< HomePage | Снимки
<- Януари, 2004 | Начална страница | Март, 2004 ->

Архив за месец Февруари, 2004

Неделя, 1 Февруари 2004

Отиваме на плаж в The Valley of Waves. По пътя натам правим няколко снимки на слона Shawu. Бронзова статуя, за която пише, че е едно към едно с модела - кралят на джунглата Shawu. Правена е над 18 месеца и е изпипана до най-малката подробност.

Минаваме покрай долните два басейна на хотела, древната астрономическа обсерватория, амфитеатъра и се озоваваме при "вълната". В центъра на джунглата е построена лагуна, в която могат се правят вълни високи над 1.80 метра. Възможно е дори да се кара сърф.

Преди да се хвърлим в лагуната, забелязвам екстремно удоволствие, което няма как да пропусна!

Представлява "пързалка", която всъщност е около десетина метра свободно падане по вода. Нарича се Courage Mountain. Легендата твърди, че много отдавна мъжете от племената изпитвали тук смелостта си. Изглежда страшничко - ТАМ СЪМ!

Пълно е с хора и трябва да се почака. В неделя в Sun City идват много хора. Плащат си входа и могат да ползват някои от предлаганите забавления (естествено за гости на The Palace е безплатно).

Чакам десетина минути и идва моят ред да се спускам. Страх ме е. Преди мен се спуснаха доста хора и това донякъде ме успокоява. Сядам в горният край на пързалката, далече долу баща ми с камерата се приготвя да снима. Заключвам си краката, слагам си ръцете на гърдите и се добутвам до пързалката.

Иииииххааааа!

Десет метрово свободно падане и след това удар във водата. При падането съм си отключил краката и част от удара се поема от меките ми части, въх! %( За щастие не боли много, излизам от пързалката и се каня да ходя втори път да се спускам. Само че не ми се чака на опашката и го оставяме за утре. А пък и има още доста неща за разглеждане.

Тръгваме към The Bridge of Time. Мостът на който има статуи на слонове, който пазят входа към храма. Преди него има фонтан, който представлява голяма купа държана от няколко маймуни. Докато минаваме по моста се чува приглушен звук на барабани. На всеки един час моста се разтриса, все едно изригва вулкан. Снимаме се, минаваме по моста и влизаме в храма. "Храма" се оказва голям рeсторант със сцена и вход към Entertainment центъра. Как ли сме го пропуснали вчера?

Връщаме се във Valley of Waves и чакаме вълната. Забавно е но в тази гъчканица е малко опасно. Много е лесно да сриташ някой докато плуваш върху 1.80 метра вълна. Хващаме няколко вълни но многото хора пречат и се изнасяме към басейна на хотела. Хем по-чистичко, хем по-спокойно.

Плуваме цял следобед, а планът за вечерта е да похапнем и да досъберем талончета за раницата, която искаме да спечелим.

Чудесната пица в комбинация с бирчката, многото плуване и екстремните преживявания през деня си казват своето. Прибираме се рано без да сме играли на нито една игра. Спокойна вечер прекарана в гледане на телевизия. Екшън с Jean Claude van Damme - слаба работа. След това по друг канал Die Hard с Брус Уилис. John McClane kicks ass! :-)

[ Добави коментар ]
Понеделник, 2 Февруари 2004

Отиваме да довършим започнатото вчера, а именно да се доизкефим на водните атракции във Valley of Waves. Днес тълпите са изчезнали и никъде не се чака. Пускам се три пъти на Courage Mountain, баща ми два пъти. Този път без неприятни удари по нежни места (вече сме професионалисти). Правим готини снимки (дано излязат). Местим се на спускането с гуми по улей. Спускането не може да ти вдигне адреналина, като отвестната пързалка, но пък е доста весело и приятно забавление. Този път не влизаме да се борим с вълната.

Връщаме се на The Grand Pool за да си дооправим тена. Избъзиквам се с единият от барманите - същият, с който първият ден си говорихме. Запомнил ме е и сега, като ме види направо пита дали да носи маргарита :-) Казвам му да носи и този път плащам кеш с приличен бакшиш, после го викам и му казвам че имам подарък за него. Подавам му банкнота от един милион турски лири (около $0.80) и му казвам, честито вече си милионер. Той се опулва и гледа невярващо банкнотата. Даже брой нулите и вика, ама наистина са милион. Аз му викам - да бе, няма майтап. Пича продължава да се пули, но в един момент се усеща и ме пита, колко пари е тази банкнота? Аз му казвам около едно евро и му се хиля :> Той пита, дали може да я смени, а аз му отговарям, че е негова да прави каквото иска с нея. Пича се кефи и пърха около нас докато не си тръгваме в късния следобед.

16:30

Отиваме в кродилското ранчо да гледаме как ще хранят крокодилите. От там купуваме някакви меса и подхвърляме на малките крокодилчета (големите не ни дават да ги храним има си професионалисти за тази работа). Големите ги хранят с цели пилета, като им ги спускат с едно въже. Отдолу крокодилите се показват над водата, захапват и дърпат здраво. Веднага след като някой вземе пилето му се нахвърлят другите и водата почва да кипи от бързата битка.

Разглеждаме и сядаме в ресторантчето да похапем крокодилски пържоли. Леко набутване! Crocodile Chips се оказват обикновенни пържени картофи :-) Пържолата обаче е добра, особено пребутана с биричка. На вкус е нещо средно между пилешко и месо от бяла риба. Ако ви го поднесат бихте го оприличили на риба.

Остатъците от храната подхвърляме на малките крокодилчета, наоколо. Ядели само месо, ама друг път. Установихме че похапват хляб, картофи, че даже и краставици. Номера е да хвърлиш близо до устатата им. Усещат движението и се насочват да хванат. След като падне обаче храната (дори и да е месо) трудно се сещат да идат да го вземат. Ако обаче някой от другите крокодили го вземе, гадовете веднага му се нахвърлят.

С две думи доста тъпички са :-) От инструкциите за оцеляване запомних, че ако ви нападне крокодил не трябва да се паникьосвате - опитайте се да го ударите в ноздрите и в очите, това са му слабите места (лесно е да се каже - не се паникьосвай!).

Вече става късно и отиваме в Entertaintment центъра да изразходваме енергията от крокодилските пържоли и да си приберем раницата, срещу 500-те (512) талончета, който междувременно сме събрали.

Пробвам се на танцувалната машинка и установявам, че е доста по-трудно отколкото изглежда. След 3 танца съм сериозно изморен и вече не усещам никаква крокодилска енергия в мен.

Отиваме в Cascades на рибен ресторант и този път не оцелваме. Храната е кофти, но за сметка на това е скъпа. Бързо се изнизваме, разглеждаме водопадите и добре поддържаната джунгла около хотела, викаме си превоз до Palace и се връщаме в хотела.

Групата се разделя на две, половината отиват да спят, а ние се връщаме обратно в Entertainment центъра. Играем в казиното на ротативките и естестествено губим (не че съм очаквал друго), след това откриваме нещо като pub, в който обаче се танцува. Забавляваме се там час, два и се прибираме да спим.

[ Коментари: 2 | Добави коментар ]
Коментари

Това с "кродилското ранчо" не го разбрах :P колко съм горд, не е лесно човек да ти намери грешка из блога :D lqlqlq

Написа nickname на 09-Mar-2007 16:02


Ами, не е лесно :) Не си гледал внимателно, пълно е.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 09-Mar-2007 16:31


Вторник, 3 Февруари 2004

Басейн за последено. Напускаме Sun City, чао Palace of the Lost City, дано имаме възможност да дойдем отново.

Закарват ни във Bakubung Lodge. Bakubung - The People of Hippo. Ще ходим на фото сафари. Sun City и Bakubung се намират в националният парк Pillanesburg и са много близо едно до друго.

В Bakubung стайте са приятни (е не както в Palace), има зеленина навсякъде и наоколо се разхождат дребни маймуни, който ако ядеш нещо се опитват да ти го откраднат. Басейна обаче е кофти, водата е мътна и изобщо не вдъхва доверие. Би трябвало след като 12 пъти подред е избиран за златен курорт на RSA да няма такива издънки с басейна.

16:30

Тръгваме на фото сафарито. Товарим се на камиончета с пейки и покрити с брезент. Сафарито не започва добре. Не сме предвидили, че ще се движим с 40км/ч и че в откритият камион ще стане студено. Дъжда, който заваля и вятъра, който задуха пък изобщо не бяха в сметките. Студено ми е за пръв път от както съм в Африка. За капак на всичко това, гадните добичета се крият и през първите 45 мин от сафарито не виждаме почти нищо интересно. В един момент ни провървява, дъжда спира, вятъра също и попадаме на стадо слонове. Първо виждаме един средно голям слон, който в наша чест се изсира! Ей на това му викам да покажеш отношение към досадните туристи, който снимат като не видели с фотоапаратите и камерите си :-) След малко се показват и другите от стадото. Пасат си кротко покрай пътя, а ние си седим тихичко в колата.

В следващите триисетина минути, след като подминаваме стадото слонове нищо интересно не се случва.

Изведнъж става страшно. След един завой се натъкваме на три (или четири май бяха) големи носорога, който си пасат около пътя. Единият дори си седи най-нагло на пътя. Носорозите са доста тъпи добичета но за сметка на това са големи, раздразнителни и опасни (нещо като бг-мутра). Разхождат се около камиона, пръхтят недоволно и махат с малките си уши. Ние седим вътре в камиона и не смеем да гъкнем, само от време на време снимаме. Носорозите подминават нататък без инциденти, а ние продължаваме сафарито.

До края на сафарито виждаме отдалеч жирафи, някакви антилопи и ято глупави токачки, който бягат пред камиона. Изобщо не им минава през елементарните мозъци идеята, че може да се дръпнат :-)

Точно преди края виждаме отблизо антилопи и глиган, който интересно защо пасе с антилопите на едно място. Малко по нататък в езерото виждаме и малък хипопотам, който се прозява, като програмист в два на обяд след събуждане и бира :-)

Прибираме се за вечерята. Докато похапваме се чуват някакви адски звуци, оказва се че има група шотландци, и рожденник. От някъде измъкват шотландска гайда, на която единият от тях свири. Звучи малко по-зле от българските гайди :) В чест на рожденника, персонала на Bakubung Lodge (черните) се събират и обикаляйки пеят африкански песни. Става много весело.

