше.
Продължихме и се качихме на големият път за Са Калобра, по който бяха дошли автобусите завчера, докато ние се возехме на корабчето за Soler. Пътят минава през един "естествен" тунел и един нормален тунел, за да се премине от вътрешната страна на планината където са двата язовира на острова и най-високият връх (Puig Mayor). На картата има нарисуван път до върха и си бяхме въобразили, че може да стигнем до там, но бяхме неприятно изненадани. Път наистина има, обаче е затворен, защото на върха има военна база и някаква лаборатория или нещо подобно. Подминахме малките язовири и през тунел подобен на този, който минахме, за да дойдем до тук се върнахме от страната на морето.
Продължихме за Са Калобра, слизайки през многото обратни завои. Определено е по-голям кеф да караш тук отколкото да те возят в автобус. Направихме снимки на естествено образуваният тунел, който не успяхме да снимаме когато минахме през него с автобуса. На връщане специално спрях и изтичах двеста метра, за да снимам и от другата страна. На тесният път, на който бяхме това си беше направо екстремно преживяване. Снимките на скалите по-долу, не успяват да предадат величието на надвисналите наоколо скали, които те карат да се чувстваш все едно си на друга планета. Има места където почвата е тъмно червена, а само десет метра след това е нормална, скалите са силно ерозирали, а има и такива, които сякаш са донесени тук от другаде, толкова не си подхождат с останалите. Изобщо много странно място!
Изкачихме завоите и се спуснахме към Inca, като по пътя се отбихме до манастира Люк. Тукашните манастири нямат много общо с нашите. Като начало най-голямата разлика, която ми направи впечатление е, че не са оградени, нямало е от какво да се пазят. Манастира по-скоро изглежда като имение, каквото сме виждали по филмите. Само най-вътрешната част, напомня за свято място. Не се задържахме много в манастира, за да не закъснеем за връщането на колата.
Потеглихме за Inca, а от там се качихме на магистралата за Палма и Санта Понса. Добре че си бяхме оставили резерв от време, защото на магистралата имаше огромно задръстване, което за мен само потвърди, че тук никакви ги няма като шофьори. Заради една малка отбивка, която спокойно можеш да вземеш с 40-50km/h, се беше образувала пет километрова колона. Когато най-накрая стигнахме отбивката, гледах как я преминават почти със спиране, едва ли не с маневра /е, не чак толкова ама схващате за какво иде реч ;)/. Все пак се прибрахме навреме, дори с малък аванс, което ни позволи да се разходим около вилите над Санта Понса и да снимам залива от високо преди да върнем колата и да се отдадем на заслужена почивка.
Снимков материал:
- Изглед към плажа на Sant Elm
- Самотно дърво
- Гледка от Estellencs
- Изкуствено направените тераси
- Охранителна кула
- Портокаловите плантации във Fornalutx
- "Естествен" тунел
- Най-високият връх на Майорка (Puig Major)
- Охраната на единия от двата от язовира
- Истински естествен тунел
- Странната червена почва
- Изглед към цветните скали в залива на Калобра
- "Отбивка" на пътя
- Другата страна на естествения тунел
- "Изсечените" скали
- "Изсечените" скали отблизо
- Изглед от манастира Люк (Monasteri de Lluc)
- Манастира Люк
- Залива на Санта Понса от високо
Коментари
Не съм съгласен с разказвача, че местните са неделни шофьори. Смятам , че са много по-добри шофьори от българските. А задръстванията са в резултат на неопитността на туристите (най-вече на немските). Българите са също в категорията "недисциплинирани и неграмотни шофьори".
Георги, колите са чукнати не защото шофьорите са некадърни, а защото в Испания е такава културата. Паркира са на много тесни места и в повечето случаи при паркирането леко подпират (чукват) другите коли. :)
Вторник, 19 Юли 2005
Последният ден на острова решихме да оползотворим с разходка из Палма. Още в началото ни предлагаха да отидем на специална целодневна екскурзия из града, но ние се отказахме и по-добре.
