< HomePage | Снимки
   <- Дневника

LUG-BG 2004

Събота, 29 Май 2004

Lug-bg семинар за седма поредна година (за мен втора). Как го описаха други хора, който познавам можете да видите тук: ManiaX - от мястото на събитието / втори репортаж / the end, Калоян, Валяка. Моята версия пък ще прочетете по-долу и в утрешният постинг.

До Стара Загора стигнахме бързо за няма и час и четиридесет минути, като по пътя застигнахме Metalista. Май успяхме да го стигнем заради полицаите, който го бяха спряли и му бяха написали фиш за превишена скорост но сигурно и постоянното каране с 170-190km/h си каза своето :) За протокола по нанадолнището колата вдига малко над 200km/h макар, че по каталог и дават 191km/h.

Като гадни гъзари влязохме в Стара Загора, без покрив и надули яко Ментроникс. Намерихме Клуб Отворено общество, който се оказа на много лесно място. На светофара преди бензиностанацията се свива вляво и е на ъгъла на първата пресечка.

Семинара започна с лекцията за дебианският инсталатор (ще правят painkiller-а на инсталаторният свят), неволни обиди към потребителите (Мараба Велин), след което Скелета говори за използването на Линукс в местното МГ. Тази втората лекция я пропуснах защото бях умрял от глад, а и се оказа, че се е появило ново заведение в което има приятни неща за хапване (и пииване).

Последва лекцията на Маниакса, която беше доста дълга и поучителна. Единствената ми забележка към нея е, че накрая не направи overview на всичките умнотии, който изприказва и ефективно хората останаха да се чешат по главите мъчейки се да си спомнят за какво ставаше въпрос ;-) Добре че той си я е написал и ще я публикува.

Лекцията/дискусия, която проведе Дачев също беше интересна. В студентски град явно мрежите са абсолютен купон, което не е учудващо, като се има предвид, че всеки прави каквото си иска. Това беше и най-техническата лекция за целият семинар.

Свършиха лекциите се настанихме в хотел "Железник" (стига с тия спанета по пейките - благодаря, разваля ми се имиджа). Самият хотел е приятен, стаите са добри, банята също. Бързо душче (все пак после може да падне нещо в мрежите) и се запътихме към организираното, както всяка година ядене и пиене.

Естествено, тъй като аз водех стадото малко се объркахме и заобиколихме, но важното е, че стигнахме до езерото където жабите си пееха, ние пиивахме ракийка, а до нас се вихреше сватба с много жени поканени на нея.

След доста разпалване на флеймове успеваемоста ми се подобряваше с всяка изминала минута. Може би се дължеше на многото ракийка, която народа поглъщаше, но в един момент останахме само hardcore екип и тогава се почнаха едни дълбокомислени разговори за някакъв team building и подобни дивотии. И това беше само началото на вечерта...

Платихме си сметката (около 350лв. май беше) и се запътихме към заведението, в което имало прословутия Абсент. Банда полупияни течита тръгнали да се донапиват... На мен още нищо ми нямаше въпреки притесненията на Метъла да не съм бил паднел в някоя дупка. Да бе как пък не от две ракии.

Нападнахме Captain Jack и аз по стар пазарджишки обичай, заседнах на бара и почнах да тормозя бармана. Shot след Shot, обаче имам лог! :-) Записвах си какво си поръчвам и какво пия за да мога да възстановя на следващата сутрин. Първата ми заръка, след като реших да пия шотове е чашата със сода пред мен да не пада под половината - животоспасяващо е на сутринта. След което се започна със Shot-овете: Абсент (7-8 броя), Шартрьоз, Франджелико, Горещи пръсти, After Shock (и двата вида), Самбука (това вече май не го пих), някакви сладки коктейли, някакви други шотове, кубински пури (за пушене, не за пиене) и т.н. Голям купон.

По едно време май опитах от повечето неща, а и хората който правеха същото решиха, че е време да идем да се поразкършим малко. Орбителеца (Недко?), който ни водеше каза, че отиваме на парти където ще има много девойки. Ти това кажи на течитата да им гледаш после сеира.