[ Коментари: 1 | Добави коментар ]
Коментари

Да,много дразни неправилната употреба на И и Й...Чета,чета и тъкмо съм се увлякъл и хоп, изречението губи смисъл с дума, неправилно изписано И или Й.Ако може някой да го коригира.Иначе разказа е супер интересен- с тези крокодили и аквапаркове

Написа Вечният екскурзиант на 07-Oct-2014 10:43


Сряда, 4 Февруари 2004

Тръгваме си от Bakubung. Чака ни цял ден път до Jo'burg. По пътя ще минем през Pretoria за да я разгледаме.

Минаваме през голям пазар където спираме за да си купим сувенири. Стават големи пазарлъци. Работим ги черните (дали?) и взимаме доста неща "на оферта". В магазините се продават два до три пъти по-скъпо, така че всички са доволни.

Наближаваме Pretoria и решаваме да пропуснем разглеждането на някакъв паметник, който прилича на Шипка и е на първопокорителите (или нещо от сорта). Pretoria е столицата на ЮАР, но през лятото парламента заседава в Cape Town. Странно разделение. Обикаляме с автобуса из Pretoria и екскурзоводката ни обяснява, кое какво е. Тук ми прилича на най-обикновен европейски град с една малка подробност, белите хора са заменени с черни.

Няма кой знае какво да се види из столицата. Единственото нещо, което видяхме и си заслужаваше (IMHO) беше парка пред Union Buildings (това е парламента). Много красиви цветя и много зеленина. Виждаме алеята с люляците, но за съжаление не са цъфнали. На снимките изглежда много красиво. На живо сигурно щеше да е още повече.

Тръгваме за Jo'burg и пристигаме на международното летище тъкмо навреме. По пътя сме видели доста смешни неща, като например някакъв черен, който се мотае по едно кръстовище с табела:
No food at home
No soap (в бележника съм го записал като soup - супа, но най-вероятно съм сгрешил, защото докато бях в ЮАР не видях някъде да предлагат супа (освен на закуска в хотела) и то не беше даже супа ами някакъв гулаш или нещо от сорта)
No work
Брех тоя нямал храна и сапун, ще почина от смях. Че за какво му е сапун?

Тъй като вчера съм си уредил ходенето на Bloukrans, оставям групата да се оправя с багажите и да се подготвя за полета до Cape Town, а аз оставам тук за да преспя в хотел (Town Lodge) близо до летището. Хотела е нещо от сорта на Formula 1 във Франция, само че малко по свестен (стаята си има и баня). Гледам телевизия и заспивам късно. Утре ме чака бънджи!

[ Добави коментар ]
Четвъртък, 5 Февруари 2004
04:00

Събуждам се рано само след 3 часа сън, подготвям се бавно за тръгване. Самолета ми е чак в 7:40. Автобусчето на хотела ме откарва на летището, където си чакам полета за George. Качвам се на Boeing-737 и след час и половина кацаме. Духа много силен вятър и се притеснявам да не би днес да няма скокове.

Намираме се с екскурзоводката, която ще ме откара до Bloukrans. Веднага ме пита шеговито дали не съм се отказал. Ти луда ли си мааааа? :-) Успокоява ме, че едва ли точно днес няма да има скокове - Bloukrans е далече от George и времето там е различно.

Чакат ни повече от два часа път с кола до моста. Пътуваме. От едната страна е Индийския океан, а от другата - големи сладководни езера.

Стигаме до Knysa (произнася се Найса), един дълъг град, където спираме за да ми покажат лагуна, в която се влива океана. Има специални места, където можеш да седнеш и да се наслаждаваш на гледката. В момента е отлив и половината лагуна е само пясък. Около лагуната има обособени курортни селища. В някои от селищата къщите са целите бели (дори и покривите), в други са бели със зелени покриви. Питам за тях и ми отговарят, че има местен закон, който ги задължава да ги боядисват еднакви. Така се запазвал общият облик.

Минаваме през място на пътя където се плаща пътна такса. За пръв път виждам в ЮАР нещо подобно. По-късно ми обясняват, че това е нововъведение. До скоро пътищатата не са се плащали.

13:15

Bloukrans. Минаваме през моста, а още преди него ни е посрещнала табела, че скоро ще преминем през най-високия мост в света. Следваме указателните табели и се озоваме при няколко къщички. Тоалетна, място за сувенири и мястото, където слагат екипировката на желаещите да скачат. Хората тук сериозно се грижат за бизнеса си. Отивам да погледна моста от едно от местата определени за гледане. Доста е високо! Построен е над малка река, която се влива в Индийския океан. Самият океан се вижда не много далече в края на долината.

Записвам се за скока. Девойката, която ме записва пита екскурзоводката дали аз съм човека който е дошъл сам, единствено за да скочи на Bloukrans. Аз съм! :-) Тя казва, че обикновенно идват поне по двама, рядко сами и ме пита, сигурен ли съм.
- Ти как мислиш? - отговарям смеейки се!

Дава ми номер 14. Питам дали не е изпуснала номер 13? Поглежда ме странно, усмихва се и ми казва че преди малко са го дали. Е, нищо. Аз исках номер 13 но и 14 няма да откажа.

Отивам при пича, който слага сбруята и прави първи инструктаж. Пита ме дали съм скачал преди и ми обяснява елементарни неща. Аз му отговарям и слушам инструктажа. След мен слага екипировката на още 6 човека. Изчакваме да се върне предишната група и идва нашият ред.

Седем човека тръгваме към моста. Аз, двама американци, шотландец, финландец, ирландец и един африконер. Води ни дребен черен пич, който постоянно се бъзика с нас и се хили. Пита ни как се казваме от къде сме и ей такива неща. На мен ми вика Джорджи и ми дава nickname - Dragon Man, заради татуировката :-)

Още един инструктаж и тръгваме към мястото на скока. До там се стига като се върви в една клетка, която е закрепена с болтове за моста. Вървиш и гледаш под теб река Bloukrans. В един момент ми става много страшно, точно като миналият път, когато гледах отгоре на виадукта Бебреш (Витиня). Пристигаме в средата на моста, всичко е напълно оборудвано даже имат преносимо студио в което монтират филмите за всеки, който скача.

Надуват як drum'n'base и започват да подготвят първият пич за скока. Аз ще скачам последен, първи е финландеца, едно дребно момче с руса коса. Духа слаб вятър, разхождам се насам-натам, наслаждавам се на гледката към океана и дишам за да се успокоя. Пича скача. Аз обяснявам на другите да не си затварят очите, защото е по-готино и че най-страшното освен скока е докато висят надолу с главата и чакат да ги закачат и вдигнат горе. През това време финландеца са го вдигнали и идва ред на вторият от групата. Докато се усетя идва и моят ред.

14:10

Яд ме е, че не се сетих да платя за bridge trip на екскурзоводката за да може да ме снима с фотоапарата под моста и докато се подготвям. Ще имам само записа от камерата. Съвсем спокоен (или поне така изглеждам) сядам и чакам да ми вържат краката. През главата ми прехвърчат всякакви мисли, най-вече спомени от миналият път, когато скачах. Пулса ми е нормален или поне така го усещам.

Връзват ме и идва момента на скока. Подскачайки се добирам до ръба на моста. Двамата пичове, който отговарят за осигуровката ме питат дали съм ОК. Отговарям положително и казвам let's do it! Ооопс, леко забавяне за да се подготви човека с камерата, който ще снима самото падане. Пред мен точно над главата ми има камера, която ще снима лицето ми когато скоча. От гледката почва сериозно да ме хваща шубето. Сигурно се задейства инстинкта за самосъхранение, който почва да ми нашепва, че не съм нормален да стоя тук на този ръб и да ставам да се махам. Обаче няма време за уплах!
- Are you ready, man?
- I'm ready.
- Five, four, three, two, one (последните три ги казвам и аз, несъзнателно) .... bungyyyy!

СКАЧАМ !

Точно както миналият път. Имам чувството, че за момент съм в безтегловност. Стоя на едно място, скочил от моста и гледам право надолу в бездната под мен. Насила задържам очите си отворени. Искам да гледам! Желанието да ги затоворя е много силно но го преодолявам. В следащият момент, безтегловността свършва и празното пространство под мен сякаш ме всмуква. Ускорението е страхотно, в ушите ми шуми вятъра докато падам с над 150 км/ч. Не викам, просто се наслаждавам на ускорението. Падането е около шест секунди, шест секунди и половина (минават като миг). Усещам опъването на въжето и политам нагоре. В най-горната точка на около 30 метра от моста, почвам да викам BONSAAAAAAI!!! Едва ли някой ме чува. Пак започвам да падам надолу, после нагоре и така още няколко пъти. Постепенно движението спира и просто оставам да си вися като кебапче завързано на ластик, докато чакам от горе да слезе пича, който ще ми закачи въжето, с което ще ме издърат обратно на моста.

Гледам червената река под мен и си мисля как на Витиня е било по-страшно. Вярно там е по-ниско но пък нямаше психологическата помощ, която тук имаше.

/каква психологическа помощ бе, какви ги дрънкаш? (че на теб ти трябва то т'ва ясно...)/

Ей сега ще обясня за какво става въпрос.

На Витиня те качват на парапета на моста и се чувстваш абсолютно сам. Стоиш на ръба и от теб зависи дали ще го прекрачиш. Никой не ти вика, пет, четири, никой не ти е зад гърба. Усещането е много първично, сам срещу инстинкта ти за самосъхранение. Борбата със страха е жестока. Колкото повече стоиш горе на парапета, толкова по-страшно става. По-късно като размислих установих, че на Bloukrans не съм имал време да се уплаша сериозно. Нямаше голяма борба в мен. Пет, четири, три, две, едно, бънджиииии.... Не можеш да се откажеш, не можеш да се спреш. Разбирам ги защо го правят така, и не ги питах колко процента от хората се отказват, но предполагам, че процента е малък. За тях това е бизнес поне в отношението към хората, който скачат, не могат да си позволят хората да се отказват. Няма да останат доволни клиентите.

Нека да не бъда разбран погрешно - много ми хареса скока. Хареса ми, защото ми помогна да разбера какво точно ми харесва в бънджито. Точно това изправяне пред страха, преодоляването му и милисекундата, в която скачаш. Височината няма голямо значение. Ще скачам пак на Витиня, ще скачам и на други места, стига да бъда оставен сам със себе си на ръба, за да мога да се страхувам. Наречете ме луд! Такъв съм.

Слизат и ме закачат с въжето за ме качат на моста. Как беше, man? Екстра беше, ама и по-страшно съм виждал, отговарям аз. Ехеее, тука имаме смелчага, казва пича по радиостанцията и се смее докато ме качват нагоре.

Качвам се и ме отвързват. Кажи нещо за камерата, която те снима в момента.
- Екстра беше, очаквайте нови глупости в близко време :-)!