Качихме сме се на един от редовните автобуси и той ни свали на мястото, което вече ни беше познато от предишните две екскурзии на който бяхме ходили, а именно мястото където се сменят автобусите след пристанището. Оказа се, че в Палма няма специална автогара и това е мястото, което се ползва. От него до катедралата и до основните забележителности е съвсем близо.
Стигнахме до катедралата и за да не се мотаем пеша в жегата решихме да използваме специалните Palma Tour Busses, които обикалят всички забележителности. Каква е далаверата? Плащаш 13 евро за билет, автобусите са на всеки 20 минути, возиш се на открито, дават ти карта и слушалки и можеш да слушаш обяснения на осем езика. Най-хубавото е, че билетите важат за 24 часа, което значи, че спокойно можеш да слизаш на всяка от спирките където има забележителности, да разгледаш каквото те интересува, след което да се качиш на следващия автобус и така за един ден съвсем спокойно разглеждаш всички "чудеса" на Палма.
То не че забележителностите са много интересни, но все пак има какво да се види. На картата имаше 27 забележителности, но повечето спокойно може да ги проспите, а някои като пристанището например вече сте ги виждали така или иначе. Прословутия "Плаца Д'Испания", например не е нищо интересно, представлява обикновен площад със статуя на испански крал на кон. От автобуса виждате гъза на краля и на коня и никак не е впечатляващо. Поне две трети от "забележителностите" са от този вид. Заслужава си да се види кръглия замък над града, испанския квартал, пристанището и коритото на пресушената вече река. Останалото е пълнеж. Естествено заслужава си и катедралата и всичко около нея но за това малко по-късно.
Тъй като не слизахме от автобуса пълната обиколка продължи малко над час и половина, след което бяхме в начална точка при катедралата. Беше и дошло и на нея времето за разглеждане.
Помотах се сам около нея, като се опитвах да я снимам от различни ъгли. Огромна е, не влиза цялата в кадър :) Пред катедралата има изкуствено направено езеро, а в средата на езерото има фонтан. Езерото е направено с цел катедралата да се "оглежда" в него както преди се е оглеждала в морето. Земята на която е построена голямата магистрала, която се вие по крайбрежието е отвоювана от морето преди години, но хората искали да възстановят предишният ефект и затова направили изкуственото езеро. В самата катедрала не може да се влиза (не разбрах защо), но когато я заобиколите попадате в малки улички, които са част от Стария град. Някога това е била цялата Палма. Тесните улички ми напомниха за М'дина (Тихият град) в Малта, където атмосферата беше същата.
Обикалях доста, рискувайки да се загубя, но накрая излязах на познато място от което се спуснах към входа на катедралата. От там влязохме в градините, които се намират около езерото и излязохме на място откъдето се виждаше цялата катедрала и обществената сграда до нея. Снимахме се и тръгнахме да се прибираме, защото беше започнало да напича сериозно пък и времето ни свършваше, след три часа ни забираха от хотела за да летим за България.
Часовете през които чакахме в хотела оползотворих в четене на поща и новини, като между другото се изкефих и прецаках тъпата хотелска KIOSK система. Тези които са я правили са подценили отвратителността на Internet Explorer и УЙндолс XP и това им "изяде главата" :)
Системата е следната: имаш на екрана custom desktop с IE, MSN клиент и няколко бързи връзки към сайтове. Най-отгоре стои една лента, на която ти се отчита времето. Отстрани на компютъра има нормално апаратче в което пускаш стотинки. Интернета е безбожно СКЪП! 1 евро == 12 минути, 2 евро == 25 минути. Скъп, не скъп, пуснах едно евро и тъй като знаех, че 12 минути са ми малко реших да си ги удължа.
Опитах всички клавишни комбинации, които ми дойдоха на ум, дори отворих Start менюто с ctrl+esc тъсейки Run, но то беше празно и не стигнах доникъде. В Explorer-а беше забранено разглеждането на локалния диск, така че трябваше да измисля нещо по-хитро. Всъщност изобщо не беше хитро ами си беше много близко до ума даже. Отворих Google и потърсих Process Explorer. Цъкнах на ZIP файла, любезното IE ме попита дали да го отвори и след като го отвори си стартирах програмата директно от ZIP файла. Да живеят удобствата. По нататък можете и сами да се досетите какво последва, след като можех да спирам и да трепя процеси, а имах и достъп до Run.