Преместихме се в някакво клубче - на което ми се губи името и се започна стандартната процедура: водки, луди танци, водки, луди танци, събличане, танци и т.н. под зорките погледи на многото дами, който бяха в заведението. Май попаднахме на сватбеното after party - чудесно след after shock-а, който пих. Самите дами (девойки май не видях ;) бяха на глутници от по три-четири и в един момент започна да става страшно, щото гледаха много палаво и налитаха. За нещастие (или за щастие) този момент беше изтеглен напред във времето тоест около три и половина сутринта. За да не се излагам някъде (щях да съм тотално unable to comply :) реших, че е крайно време да ходя и да си лягам. Забрах Метъла (мъртъв беше доколкото помня) плюс още един човек (не помня кой), метнахме се на едно такси и след това не помня нищо освен че дадох на таксито 5 кинта и му казах къде да ни откара. Маниакса свидетелства на другият ден, че съм се прибрал залитайки, но съм се държал нормално (освен залитането). Да живее автопилота!

[ Коментари: 6 ]
Коментари

Как обаче най-дискретно заобиколи най-пикантните подробности от пейзажа, особено от към края :-)))) Нищо аз ще разкажа.. като най-трезвен по онова време (или поне така си въобразявам)...
Първо: Съблече и облече тениската си пред всички най-освирепели и загорели лелки точно 4 1/2 пъти (4 пъти от правилната страна и 1/2 от неправилната)..Даже си спомням, че се опитах да ти щипна едното зърно, но ти зае отбранителна поза :-D. По едно време сериозно се загрижих за бъдещето ти на не-изнасилен от 100кг тьотя, но ти май изглеждаше твърде як за да опита някоя да те тушира :-))))
Второ: Бидейки съблечен по мускули, правеше интересно-екзистенциални движения ситуирани към показване на характерни мъжки атрибути (гърди ей, не друго ;-), както и ръкопашни схватки с въображаеми противници, целящи да покажат, че ако някоя какичка посмее да те доближи, първо трябва да те бие на канадска :-)))
Трето: По някакви неведоми пътища Господни късмета ти прорабори и си тръгна точно преди една от горепосочените моми #120кг#185см#150см ханш (дефендърки както аз им викам) да налети на нашата дружинка с трясък и искри и съвсем естествено се насочи към най-безобдно изглеждащия (лесна плячка сиреч) - а именно Калоян... Така че - размина ти се.. ако беше останал таз багерка нямаше да ти откаже канадска борба, че и още нещо ;-)))
...А и още нещо - ти и орбителеца сте пряко отговорни, че един младеж (не му помня името) си опърли косите и веждите, защото не му дадохте никакъв съпорт на това как се пие абсент (а вие го подкукуросахте), а това не е хубаво - да пиеш, а да не казваш на другите как да го правят (аз си бях на бакарди, така че нямаше как да съм сред пострадалите :-)))))

Написа manitu на 01-Jun-2004 12:12


Не съм ги заобиколил тези подорбности, просто не ги помня :-)

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 01-Jun-2004 13:23


А друго да питам аз.. :)
Кабрио, което държи 170-190km/h...
Каква е тази машина, ако не е тайна?

Написа Мартин Босев на 01-Jun-2004 21:02


Убуу де, цитирам "За протокола по нанадолнището колата вдига малко над 200km/h", а по нанагорнище какво сваля ;-)
Иначе за това че за пореден път си доказал че в Пазарджик освен че има най-убавите моми, сме и най-яките пиячи - евалата ;)
Гръмогущерите са най-велики, човече!!!

Написа GaBOSS (www) на 01-Jun-2004 22:21


Кабриото съм го тествал до 180km/h и става малко страшно, щото духа адски :) Даже не се бях сетил да вдихна прозорците. Като се вдигнат и се сложи въздухозаборника отзад се кара комфортно до около 130km/h след това ти се проветрява мозъка.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 02-Jun-2004 09:12


То се знае бе GaBOSS, няма да се излагаме на чужда територия я :)

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 02-Jun-2004 09:13


Неделя, 30 Май 2004

Събуждане.

Нещо дрънчи ужасно, а аз в просъница си спомням че това е телефонът ми, който вчера преди да тръгнем от хотела за купона нагласих да ме събуди в девет сутринта. Голяма грешка - не искам да ставам. Много приятно се спи в тази Стара Загора.