Махаме се от моста, на връщане всички са тихи. Мълчат си и си преживяват мислено това, което току що им се е случило (всички скачаха за пръв път освен мен). Излизаме от клетката, отиваме и ни махат сбруите. След това си взимаме грамотите, плащаме си филмите, купуваме си шапки и фланелки и всеки си тръгва кой от къде е. Май само аз съм малко разочарован, но пък едновременно с това съм и доволен (няма угодия на тоя свят и това си му е :)

Bloukrans River Bridge. Highest Commercial Bungy Jumping in the World. Certified by Guinnes World Records book. 216 meters. Operated by Face Adrenalin.

16:50

Връщаме се в George, не остана време за скок от някакъв друг мост. Там било по-ниско и се правел пандюл от единият край на моста до другият. За съжаление няма да ми стигне времето и ще изпусна самолета. May be next time!

Хващам си полета за Cape Town. Време е да се присъединя към групата, защото идва краят на екскурзията.

[ Коментари: 3 | Добави коментар ]
Коментари

Чудесно те разбирам ,пич.
Аз скачах само в Клисура, от 75 метра, ма поне беше красиво..хехехе,лобното място.
Разликата с описаното от теб като преживяване е , че не ме беше страх нито преди , нито по време , нито след...Мдаа, уникално и само мое си, мдаа..И аз пак ще скачам...Има едни мнооо яки момчета Вертикален свят-те са бивши адреналинци, отделени.Мноооо свестни!Те организират.Сега , на 20 има скокове на Витиня, но сигурно знаеш.Аз заминавам на хижа , но..за кръвновдигащи глупости има време.
Ще има мноо яка екскурзия до пещера/забравих и нейма/, в която моите момчета скачат.Ще е от рода на два дни, красиви гледки, трудно достигане на целта по мостчета ала Индиана Джоунс и в пещерата-яки бънджита към ада.Тогава съм сигурнаааа!!!!!
Що се отнася до бънджешкото усещането .. ..близко ми стана като прочетох...."И по -страшно съм виждал".
Това , за страхуването ,дето го желаеш на ръба , преди....аз също го пожелах, но не страхуването ,каквото и да значи това, а усещането, мдаа, може би това е твоето страхуване, но моето е -сливане с красотата долу, със скалите , с водопадчето, със звуците..да стана едно със скока.Да изпитам и тествам всичко с всяка фибра на тялото ,съзнанието и подсъзнанието си.Да се усетя тръпкава!!!
Ма пичовете вероятно са си помислили, че ще се уплаша, защото не ме познават, и ми казаха Сега!!!Ма аз им казах-Не искам пък сега.Развалиха ми медитацията..И скочих...Първа от групата, надолу с главата/ за краката завързана../Като птичка, като статуята на Исус на Корковадо, отблъснах се и... мнооо перфектно си литнах/щот нали си има техника..държиш главата така, че да можеш да виждаш..е ,направих всичко както трябва и се накефих на видяното, но първото , което казах , когато се изкачих на моста беше -Явно съм за парашутизъм!!!това , което си написал за падането , пружинирането и усещането е доста сходно с твоето,разбира се , моето си е мое и не го заменям за нищо друго.Благото е в мен, както и всички пасиви , заплатени за него.Заслужава си ..всичко си заслужава..нали ни учи.
Хубавото на скокът ми бе, че за кой ли път, но за първи път в такава среда и момент разбрах, че мога да разчитам на себе си, там, долу ,сама и увиснала с главата надолу/щот в този клуб ти сама си се закачваш и трябва да не си паникьосан , за да улучиш каквото трябва/.
Пак ще скачам, от други височини/макар че усещането за височина е абстрактно-Витиня е 120м., но едва ли е кой знае колко различно, разликата е абстрактна.., но сама трябва да си го усетя , нали?Ние се меним, моментът се мени, психиката е настроена , но вечно се изненадва...а ние се наблюдаваме и се кефим,нали?Поне аз го правя.Ще сменям и летежът..може следващият път да съм завързана за гърба , ще видим.., макар че избрах с главата надолу ,защото ми казаха , че е най-екстремно.
Също е хубаво , че винаги мога пак да възстановя скока в главата си, със сърцето си..да го изживея пак, да полетя пак...
После се подреждат нещата, припомняш си вятъра в ушите...

Хареса ми какво си написал.Близък ми стана някак си..
Аз пиша в дир бг, в клуб 20-30 и никът ми е Дракула.
Беше ми приятно.Чал.

Написа Мая.... на 18-Jun-2004 14:42


И аз съм скачал само веднъж, но от Аспарухов мост във Варна. При основателите на клуб "Адреналин". Все пак става въпрос за живота ми и предпочитам да се доверя на хора с 12-годишен опит в скоковете, а не на някакви бивши алпинисти, които се занимават с това от 2-3 години.

Написа Петър (www) на 30-Mar-2006 20:50


Съгласна съм, че най - ценния момент при бънджито е сам да направиш крачката. Когато аз скачах преди мен двама души се отказаха. Вързаха ги, качиха се на парапета и дотам...Нямаше да си го простя ако не бях скочила. Когато бях там горе тръпнеща от вълнение да изпитам полета надолу изпитах такава свобода и радост, че никой в този момент не можеше да ме спре да полетя надолу :)
Скачах от Аспаруховия мост, сега копнея за Витиня.
За всички бънджи маниаци ето графика за бънджи скокове тази година - http://www.bungy.bg/

Написа Limitless на 05-Apr-2006 20:16


Петък, 6 Февруари 2004

Cape Town. Невероятен град. Права беше екскурзоводката, която ни развеждаше из Pretoria и каза за Cape Town, че бил The Most Beautiful City in the World.

Вчера вечерта пристигнах от George. Полета беше приятен. Летяхме с малък самолет Embraer 135 JA, целият полет беше над бреговата ивица покрай Индийския океан и гледката беше изумителна, нямаше облаци и времето беше хубаво. Вечерта се разходихме из Waterfront и похапнамхе в едно от многобройните ресторантчета на пристанището. Докато аз бях на бънджи, групата е ходила на Cape of Good Hope и след това на Table Mountain. Искам и аз да отида на Нос Добра Надежда, а и баща ми и майка ми имат желание да го посетят пак, така че днес имаме уговорен екскурзовод за цял ден. Другите ще ходят да гледат тюлени на някакъв остров.

Потегляме с малко закъснение, центъра е блокиран заради президента, който щял да изнася реч. Краси - нашият екскурзовод, кара и ни пита, колко време имаме за да разгледаме Cape Town. Казваме ме му че довечера отлитаме, а той ни казва, че ще изпуснем много и естествено е прав. Постепенно се измъкваме от натовареният център и поемаме към False Bay. На път ни е, а и на Boulders Beach искам да видя африканските пингвини. Имам обещание да изпълнявам ;)

Пристигаме на Boulders Beach и тръгваме да се разхождаме по скалите, встрани от обичайните туристически маршрути. Тук има по-малко пингвини но пък можем да ги приближим и да се закачаме с тях. Мъниците са любопитни, обаче определено не искат да ядат кашкавала, който им предлагаме (за съжаление нямаме риба). Снимаме ме ги и най-накрая се сещам как да подмамя някой за да мога да го погаля. Вадя от раницата плюшеният пингвин, който вчера нашите са купили и го показвам на един лежащ пингвин. Той веднага се заинтересува и идва при мен. Пазя се, защото човките им са остри и когато се ядосат кълвят. Дребният се мотае около мен и кълве лекичко плюшеното си братче. Аз го галя, а майка ми ме снима. В един момент пингвина разбира, че нещо не е наред, ядосва се и почва да ме гони. Отдалечавам се за да не го дразня. Мънички са, но са доста люти.

Продължаваме към Cape Point. По пътя виждаме маймуни - бабуини. Те си живеят тук и тероризират туристите, който минават. Крадат храна и честно казано са опасни, особено ако има какво да задигнат от теб. Гледаме ги от колата без да излизаме.

Пристигаме на Cape Point. Взимаме си билети за телеферика (не ни се качава пеша доста е далече) и скоро сме на новият фар построен на върха. Пред нас се открива невероятна гледка. От едната страна е Индииския океан, който е тъмно син, почти черен. А от другата страна е Атлантическия океан, който около брега е със изумрудено зелен цвят, а навътре става по-тъмно зелен. Контраста е уникален. Правим много снимки и решаваме да отидем още по напред по носа. Тръгваме по пътеката за старият фар, който е на 200-300 метра пред новият. Духа много силен вятър, почти невъзможно е да се върви. Аз си затягам шапката за да не ми я издуха вятъра в океана и вървя полуприведен. В един момент като някакво чудо вятъра спира, а ние излизаме на края на пътеката. От тук гледката е още по добра. Правим си снимки и се наслаждаваме къде сме. Обаждам се до България да им кажа къде съм в момента. От дясно ми е Атлантическия океан, а отляво Индийския. Сякаш с единият крак съм стъпил в единият а с другият в другият.

Тръгваме си, защото времето ни е ограничено, а искаме да видим колкото се може повече от Cape Town. Тъкмо слизаме от влакчето и един бабуин, задига храна от турист. Човека се развиква и изкача една дама, която хвърля камъни по маймуната. Ние умираме от смях.

Пътуваме обратно за Cape Town. По пътя Краси ни разказва много интересни неща за живота тук. Минаваме през най-разнообазни квартали - от абсолютни гета до богаташки квартали. Cape Town е космополитен град. Досега никога не бях виждал нещо толкова огромно. Човек без кола тук не може да оцелее. Целият град е предвиден за движение с автомобил. Ако си пеш просто нямаш шанс да стигнеш където и да е. Разстоянията са огромни.

Отиваме в аквариума на двата окена. Не съм ходил в аквариум от много години. Последно съм бил във Варна и съм бил много малък. Направо е омагьосващо. Красиви цветни рибки, корали, огромни раци. И тук има пингвини. В залата на хищниците, плуват големи акули. Изглеждат страшни с няколкото си реда разкривени зъби. Перфектният хищник създаден от природата за да убива. Направо тръпки да те побият.

Времето ни свършва, идва време да си ходим :-( Следващият път ще трябва само в Cape Town да дойдем за поне седмица, така ще можем да видим минимум половината от интересните места. Яд ме е, че не успях да се кача на Table Mountain. Това е голяма скала, която се вижда от цял Cape Town. Има екстремни преживявания от сорта на сто метров рапел и полети с параплан. На планината можеш да се качиш с панорамен лифт, чиято кабинка се върти и се вижда целият град. Е, какво да се прави - другият път.