Убих двата странно изглеждащи Java процеса и таймера спря. Пуснах си cmd32.exe и разгледах насам натам, но не открих нищо интересно, пък и ме беше гнус да се ровя из УЙндолса. Свалих си Firefox, инсталирах го и го стартирах, след което на спокойствие си прочетох новините и пощата. Понеже не съм гад, като си свърших работата, рестартирах машината, за да не могат други да се възползват от спрения и таймер. Изводът от цялата случка е да не правите KIOSK-и под УЙндолс с IE, защото да се счупят е детска играчка.
След тези забавления, почти беше станало време да тръгваме за летището. Шофьорът ни малко закъсня но в крайна сметка стигнахме до летището, което беше замляно с боклуци заради стачка на работниците по чистота. Ей на това му викам стачка, не само че не чистеха, ами и се бяха постарали да направят голяма свинщина из летището, като бяха накъсали листчета хартия и ги бяха пръснали навсякъде! Минахме без проблеми проверката на сигурността, интересно че никой не ни удари печати на паспортите и малко по-късно излетяхме обратно за България. Хубаво е човек да се прибере вкъщи!
В Майорка ми хареса, въпреки че не успяхме да видим дори и 1/3 от интересните места на острова. Има прекрасни гледки, плажове и планини. Заслужава си да дойде човек, защото има за всекиго по нещо - и за приключенски настроените и за купонджиите и за хората, които просто искат да почиват.
Снимков материал:
- Tour oficial Palma de Mallorca
- Катедралата на Палма снимана от Tour bus-а
- Катедралата на Палма отблизо
- Огромен фикус (има доста други освен този)
- Кръглият замък
- Съвременно изкуство???
- Из сокаците около катедралата
- Странен паметник и катедралата
- Катедралата на Палма (последно)
- Стачка на летището
- Полицейската количка 2 /много ми хареса/ :-)
- На летището в Палма
- Залез на 10,400 метра надморска височина
Моите снимки от Майорка /част от тях/
Разнообразни снимки и панорами от Майорка
Коментари
контрол+шифт+еск пуска таск мениджъра ако са забранили контрол+алт+дел. ;-)
Жоре, радвам се, че сте изкарали добре. Дано да има повече такива преживявания!
Пробвах го и извади съобщение, че е забранено от админа ;) знам ги аз тези тайни уйндолс клавиши
Аз също съм ходила в Палма на същата тази екскурзия, но мисля че има много по-красиви места от там. Само името е голямо. А стоката е като у нас, предимно китайски боклуци.
Пътеписа ти е супер! Искрено желая да има повече българи , които могат да си позволят такива екскурзии!
Много хубави снимки си направил на Майока, само една поправка - не се казват майорканци а майоркинци а местния им език е майоркин... и е ужасен :-)
Искам да те попитам с коя туристическа агенция ползва за тази екскурзия . Страхотен разказ си направил и страхотни снимки .
Вече съм забравил, беше доста отдавна.
Много интересен пътепис. Хареса ми, а и ми е полезен, тъй като замислям почивка в Палма де Майорка това лято. Гледах оферти за същия хотел - можеш ли малко повече информация за самия хотел - чистота, обслужване, басейни. Детенце ще бъде с нас - 5-годишна, подходящо ли е за деца?
WindoLs ?????
Oh my God!!
Невероятно място. Добър разказ!Страхотни емоции!
Disclaimer: Except where otherwise noted all opinions expressed here are personal
opinions of the author and do not reflect official opinions of my employer or
any other person, company or organization associated with the author.
Copyright: Except where otherwise noted the content of this site is licensed
under aCreative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Copyright (cc) 2003-2011 Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
Страницата е генерирана от Glog v3.99-test
Нека ти е лошо :) Като ще ти храня рибите поне да ми беше оставил и колата да ходя до вас :РРРР
Написа Мариян Захариев (www) на 12-Jul-2005 10:21