Маниакса ми приказва нещо, май да ставам, а аз мрънкам и аз нещо. В просъница преди малко съм чул как Метъла мина през нашата стая и подсъзнателно си отбелязах колко бързо се е наспал при условие, че се прибрахме заедно. Да живее автопилота и професионализма в пиенето. Ставам и влизам в банята. Докато си извършвам сутрешното сране измислям супер система - седя си на тоалетната и си пускам душа да ме къпе. Брей това било приятно и помага много бързо да се съвземеш. Мия си зъбите и излизам вече напълно в кондиция. Да живее професионализма в пиенето.

Мятаме се на колата и отиваме при залата за лекции. Часът е десет без пет. Няма никой и някой трябва да умре, защото можех да спя поне още час-два. %(

Към единайсет и половина изпълзяват и другите хора, който са вчерашни. Оплакват се от махмурлук и всякакви подобни неща. На мен ми няма нищо. Правим разбор, докато чакаме да се посъбере народ за да започнат лекциите от втория ден на семинара. Чак към дванайсет започваме. Microphobic говори за свободният софтуер и за свободното общество. Интересно, но твърде бавно за мен се развива лекцията и я напускам. Така или иначе трябва да правим заседание на УС на ССС. За трети път днес съм в закусвалнята, в която има шкембе чорба и е добре известна на всеки, който поне веднъж е идвал на lug-bg :-) По някое време ме изстрелват обратно към залата въпреки, че заседанието не е свършило. Успявам набързо да гласувам за да приемем Метала за член на ССС (да почерпи!) и отивам да си водя лекцията. Нищо не върви по план! Microphobic не е свършил и са се започнали някакви чутовни спорове и приказване на големи глупости. Все пак е добре дошло за мен, защото така или иначе нямам представа точно какво ще кажа пред хората. Имам общ план, който изглежда горе-долу така: отчет какво свърши ССС през годината, за кво се борим, кой ни брой за живи, представяне на ISECA и какво предстои за в бъдеще. Докато чакам да свърши лекцията сядам на лаптопа на Маниакса и чета lug-bg, дори отговарям. Май не съм само аз зле. Вижте на какво писмо отговорих, като се опитвах да спазя стила му на писане (пребройте колко пъти се споменава "листата") :-))

Идва и моят ред. Явно хората са омъломощени от предишната лекция, защото имам трудности да ги събера да ме слушат, а може и просто да не искат да ме слушат (по вероятно е това, два дни не съм спрял да плещя) :-)

Започвам да говоря и установявам, че въпреки липсата на план горе-долу се справям. Като цяло се представих слабо (според мен), но си имам оправдание, че всичко беше "на живо" така да се каже. Без предварителна подготовка, преди година нямаше да мога и две изречения да обеля, а сега май плещих около 20-ина мин :)

Следва LPI изпит. Ще се явявам на 102 (101 го взех на WebDev конференцията). Миналият път свърших първи и имам добри резултати, този път Маниакса се беше заканил да свърши преди мен (ИЗПИТА, БЕ!) и да има повече точки. Обаче не стана както го беше замислил :) Победа за мен с 15 мин преднина. Да видим като пристигнат резултатите как ще сме с точките. Самият изпит не беше труден но за да се вземе човек трябва да има доста сериозни познания по Linux (умря циганката).

След изпита се помотахме по центъра на Стара Загора, установихме че имат много красиви жени и града е хубав, похапнахме, казахме си довиждане с хората и поехме обратно към София. Този път без да си давам зор.

От СЗ до СФ ми отчете средна скорост 135km/h ;-) Малко след СЗ ни хвана дъжд и ни валеше профилактично през 20 километра.

Хвърлих Маниакса и Валяка по къщите им, а аз се запътих към Студ. град за едно гости, след което ходихме на кино и се прибрах. Двата дни купон си казаха своето. Мислех да напиша какво се е случило, но предпочетах до го оставя за по-късно. Обикновенно така се получава по-хубава история.

Много съм доволен от купона, който стана на семинара. Забавлявахме се лудо! Миналата година също беше готино, но тази надминахме себе си. От самият семинар не съм особено доволен. Според мен нямаше достатъчно технически лекции и се надявам догодина да помогна, като представя нещо техническо.