Взимаме си багажа и отиваме на летището. Чакат ни 11 часа полет до Лондон, а от там още два до София. Ще летим с British Airways и отново с Boeing 747-400. Оказва се, че този Boeing е по-нов от самолета, с който летяхме насам. Има лични телевизорчета за всеки, 18 тв канала и още 6 радио програми. BA са ни оставили чорапки, наочници, четки и пасти за зъби за еднократна употреба.

Излитаме по тъмно. Хапваме. Гледам Матрицата Революции и заспивам преди края на филма.

[ Добави коментар ]
Събота, 7 Февруари 2004

Кацаме в Лондон на Heathrow. Летището не ми харесва изобщо. Чакаме дълго докато дойде автобус да ни превози до терминал 1. Пътя до терминал едно, изобщо не е най-приятната гледка, която можете да видите. Както и да е, стигаме до прословутият терминал 1 и аз тръгвам да си купя картички. Е да ама не успявам да намеря никъде. Ебаси и идиотското летище. Не стига, че е грозно ами няма и какво ми трябва. Даже и летище София изглежда по-гостоприемно.

Качваме се на самолета (Airbus A319), хапваме и започваме да си допиваме wiskey-то, което си купихме на летището в Cape Town. Малко преди края на полета сме го довършили, даваме на стюардесата празната бутилка, а тя ни се смее и ни казва, че било абсолютно забранено да се пие на борда на самолета. Много ти здраве - никъде няма знаци, който да го показват, ще си пия колкото си искам, к'во да не ме свалите?

Кацаме в София, всички са се навлекли, а аз си ходя по къси панталони, тениска "I just jumped from the highest bungy in the world" и шапка Face Adrenalin. Гледат ме малко като извънземен ама не ми пука, на мен ми е топличко :-)

Спас, Марти и Течата ни посрещат. Правим си една снимка на летището, майка ми и баща ми си тръгват към Пазарджик, а аз се прибирам вкъщи. Вечерта има купон в Халбите по случай моето прибиране. Купона съвпада с рожденият ден на Зденек, но неговият купон е наблизо, така че няма проблеми да се довършим там.

[ Добави коментар ]
Неделя, 8 Февруари 2004

Спя до късно, после си оправям багажа, който е разхвърлян из целият апартамент. Тъй като днес е мързелив ден и нищо няма да правя, по-добре да напиша още нещо за ЮАР и за пътуването.

Никога не бях летял със самолет. Е сега вече съм хвърчал седем пъти със шест различни самолета. McDonnel Douglas, Airbus (A319, A320), Boeing (737, 747-400) и Embraer 135.

Пътуването беше над 23000 километра.

Черните, който са обслужващ персонал знаят много малко английски. Точно толкова колкото да си свършат работата горе-долу. Питаш ли ги нещо по странно - блокират.

Никой не си дава зор. Поръчваш и се мотааааят, мотааааят. Това даже и в Sun City. Сигурно е от времето.

Като поръчваш прави го бавно и след това ги карай да повторят това, което са записали, за да няма изненади.

Навсякъде в магазините и заведенията, програмите с който работеха бяха под Dos (може и под Linux да са били, не знам но със сигурност бяха в текстов режим). Явно им вършеха работа.

Проверявайте сметките, който ви носят. Ако имат възможност ще ви прецакат, хванах ги в издънка в Sun City.

[ Добави коментар ]
Понеделник, 9 Февруари 2004
13:00

Първи работен ден след завръщането ми от ЮАР. Чакат ме над 10000 емайла и доста изписани страници в бележника за изминалите дни. Ще трябва да ги въведа и да допълня дните, който не съм записал.

21:30

Липсващите десет дни са въведени. Направих промяна в кода на дневника. Сега имам възможност определени случки да ги изнасям отстрани в менюто "Приключения".

Прочетете, какво се случи в Южна Африка и конкретно за бънджи скока от моста на река Bloukrans.

Постепенно влизъм в ритъм, остава само да прегледам пощата и новините. Най-вероятно това ще ми отнеме утре целият ден.

[ Коментари: 3 | Добави коментар ]
Коментари

Георги здравейте,
Извинявам се, че ще загрозя хубавия Ви разказ за преживяното с моя коментар, но не можах да се сдържа!
За съжаление попадам на него едва сега.. Близо пет години по-късно, но това ни най- малко не попречи да съпреживея поне мъничка частичка, от това което Вие сте изпитал.
Силно се надявам, ако вече не сте имал възможността да отидете към ЮАР отново, то това да Ви се случи възможно най-скоро!
А аз на свой ред искам да Ви благодаря за провокираните приятни емоции докато четях Вашия пътепис!

Поздрави!

Написа Юлето на 28-May-2008 18:39


Много ми хареса разказа ти, съпреживях вълненията ти и емоциите :) Само 2 неща не ми допаднаха: твърде често надигаш бутилката... и защо използваш Й на места където трябва да е И? Все пак това са си правописни грешки... Като за финал, имаш ли други пътеписи? Приятен ден!

Написа Toni на 12-Feb-2009 16:54


Супер :)

Написа Сетта на 02-Feb-2015 16:44


Вторник, 10 Февруари 2004
23:59

Не успях да си прочета цялата поща. Като гледам какво ми е съобщавал cron-а, май като ме няма и всеки си бара оная работа и никой не гледа машините. Мдаа, ще падат празни глави усещам. Ще има голямо навикване.

Получих поща, че на идиотчето спамер, за което писах на 27-ми миналия месец са му изтрили акаунта. Печели сега, мамицата ти!

Повторение на вчера вечерта, ама не съвсем. Този път само мъжка компания и мъжки разговори. Халбите, Дивака, бири, водки, яко се намотахме.

Mirrors още не се е синхронизирал :-( От там където тегля е много бавно и вече втори ден се боря. Ще минавам на KDE 3.2 (ще трябва да е пристигнало дотогава).

[ Добави коментар ]
Сряда, 11 Февруари 2004
10:20

Малко трудно ставане, главата ми тежи. Нищо, заслужавам си го.

Извадихме снимките от цифровият фотоапарат, станали са доста добри. Още не съм решил дали да кача някои от тях на сайта, но го обмислям. Баща ми е направил албум от над 300 снимки. Ще има много сканиране докато ги вкарам в компютъра, направо ми се завива свят (може и да е от водката вчера).

Днес продължавайте да не ме търсите - няма ме. Заминавам за ПЗ за да си взема най-накрая шофьорската книжка. Следваща цел ПИБ. Трябва да си възстановя и дебитната карта. Бавно и мързеливо развитие на събитията във времето. Шест месеца след като си загубих документите и разните му там карти, алабала всичко е на път да се оправи.

[ Добави коментар ]
Четвъртък, 12 Февруари 2004
14:45

След като вчера EEye обявиха бъговете в MS ASN.1 библиотеката, днес като гледам дори и разни не компютърни медии са се заинтересували. Значи на Микромек им трябвали ШЕСТ МЕСЕЦА за да го фикснат. Защо ли не се учудвам? Посмейте се малко на коментарите в Slashdot по темата.

Аз лично чакам да плъзнат червеците. Дано този път авторите им се поучат от опита на предишните и да направят нещо наистина отвратително. Искам да чувам за прецакани BIOS-и, прецакани харддискове и огромни загуби на информация.

Само за да им дам идея нека прочетат Simulating and optimising worm propagation algorithms и "I don't think I really love you" or writting internet worms for fun and profit by Michal Zalewski a.k.a. lcamtuf. Не бъдете леймъри и се поучете. Нека този път стане страшно.

15:00

Охооо купона не свършва. Има още поне 3 remote експлойта в "софтуера" на Майкрософт. Гледайте филма. А следващият път, когато някой започне да ми говори, колко несигурен е софтуера с отворен код и колко сигурен е софтуера на Майкрософт, да се приготви да му строша кратуната проста (който ме е виждал на живо, знае че няма да ми е трудно).

[ Добави коментар ]
Петък, 13 Февруари 2004
17:30

Петък 13-ти. По всички новинарски сайтове пишат за "изпуснатият" код на Win NT/2k в интернет. Майкрософт мрънкат, че изпускането на кода застрашавало националната сигурност на САЩ. Умирам от смях. Помощ терористите ще видят че софтуера ни е като швейцарско сирене и ще се възползват да ни изненадат отзад!

От какво ви е страх, пичове? От peer review, което ще намери какви ли не грешки, от които всеки може да се възползва? От това, че хората ще видят колко некъдърно пишете? От това, че може би някой ще открие откраднат от някъде код? От това, че може би някой ще открие код, който пречи на конкурентни продукти да работят добре?

Вече втори ден подред пиша нещо за Майкрософт. Гади ми се. Трети ден няма да има. Утре ще пиша за нещо също толкова противно - американците и тяхните идиотщини.

17:50

Вчера преминах на KDE 3.2. Много съм доволен. По-бързо, по-красиво, интересни нови възможности.

Опитах преди това GNOME 2.4.2 но така и не успя да ми хареса. Прекалено "user friendly" се опитват да го направят с това криене на настройки из разни глупави registry type, файлчета. Никога досега, не съм чул някой да се оплаква от KDE, че има много настройки. Но за сметка на това, за GNOME съм чувал, че хората се чувстват все едно контрола им е отнет. Някой решил, че еди коя си опция ще обърка горките потребители и затова я е зашибал нейде си в gconf и не можеш да си я цъкнеш като пич в контрол панела. Мерси много, предпочитам аз да решавам кое "ще ме обърка" и кое не.

Регистрирах се в orkut. Изглежда интересно и май ще се окаже голяма краста и ефективно загуба на време :-)

[ Добави коментар ]
Събота, 14 Февруари 2004
23:59

Деня на любовта към виното. Куцо, кьораво и сакато се сеща, че трябва да ходи на кръчма и съответно всичко е пълно. Е за нас места имаше естествено (предимството да си редовен клиент и не особено досаден клиент). Бяло вино с redbull е добра комбинация има само един малък недостатък - цената. Има поверие, че ако не се напиеш на трифон зарезан, няма да ти върви пиенето през цялата година. Голяма част компанията изпълни поверието и ги/ни очаква щастлива година. Както се казва to be continued...

[ Добави коментар ]
Неделя, 15 Февруари 2004
23:59

За непрофесионалистите - деня на махмурлука, а за мен, понеже такива неща не ме ловят - деня на мързела.

Хитринка за деня: като настройвате достъп до машина през ssh с публични ключове, внимавайте с името на файла където се слага публичният ключ. Правилното е ~/.ssh/authorized_keys, не ~/.ssh/autorized_keys. Виждате ли разликата? Аз я видях след час и половина борба и дебъгване. Но както казва Коко, всичко се оправя с псувня.

Включиха ме като участник във вътрешното футболно първенство на Евротур. Горд играч за отбора на Инжинеринга. Номер седем. Сериозно се бяхме надъхали да бием, само че нас ни биха, като тъпани с 6:2. Другият път целият отбор предната вечер ще е на пълен сух режим - без алкохол, без секс и без простотии :-) Е пак има напредък, миналият път Инжинеринга май паднаха с 9:0 (нескромно ще го отдам на моята липса, хехехе).

[ Добави коментар ]
Понеделник, 16 Февруари 2004
14:00

Записах се промоционалният ExamFest на LPI, който ще се проведе по време на WebDev конференцията. Повече информация на сайта на FSA-BG и на този адрес. Като гледам примерните въпроси, направо съм изкарал Senior Linux Admin Level 2 (LPIC2) без да си давам много зор.

17:20

Обновления по кода на "дневника". Вече има архив по месеци, а на главната страница се показват само последните 15 записа. Повечето от промените са невидими, но пък ще ми позволят в бъдеще по-лесно да добавям възможности (ако е необходимо). Обърнете внимание на новите връзки към архива (вдясно). Още се чудя дали да добавям възможност за писане на коментари към мойте писания.

[ Добави коментар ]
Вторник, 17 Февруари 2004
23:59

Бях забравил как писането на код цял ден, уморява. Е, наистина уморява няма майтап. Един път да се прибера рано и да се наспя както си му е реда без да ставам на другият ден следобяд. Загубил съм тренинг с писането, лошо :)

[ Добави коментар ]
Сряда, 18 Февруари 2004
13:25

Старият ми "приятел" Божилков, изглежда пак има проблеми с малоумният си сайт (връзка към страницата няма да слагам, имам доста повече посещения от Божилков, не искам да му давам напредък в google).

Някои хора, който явно са по-зле и от него взели, че го дефейснали. Чак връзка към моята страница сложили. Благодаря много, нямаше нужда.

Както и да е, на мен ми е през оная работа какво става със сайтовете на Божилков, но нека направим малък анализ от информацията, която е публично достъпна и да се опитаме да разберем как най-вероятно се е получил черният правоъгълник в средата на страницата :-) Винаги могат да се извлекат поуки от един пробив в сигурността.

Първо. "Журналиста" продължава да ползва PHP-Nuke, софтуер известен с това, че авторът му пише ужасно некадърно (краставите магарета се надушват).

Второ. Използва версия 5.6, която е направо древна. За версията и софтуера съдим по следният ред в генерираният html:

<META NAME="GENERATOR" CONTENT="PHP-Nuke 5.6 - Copyright 2002 by http://phpnuke.org">

Трето. Наскоро в Bugtraq и Full-Disclosure за пореден път беше съобщено за грешки в PHP-Nuke, които позволяват да се атакува софтуера чрез техниките SQL Injection и Cross Site Scripting (XSS) (няма да ви давам конкретните линковете можете и сами да си ги намерите).

Четвърто. От версия 5.6 досега има излезли доста версии, като почти всяка от тях поправяше проблеми в сигурността (XSS, SQL Injection и т.н.). Последната версия на PHP-Nuke е 7.0. Фактът, че софтуерът, който движи въпросният сайт не се обновява, говори за това че собственикът на сайта, нищо или много малко разбира от сигурност и софтуер (в което никой не се съмнява пък и той си носи и последствията за това).

От тук нататък всичко, което ще опиша е чиста спекулация от моя страна. Все пак ще се опитвам да свързвам хипотезите си със фактите, който са налични.

Сайта не е 100% дефейснат (тоест не е изцяло променен). Променени са четири вече съществуващи новини, като автора на всичките е dobri.

Posted by <a href="">dobri</a> on Sunday, February 15 @ 13:31:54 EET (208 reads)
Posted by <a href="">dobri</a> on Wednesday, February 11 @ 17:49:21 EET (266 reads)
Posted by <a href="">dobri</a> on Wednesday, February 04 @ 12:29:01 EET (407 reads)
Posted by <a href="">dobri</a> on Sunday, February 01 @ 11:42:50 EET (499 reads)

според мен има поне три варианта за появяването на тези "новини".

Първият вариант е, че изполвайки SQL Injection атакуващият е променил паролата на потребителя dobri (който явно има права за публикуване на новини). Влязал е и е пуснал фалшивите новини, след което е сменил паролата на dobri, за да не могат да бъдат изтрити. Ако dobri е бил администратор, това ефективно е отрязало достъпа за редактиране на новини. Този вариант ми се струва най-вероятен поради факта, че новините стоят вече доста време.

Вариация на първият вариант би било, ако чрез Cross Site Scription (XSS) е откраднато cookie-то на dobri и след това по някакъв начин му е сменена паролата (по-малко вероятно, за да се смени парола иска старата).

Вторият вариант е изобщо атакуващият да не е имал достъп до паролите, а чрез SQL Injection просто да е променил текстовете на съществуващи статии. Не ми се вярва да е станало това, досега собственикът на сайта би изтрил "лошите" статии.

Трети възможен вариант е, че dobri сам е променил новините с цел евтина популярност. Вече е правил нещо подобно, така че няма да се учудя ако случаят е същият. Този вариант също е доста вероятен и то точно поради това, че сайта стои във вида, в който го виждате на картинката дълго време.

Защо виждаме черен правоъгълник в средата на сайта, нормално новините изглеждат различно в PHP-Nuke?

В PHP-Nuke има възможност за публикуване на HTML новини и в случая е използвано точно това. Използвани са и style sheets в комбинация с DIV и fixed positioning.

<div style='position:absolute;width:640px;top:120px;left:150px;z-index:1000;color:white;background-color:black;'>
текст, текст, текст.....
</div>
Това ефективно указва да се покаже правоъгълник, горе-долу в средата на екрана при 1024x768. Вътре във DIV тага вече е текста, който виждате.

Какви изводи можем да си направим от цялата ситуация? Ами освен да повтарям мантрата "Винаги си обновявайте софтуера!" друго май не мога да кажа. Ако не си обновявате софтуера рано или късно ще ви сполети нещо като това, което описах по-горе. Без значение дали става въпрос за web сайт, пощенски клиент или сървър.

P.S. Добри и този път ли ще ми пращаш адвокати, човече, човече :-) ?

18:25

Я виж ти, значи все пак някой чете т.н. клубове на сайтът, който според мен е сред топ 5 по противност и неграмотно програмиране в българското интернет пространство.

[ Коментари: 17 | Добави коментар ]
Коментари

след като отделих почти цял ден да изчета всичко ;)
стигнах до няколко ценни извода ...

1. има хора в тая държава дето и след 1000 год живот ще бъдат все така глупави... едва ли има шанс да поумнеят.
2. въпросният г-н Д.Б. (май беше - дори не си направих труда да го запомня) май има и психически отклонения освен комплексите си...
3. ето как българина прави от мухата слон за 0 (нула) бройки....

направо останах без коментар....
то няма и ко да коментира човек ...
едно е ясно злето си е зле...

п.п.
след всички изчетени "новини", "статии" и "писания" все още не съм отворил страницата на въпросния г-н. (а и няма смисъл да тръпам бройки на каунтъра му) Няма какво да правя там - то е ясно, но относно книгата му ми стана интересно к'во е писал... само дето няма да си я купя, защото това означава ст. в неговия джоб. та ако някой я има нека да свирне ако може да и хвърля един поглед. (варна)

Написа Stanislav Lechev [AngelFire] на 01-Jun-2004 22:06


Бих искал да ти стисна ръката за подхода спрямо подобен род "хора". Не се хаби напразно. Мозък , никой на никой не е успял да налее до сега.
И никой, подобен на гореспоменатия господин, не може да промени мнението на хората, които те познават или които са запознати поне с това какво и как го правиш.
Дай му път "у лево" и го пущай да си чупи главата.

Написа Стефан Стефанов на 16-Nov-2004 11:44


Uvajaemi Georgi,

Vinagi sam bil mnogo rezerviran kam bg Sys Admin-ovete, poradi prostata pri4ina, 4e mnogo ot tiah vinagi sa se 4uvstvali kato priveligirovani 6tom sa Super users. Praveli sa, praviat i i 6te praviat kakvoto si iskat. Mnogo daje prekaliavat. NO vinagi 6te ima 4erni ovce vav vsiako semejstvo, koito da petniat zanaiata, nali? Znam_ za_ ne edin i dva grozni slu4ai vav BG kiber prostranstvoto kadeto e imalo zloupotrebi sas prava.

No hakerite vij tova e druga tema. Parvo iskam da poiasnia, 4e pod dumata Hacker ne vlagam sa6tia smisal kato 70% ot pove4eto hora. Dumata e bila sas savsem drugo prednazna4enie. Hacker e mnogo dobar ekspert. Vsa6tnost te sa hora_ na 4esta. Hora kato ricarite na kraglata masa Artur. Namirat backdoors v niakakva sistema i go pokazvat za da bade otstranena.

Mnogo mi haresa va6eto otno6enie kam CodeRed:

Citiram:
Нека не звуча като стара баба, ама не са хубави тези работи с дефейсването на страници. Някак си лошо име на дава особено пък, когато човекът който го е направил твърди че е почитател на софтуера с отворен код и т.н. Моля Ви възпирайте се друг път или поне впрегнете уменията който явно имате за направата на нещо ползотворно.

Jalko e 4e pove4e hora_ ne sa kato vas.

Zatova si ostavam sas ednoto uvajenie i blagodarnost 4e ima hora kato vas

Diko

PS: I vse pak g-n Bojilkov e bil prav :-))) Vie naistina ste Hacker; Ama ot istinskite....

P.S.S. Sajaliavam no niamam kirica. Na 4ujda ma6ina sam

Написа Diko (www) на 24-Feb-2005 14:54


Човека е прав - не злобей по негов адрес. А и бабите са прави - каквото сам си направиш, никой не може да... Нали? Мда! :-)
Днес в Dnes.BG прочетох статия за BLOG-shit и досега чета някви глупости и се забавлявам...
Забележка: Не е трябвало да изхвърляте човека от BGIT. Скука без него. Вместо да се забалвявате на чужд гъз (който сам ви се предлага), вие му триете акаунта...

Стига см драскал толкова.

Поздрави
Pe6

Написа Петър (www) на 31-Mar-2005 02:24


Аз също отделих няколко часа, за да изчета материала относно Г-н Божилков, което ме ядоса страшно много. Мисля, че човек като него не заслужава такова внимание! Както казваха старите хора на село:
- Остави го да си мре с болестта!
Той не подлежи на коментар, просто няма какво да се обсъжда, на всички им става ясно 'кой е и за какво се бори' още в началото :)

Написа Ради Дочев на 02-Jun-2005 21:38


Абе какво да ви кажа, такива хора бол в България. Имаме два изхода - да се хванем и да им наритаме дупетата, за да изчезнат (както сте направили вие) или да ги траем и в един даден момент да станем техни жертви по един или друг начин. Мисля че ако не бяхте се държал така агресивно към въпросния репортер сега щяхте да му слугувате (т.е. ако бяхте се наплашили от неговите заплахи сега щяхта да му правите най-различни услуги, за да не "възбуди съдебна отговорност", или както там беше :). Само така !

Написа frozenblood (www) на 03-Jun-2005 12:33


Извинявай Георги, ама наистина ми загуби цял ден за да чета простотиите на Божилов.И изобщо що му се връзваш....

Написа Линукс потребител (www) на 08-Jun-2005 12:08


Простотията не трябва да се толерира, а да се изобличава и изтребва. Това и целта на писанията.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 08-Jun-2005 12:17


Не не не ... толкова прости хора не съм виждал ... сигурно 3 часа чета простотиите на този Божилов ... Просто нямам думи...

Нямам си и идея как не го е срам, и продължава да се мъчи да продаде 'творението' си...

Мислех да си купя книгата му (не за нещо друго а за да прочета що за глупости е писал, та да се посмея малко и аз) но се отказах, защото по този начин само ще го насърча да продължава да рекламира и без това убитата си книга ......

Браво на Георги, и искам да го поздравя за лекцията на WebTech2005 ! Днес си я изтеглих от ludost.net! Все така напред Жоро :)

Написа Станимир Димитров на 02-Jul-2005 22:55


От часове чета "темата Божилков" и определено се шокирах от извадките от книгата му насочена срещу
*nix базираните ОС. Този човек е поредния пример за българския манталитет - дава мнения и оценки за неща от които няма никаква представа. Предполагам, че меркантилната страна на нещата го е довела до съжденията му,спама,безумието и упреците към всеки и всичко.
Доста нелепи изглеждат нападките към г-н Чорбаджийски, в крайна сметка последния наистина би могъл да направи всичко онова, в което е обвиняван, но определено няма смисъл професионалиста да се доказва на тоталния аматьор по подобен начин. Явно съвременната българска журналистическа логика е такава, че позволява да се решават глобални проблеми(визирам предимства и недостатъци на операционни системи) от хора, чиито познания в областа се заключават до F13(Nuke - 1 пакет - бутона за рестарт :) )
Но пък това ме успокоява - ще напиша трактат за кварките и доктрина за черните дупки и белите джуджета. Нищо че нямам никаква представа от материята и споменатите термини са ми познати само от обща култура - това явно е достатъчно. След което ще обвиня Стивън Хокинг, че е некадърник и че е изплагиатствал от мен теориите си по астрофизика. Това е толкова абсурдно, колкото и полемиката на Божилков с Чорбаджийски. :)

Написа Милен на 23-Jul-2005 02:24


Ето с такива хора се потвърждава многократно прословутата мисъл за безкрайната човешка глупост. Най-неприятното в цялата работа е че се прокрадна между редовете за преподавателската дейност на този г-н Всезнайко и то точно на тема "Мрежова сигурност" и после се питаме за причината университетите ни да нямат добра слава и мнение за добре преподавана материя. още по-лошо в случая е, че не е единствен а има още много подобни примери из българските университети. Има много по-сериозни примери за буквално луди преподаватели обучаващи бъдещи "компютърни специалисти" (повече информация: http://111.hit.bg/pr_bg.html )

Написа Иван Василев на 28-Nov-2005 02:58


Почти цял ден четох писанията по тази афера и... просто нямам думи!

Написа Христо Бараков (www) на 21-Jan-2006 22:46


>> Простотията не трябва да се толерира, а да се изобличава и изтребва. Това и целта на писанията.
>> Написа Георги Чорбаджийски

Донякъде си прав, Георги. Но замисли се -- нашата планета изобличава и изтребва ли ни поради факта, че злоупотребяваме с нея по всеки възможен начин? Ако някой ден нещата подпрат до съд, би могъл да бъдеш обвинен в пристрастност, тъй като и ти не си пестил епитети. Естествено, в законите се предвижда концепцията за това да се съгласяваш автоматично с определени условия, когато посещаваш определен сайт, но не мисля, че в България сме стигнали чак дотам, а и такова юридическо положение може да се оспорва до безкрай -- "автоматичните съглашения". Така че, най-голямото наказание за въпросният журналист биха били стоте процента игнориране -- ти наистина си му направил реклама, реагирайки на обидите му. Ако не беше го направил, този човек и досега щеше да се чуди как да предизвика внимание.

А и както казваше някъде по сайта ти един коментиращ -- "никой от хората, които те познават, няма да се вържат на подобни обвинения". Силно вярно! А който не те познава... е, нека собствената му/й преценка да покаже качествата си.

Не си позволявам да те съветвам, но смятам, че мълчанието е най-добрата тактика спрямо такива хора. И не смятам, че "някой ден ще станеш жертва" (както е написано по-горе) на такива хора. Юридически погледнато, никой няма да те осъди с такъв доказателствен материал, какъвто журналистът би предложил, а останалото са просто лични мнения. Така че не би могъл да "станеш жертва" (ако се е имало предвид юридическо преследване, де).

Е, има една страна на проблема, която, разбира се, доста боли -- и тя е, че доста хора, които грам не знаят за какво става дума, биха се вързали на този, който приказва повече и на всичкото отгоре приказва убедено. Адски е болящо, че мнозинството от човечеството е такова, но пък като се замислиш -- в крайна сметка за какво ти е да си правиш положителен имидж пред хора, които не би уважавал?

Поздрави.

Написа Димитър Панайотов на 16-Feb-2006 12:20


Kakuvto ediniya, takuv i drugiya! (Bg pogovorka)

Написа Turista на 19-Mar-2006 05:00


"Не че съм подстрекател...", както много обичаше да казва Добри (Божилов) в годините които прекарахме като съученици в ЕТУ-ЕС, но и аз ще си позволя да кажа нещо тук за него, защото ми омръзна да попадам на манипулативните му т. нар. 'коментари' и 'анализи' в българското интернет и вестникарско пространство.

И така - генезис на един млад журналист наречен Добри Божилов:

В класа ни от 25 души, Добри беше единственият твърдолинеен привърженик на БКП, което ние си обяснявахме с факта че майка му беше журналистка във вестник "Работническо Дело" / впоследствие прекръстен на "Дума".
Водили сме дълги спорове с него относно политическите му пристрастия, в които той привеждаше умопомрачително ирационални аргументи, подобни на онези, които красят статиите му понастоящем и стила на 'Дума'. Аргументите му предизвикваха смях сред повечето от нас, но бидейки наш съученик - какво да се прави, го приемахме откъм веселата му страна.

След прекръстването на БКП в БСП, Добри се обяви за 'модерна лява политика' и се опитваше дори да агитира някои от нас да го/ги/ подкрепят, но си остана политическият комедиант на класа. (За справка по същото време се извършваше трансформацията на политическата власт на 'бившите' ни комунистически величия в икономическа - мъглив процес, които все пак бе достатъчно очевиден за повечето от нас)

Инак Добри не беше глупаво момче, мислеше логично и имаше разнообразни интереси, но станеше ли въпрос за политика - логиката го напускаше за да даде път на пристрастията му - явно кръвта вода не става и връзката с 'Дума' си казваше думата...

След завършването на ЕТУ-ЕС позагубих контакт с Добри, докато един ден не чух от съученици че бил в Америка, което малко ме учуди, имайки предвид мнението му за Щатите - 'империалисти', 'варварски капитализъм' и прочие.
След време чух от други че пишел за вестник 'ComputerWorld' .

Един ден ненадейно се срещнахме в Студентски град и седнахме на по кафе и аз го разпитах за Америка и журнализма му и тогава той ми каза че е решил да списва собствен вестник защото 'там са парите', което аз похвалих като не-лоша идея, като мислех че ще бъде нещо свързано с компютри.

Минаха още няколко години и един ден прибирайки се у дома открих че всички пощенски кутии в кооперацията са пълни с някакъв вестник с името "Коментари", извадих го и го зачетох и веднага ми направи впечатление стила - подробен и пълен с абсурдни аргументи... навя ми спомени - погледнах по-надолу - автор - Добри.

Ясно, казах си - успял е да го отпечата въпреки всичко. Оказа се обаче че стила на Добри не се нрави не само на мен, защото вместо на вестникарските сергии, започнх да намирам и следващите броеве в пощенските кутии в квартала (София - Център).

След време отидох на рожден ден на наш съученик и там се прокоментираха с насмешка последните журналистически прояви на Добри. Стигнахме до заключението че Добри е самозадоволяваща се система в равновесие, защото 'сам си пише вестника, сам си го разпространява (както се оказа) в пощенските кутии и явно само той си го и чете', обърнахме го на смях и това си беше.

По-късно от съученици чух, че Добри споделил че 'намерил някакви българи с много пари в чужбина', които спонсорирали въпросната дейност и веднага ми хрумна че Добри няма как да е намерил такива, ако не чрез пъпната си връв във 'Дума' и коментирах че вероятно това са някои 'другари', на които им се иска да се повлияе на българското общество по един или друг начин, защото не виждам кой друг би вложил в едно такова доказано губещо начинание. Останалите се съгласиха и мисля че това би било мнението на всеки който познава литературния стил на Добри.

Миналата година срещнах Добри случайно и го подхванах за скрития му олигархо-комунизъм, при което той взе да ме уверява че е 'демократ' и 'про-европейски настроен' и прочие и прочие, но все в същия напористо-комсомолски стил, с лозунги - усмихнах се и махнах с ръка...

Аз си мисля че ако човек е демократ той няма нужда да го изтъква, особено на онези които го познават от години... Но пък вярвам че е европейски настроен, защото спонсорите му положително са вече в позиция да 'усвояват' от фондовете на ЕС, а Добри знае от коя страна на филията е медът...

Жалко е че хора като Добри под диктовката на 'бивши ....' размиват границите между моралното и неморалното, и спомагат за сивотата в българския политически пейзаж понастоящем.

ОЩЕ ПО-ТРЕВОЖЕН Е ФАКТА, ЧЕ ДОБРИ СЕ КАНДИДАТИРА (ИЛИ ВЪЗНАМЕРЯВА) ЗА ЕВРОДЕПУТАТ, както пише тук:
http://www.рrbg.com/dobri/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=26

Добри, СТИГА ВЕЧЕ! Познаваме се... както виждаш попълних някои пропуски в CV-то ти...

Написа Съученик на Добри Божилов от ЕТУ-ЕС на 23-Dec-2006 04:44


Добри Божилов - колекция от подвизи:

http://kaknese.blogspot.com/2009/05/blog-post_02.html

Написа Wattie (www) на 03-May-2009 10:58


Дръжте се здраво, Добри пробива дълбоко в науката:

http://komentari.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2876%3Ap-np-proven-by-an-analysis-of-subset-sum-problem&catid=19&Itemid=128

Написа Филип Петров (www) на 22-Jan-2016 18:21


Четвъртък, 19 Февруари 2004
17:23

Прекомпилиране на кернели, донастройване на машини, slackcheck. Досадна работа работа общо взето. Надявам се в близките шест месеца да няма локални root експлойти за ядрото. Добре, че поне на важните машини имам .config-изите.

Вчера на ИББ ми казаха, че зеленото на дневника не било хубаво. Е на мен пък си ми харесва, радвайте се че не е розово :-) Освен това ми хареса и Белослава на живо в Mojito. Страхотен, невероятен глас. Беше фантастично!

23:59

Четвъртъшна киновечер помрачена само от WinXP. Не мога да разбера как някои хора успяват да изпозлват това чудо, смело наречено "операционна система". Стартира се, отиваш в директорията където е филма и се опитваш да го изтриеш (защото не е свален целият). Получваш съобщение, че някоя програма или някой потребител е отворил файла и че не може да бъде изтрит. What the FUCK? Понеже си хитър, пускаш task manager kill-ваш експолорера. Избираш New Task от менюто и от browse прозореца изтриваш файла. What the FUCK? Значи експлорера, който ползваш за да изтриеш файла го е отворил и не ти дава да го изтриеш, защото "НЯКОЙ" го е отворил! Що за малоумщина? Както и да е, един windows винаги може да ядоса човек за по-малко от 5 мин. Особено като се има предвид, че имам някакво излъчване и когато съм наоколо, почват да се осират дори повече от нормалното им осиране. Е след час и половина борба (за отбелзяване е че филмите ги свалихме за не повече от 15 мин) най-накрая започна кино вечерта.

Първо гледахме Matchstick Man. Филма е много добър, а играта на Nicolas Cage е великолепна. Препоръчвам да се гледа особено от пушачи на место където е забранено да се пуши :-)

След Matchstick Man минахме на руски филми.

"Война" и "Звезда". Първият за войната в Чечня, а вторият за Втората световна война. Отдавна не бях гледал филми за войната и беше доста забавно да си спомняме едно време когато ни "спамваха" всеки петък със руски филми.

"Война", пушачите да го гледат при същите условия като Matchstick Man. Главният герой във всички кадрите в които не стреляше или не си искаше цигара, пушеше по военному - в шепата за да крие огънчето. Направо да му се препуши на човек :-)

Хубавото и в трите филма беше, че нямаше happy end (или поне не стандартен). За руските филми това е разбираемо, но за американският си беше цяло събитие.

[ Добави коментар ]
Петък, 20 Февруари 2004
16:17

Заслужава си човек да чуе soundtrack-а на Animatrix. Действа много успокояващо докато си четеш пощата и се опитваш да пишеш някакви си скриптчета.

Довечера заминавам за Варна заради общото събрание на FSA-BG. Една камара път, заради 5-6 часа обсъждания и после вечерта влака наобратно. Гъз път да види :-)

Е, предполагам, че ще е интересно, досега не съм бил на общо събрание.

18:00

root@host:~# uname -a
Linux host 2.6.3 #2 SMP Fri Feb 20 17:46:40 EET 2004 i686 unknown unknown GNU/Linux

Да видим дали екперимента ще се окаже успешен. Машината е много натоварена и сервира постоянно около 80-90 Mbit трафик. Ако няма проблеми следващата цел е router.unixsol.org.

[ Коментари: 2 | Добави коментар ]
Коментари

bratle,pomogni mi malko.tyrsq si ot suma vreme saundtraka na animatrix i sum neprekysnato v zadynena ulica.ne moga da go otkriq (ili po-to4no edno par4e samo).dai mi nekuv adres,4e da znam ot de da go drupna.10x predvaritelno

Написа ivo на 01-Oct-2004 14:11


Vinagi me biqt

Написа delqna на 17-Oct-2004 10:14


Събота, 21 Февруари 2004

Пътуването до Варна не беше особено приятно. За щастие като си пиян не ти е чак толкова студено. Нещастниците от БДЖ във втора класа изключват отоплението към три през ноща, а да се събудиш от студ е супер неприятно. Дори лъжат, че не знаели какво става. MOFOs!

Съвет за деня: ако ще пиите, купете си каквото пиете, а ако го няма просто не пиите. Водка Флирт е гадна работа - пълен боклук.

Общото събрание на FSA-BG мина добре. В началото нещо не потръгна, но на мен ми беше забавно. Това да виждаш смешната страна на нещата и да не се вземаш много на сериозно, помага.

Да видим как ще се справя с новата си "длъжност" - член на управителният съвет на FSA-BG (хич не очаквайте да си променя начина на писане и да стана по-любезен в комуникация по емайл :-) Иначе бях и в двата екипа, които бяха предложени. Ще го приема като комплимент. ОС мина бързо, за няма и шест часа привършихме. Сигурно ако имаше 2/3 от членовете и бяхме започнали точките, за които по закон трябваха толкова хора нещата щяха да се проточат.

Във Варна е ужасяващо студено. Направо не мога да разбера как живеят там хората. Сигурно от малки ги тренират да са моржове.

Простотията не ходи по гората - все при мен се е събрала. Още не мога да си обясня с какъв акъл не си смених билета за първа класа и на връщане отново опитах във втора. Като извадихме лаптопа и почнахме да гледаме филми определено предизвикахме интерес, но след като ПАК ни изключиха парното стана нетърпимо. Най-накрая ни дойде акъла в главата и се преместихме в първа класа, доплатихме си и на топличко се наспахме като пичове.

[ Добави коментар ]
Неделя, 22 Февруари 2004

След като спах до три след сутрешното прибиране от Варна в седем и половина, много добре бях замислил деня като ден за мързел. Винаги ще се намери някой да ти развали добрите намерения :) Първо се оказа, че имаме среща на NETSEC екипа в Тукан. От там се занесохме в Торонто за да се видим с Боян. Черните бири вече почваха да стават много. С Пенчев и ManiaX-а такъв мохабет му ударихме за Linux и BSD, че мога само да съжалявам горките хора около нас. От технически подробности през философски различия та чак до разликите в project management-а. Обаче компанията в Халбите ставаше нетърпелива и се наложи да се преместя при тях.

cat /dev/beer | more

Довършване в Дивака. Истинско довършване с бели петна в паметта. Четири кръчми в ден, който беше за мързел, хмммм.

[ Добави коментар ]
Понеделник, 23 Февруари 2004

Понеделник винаги е ден за наваксване и много работа. Особено ако събота и неделя не си бил близко до компютър и не си чел поща.

Явно 2.6 на host-а нещо не се държи добре щом atl е върнал 2.4.25. Повече подробности за това утре (като ги разбера и аз).

В lkml днес имаше нещо като своеобразен рекорд. От 18:30 до 01:17 над 600 съобщения! Дано не продължат в същият дух, че до утре ще ги докарат до хиляда.

Гледах K-PAX. Малко ми беше смешен с идеята за добрия извънземен, който помага на хората. Филма не е лош, но втори път май няма да го гледам. Освен ако не извадят нещо extended версия със стрелби, битки с лазерни мечове и еротични сцени (може и по-хард нещо там PG18, хехехе).

Така и не ми остана време да добавя коментари към дневника. Maniana!

[ Добави коментар ]
Вторник, 24 Февруари 2004
14:45

Не знам вчера къде съм гледал но определено 600-те съобщения не бяха за 6 шест часа. По-скоро за 4 дни.

21:30

Ухааа системата за коментари към дневника е почти готова. Стана много добре, остава съвсем малко за довършване и утре ще е тук.

23:59

Най-накрая гледах Pitch Black, филма който изстреля Vin Diesel. Започвал съм го три пъти и всеки път стигам до средата. Веднъж съм гледал последните 5 минути от края. Този път го гледах целият и хареса ми много. Беше заснет много добре. Най-много ми хареса кадъра, в които "автомобила" минава пред планетата, която прави затъмнението на бинарната система. С нетърпение чакам през лятото да излезе Chronicles of Riddick.

Другият филм, който гледахме тази вечер беше Black Hawk Down. Изобщо не успя да ме впечатли, почти през цялото време се ядосвах на това колко некъдърно действаха американците. Пълни аматьори! Може би шефовете им са си мислели, че като са американската армия и всички трябва да се наведат. Лично аз не бих се занимавал да пращам войската да хваща някакъв си местен бабайт (който така или иначе е направен такъв от бездействието на самите американци, справка Rogue Warrior). Бих пратил малка група специални части (тюлени, делти) през ноща просто да очистят негрото и проблема да се реши много бързо и чисто.

Доста са се постреляли в Сомалия, в тази случка - 19 убити американци и НАД 1000 сомалийци. На това му викам успешна мисия! Американците изкараха късмет, че местните бяха по-големи нещастници дори и от тях. Нашето общо мнение беше, че ако се опитат да направят подобна акция в български град и сме така добре въоръжени, както бяха сомалийците, ще им скъсаме задниците.

Интересно как са сметнали над хилядата сомалийци. Според мен просто са ползвали някакъв процент от изстреляните боеприпаси. Подозирам, че убитите негра са повече.

[ Добави коментар ]
Сряда, 25 Февруари 2004
18:27

Проблема на host-а със 2.6 е нещо във IO scheduler-а. В директория, в която има много и големи файлове, сервира ужасяващо бавно. Затова се върнахме на 2.4.25 докато не оправим проблема. Освен това смених apache-тата, който сервират много и тормозеха машината с thttpd. Голямо благодаря на ManiaX-а за пачването и помоща в подкарването на това чудо. Сега на машината loadavg не се качва над 7. Преди съм го виждал на 600+.

Добавих коментарите към дневника! Доста писане но пък стана великолепно. Засега не съм включил потвърждаването на коментарите от моя страна и всеки може да публикува коментари. Ако в един момент се появят разни abuse-ери или пък нямам време да наглеждам пуснатите коментари (ако замина за някъде) ще включвам потвърждаването. Имам и друга идея, която току що му хрумна, през деня публикуането ще е отворено, а вечер затворено (още не е реализирано както казах току що ми хрумна :)

Ако четете дневника на georgi.cybcom.net да знаете, че пуснатите там коментари ще изчезват. Не ми се прави двупосочно синхронизиране на сайтовете. Така или иначе "Добави коментар" е връзка към georgi.unixsol.org.

И още нещо, на georgi.cybcom.net коментарите ще се появяват със закъснение, тъй като синхронизирам сайта на ръка, за в бъдеще може и да го автоматизирам.

[ Коментари: 9 | Добави коментар ]
Коментари

Брей, /me вярно пише. Коментарите работят :-)

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 25-Feb-2004 15:49


Браво! :) И благодаря май - оттук нататък ще бъде по-лесно да ти казваме какво мислим за това, което пишеш тук, без да се излагаме на риск от физическа разправа - досега единственият начин беше да ти го кажем, докато сме на по бира :P

Написа Петър Пенчев (www) на 25-Feb-2004 16:07


Как така само през деня ша са разрешени коментарите бре. Точно обратното - ВЕЧЕР трябва да са разрешени.
1. През деня много хора работят, други правят разни там си техни важни неща - единственото свободно време им е вечерта. Седнал ли е един човек да ти коментира страницата посред бял ден - значи е безделник, а от безделниците нищо свястно не излиза :о)
2. Вечер някои хора също така, могат да си сипят няколко чашки вода,боза или нектар да речем, а както всички знаем - това се отразява доста благотворно към мисловният процес и в частност - писането по форуми,Блогове,ББС-и, ФИДО и т.н.т ;)
Иначе - похвално за коментарите, мен колко пъти са ме сърбели лапите да тракна некое.

Написа GaBOSS на 25-Feb-2004 18:24


Ура и Евала!
Дойде времето да се каже и простолюдието думата :)

Написа sebastianz55 на 25-Feb-2004 20:13


Ти определено ще напишеш нов блог-софтуер;)
Честито ти коментари! Като ти познавам стила на писане, очаквам това да е много използвана функционалност точно на твоя блог :)

Написа yovko (www) на 25-Feb-2004 21:53


Погледни линковете (www) - започват с http://http://

Написа Атанас Корчев (www) на 26-Feb-2004 07:48


GaBOSS, те коментарите ще са разрешени, просто няма да се появяват докато не ги прегледам.

http://http:// го оправих благодаря за bug report-а

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 26-Feb-2004 08:35


Бравос! Малко "features requests" приемаш ли? ;) Примерно да има начин да се коментира коментар, а не само статията; тоест да са... "дървовидни" ;) А, и някой ден ще има ли възможност за избор на изглед? Примерно ако някой евентуално как така пък случайно реши да не гледа зеленото? ;)))
Така де, защото не знаем как го пишеш...

Написа turin (www) на 27-Feb-2004 14:48


Ами кода само за коментарите вече е повече отколко беше за целият "дневник" преди коментарите, така че в момента не ми се занимава да доусложнявам :) Иначе сравнително лесно мога да направя thread-ване.

Зеленото е супер :-) Ей тук е дефиницията на цветовете, ако някой ми прати алтернативна тема, ще се постарая да я сложа.

http://georgi.unixsol.org/diary/diary.css

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 27-Feb-2004 15:08


Четвъртък, 26 Февруари 2004

Вчера осъзнах, че отида ли на кръчма, след това почва да ми се ходи на втора, a oтида ли на втора, почва да ми се пие много и ако стигна до трета, то тогава вече положението е неудържимо. Ако втората кръчма е Дивака то тогава няма нужда от трета кръчма - положението вече е лошо...

В този ред на мисли още в първата кръчма вчера почнаха да ми идват разни "умнотии" от сорта на "При добър foreplay, няма нужда от fairplay", а на отиване към втората (Дивака) осъзнах зависимоста между посещенията на кръчми и напиването. Изобщо беше твърде интересна вечер.

17:45

Проблемите с 2.6 на host-а се оказаха проблеми с програмите, а не с ядрото. С apache няма проблеми, с thttpd-то има. Казах на ManiaX-а и го оставих да си блъска главата и да прави експерименти. Засега предположенията са readahead проблеми или някакви разлики в семантиката на sendfile под 2.4 и 2.6.

Докато преглеждах changelog-а на слака в един момент ми светна, че много отдавна не съм правил нови -current ISO-та. Съвсем бях забравил :( Последното, което съм генерирал е на осми януари, срам и позор. Генерирах нови, а като гледам колко обновления има от тогава интересно, че никой не ми е набил канчето или поне една поща да бях получил за да се сетя да пусна нови images.

Системата за коментари се държи добре. Кофтито е, че в момента нямам други идеи за подобрения по дневника и ще трябва да си намеря друга занимавка. Смятам обаче да сменя заглавието от "дневника на сульо" на нещо по-така. Очаквам предложения! За печелившото ще има награди! Насам народе!

[ Коментари: 7 | Добави коментар ]
Коментари

Ако наистина нямаш друга идея, да ти дам една? :)

http://extelligence.ringlet.net/roam/archives/000033.html RSS feed за коментарите, които хората са поствали към блога :) Адски удобно прави следенето за нови коментари, особено към неща, на които си отговарял и наистина те интересува дали някой ще каже нещо след теб.

Между другото, идеята за задължително preview на коментара преди истинското му публикуване е *прекрасна*!

Написа Петър Пенчев (www) на 26-Feb-2004 18:50


Ами то не че не ти отива 'дневника на сульо', даже много ти припка, ама къде-къде по-научно ще да е да го промениш на "Житие грешнаго Георгия" /не е на руски, знам че не го разбираш/, взаимствах го от Софроний Врачански :-), което не значи че ще му преотстъпя почерпката, ако честно и почтенно си спечеля конкурса

Написа GaBOSS на 26-Feb-2004 18:53


Хмм това за RSS feed на коментарите е добра идея ще взема да го направя.

Габос ма аз не "грешен" бре, ни ма кефи, почерпката засега остава unclaimed :-)

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 26-Feb-2004 18:57


Ами аз ти дадох едно предложение в "При Кмета", вдъхновено от разлаза ти за човека, който ти писал да спреш да пишеш само за пиене, че си действал лошо на 'последователите' си .... :)

Каже сега, 'Жоро пияндето' не звучи ли добре?:)))
Или "Дневник на един кръчмонавт" ...

Колкото до софтуера, очакваме официален release, за да ти видим security проблемите :)))))))

Написа maniax (www) на 27-Feb-2004 02:15


Release ще има скоро, още малко му трябва пипване, тук и там. А за името това за кръмонавта е добро, ще помисля в тази насока :-)

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 27-Feb-2004 11:23


Bug. Някои (www) URL-та завършват с // .

Написа Атанас Корчев на 27-Feb-2004 11:38


Проклетите URL-та :-) Не че // им пречи но bug-а си е реален и ще го оправя

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 27-Feb-2004 11:48


Петък, 27 Февруари 2004

Купих си PopFolk на Ъпсурт (канех се от много време) и си го преслушвам. 12 лв. за оригинално CD ми се сториха малко повече отколкото бях намислил да дам първоначално, но пък добрите изпълнители трябва да се подпомагат. Те Ъпсурт от тези 12 лв. най-вероятно взимат не повече от лев, два но все пак... В CDDB го имаше CD-то, само си пуснах KsCD, Update from CDDB и всичко беше описано - "бахти кефа" :-)

Мислех да се прибирам към Пз за да си взема албума със снимките от ЮАР, но изкочи работа покрай посрещането на Glenn от LPI, който пристига в събота. Какво да се прави, албума и филма няма да избягат, ще си ги взема по някое време.

Рекламният филм на Face Adrenalin мисля да го пусна за сваляне. Хората ще се изкефят. Само че първо трябва да се прекомпресира. В момента е на mpeg и малко големичък (Течоооо!).

[ Добави коментар ]
Събота, 28 Февруари 2004

Петъчната вечер продължи дълго (до около 7 сутринта, днес). Беше много весело, за пореден път се случва, да отидем в Blaze и да има нови запознанства и як купон. Хитрина за вечерта /сутринта/: вместо големи водки със спрайт, пиите малки - така по-дълго ще сте в час да не говорим, че след определена бройка изобщо ще можете да сте в час, за разлика от случая, когато пиете големи.

Хазяите ме изненадаха "приятно", като първо ме събудиха в ужасяващият за събота ранен час десет и след това ми сервираха, че щели да продават апартамента, така че щяло да се наложи да си дигам чукалата по някое време. Мразя да се местя, мамка му!

Следобед - спортен полуден. Тенис на маса (без мен, посрещах Glenn на летището) и след това билярд. Изиграхме само няколко игри, защото се засрамихме пред дамите на бара, който ни гледаха. За пет минути три топки не е много зле (и трите бяха бели, обаче).

След изморителните занимания решихме да повторим Дивака от сутринта. Пак на смяна беше екип две - персонала, който вчера /и днес пак :(/ ни гледаха сеира.

Има много смели хора на този свят (или много пияни). Хем ни гледа че сме четирима мъже на масата и не може да прецени, че този който е много пиян и се закача с девойките, не е хубаво да му скача на бой. Да беше дошъл просто да ни каже да си го укротим.

Аз така и не разбрах какво стана но в един момент някакъв момък скочи да се бие. Нямаше как да стане тази работа. Достатъчно беше Big Tony да стане с целите си над 1 и 90 (140+ кг.) и пича да се успокои. И по-добре, защото ако трябваше и аз да ставам щеше да стане страшно (не, не е скачал на мен на бой, аз съм кротък като пийна).

[ Коментари: 2 | Добави коментар ]
Коментари

Хах, браво бе, то и аз така или бия или бягам, до сега само съм бягал!

Написа freax0r на 01-Mar-2004 19:29


Ние не сме се били :) даже нямахме и намерение, ама явно на други хора им е по-тънка кожата и не издържат...

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 02-Mar-2004 00:49


Неделя, 29 Февруари 2004

Пак изненада от хазяите - нямало да продават да съм бил спокоен. Чудесна новина за деня.

Мързелив ден. Отново спортен полуден. Grand Turismo и Mortal Kombat 4 на PS1 и след това скрабъл. Това скрабъла много забавна игра. Само че е доста уморителна и явно с думи като "гъз", "анал" и "сеч" не могат да се правят много точки :-)

Гледахме оскарите докато Lord of the Rings взе два и се прибрахме да спим, че беше станало вече пет сутринта.

[ Добави коментар ]
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!