The Diary
Дневникът на Георги
<- Сряда, 25 Февруари 2009 | Начална страница | Четвъртък, 5 Март 2009 ->
Сряда, 4 Март 2009
Най-лошото, което идва след ходенето по приятни чуждестранни места е, че трябва да се прибереш в България. Изисква се шоково привикване, а то никак не е приятно. Всеки, който е мърдал нанякъде го е усетил. След над 1000 пропътувани километра, няколкото дни из френската ривиера (Ница, Монако, Кан, Ментон), че дори и след почти два дни в Милано честно да си кажа фактът, че отново съм в България, изобщо не ме прави щастлив.
Хубавата част е, че имам да сортирам над 700 снимки, да напиша какво видяхме и как прекарахме. В едно изречение - "Добавям Ница към градовете, където с удоволствие бих живял".
[ Коментари: 15 ]Коментари
Миналата година (2008) разбрах какво представлява този шок 2 пъти. Първия път, учудващо за мен беше чувството при завръщане от 3 дневно пребиваване в Румъния!? Баси! Не вярвах, но се убедих, че са доста по-напред от нас и материално и културно. Чувството е странно - смесица от разочарование, срам, съжаление... Обичам си страната и някак си изпитвам срам от обзелите ме чувства. Втория път беше след 2 седмици почивка в Италия. Тогава вече бях подготвен при завръщането си и бях малко по "безчувствен". Хубавото е, че минава бързо, но първото впечатление се запомня за цял живот.
Ходих за 20-тина дена с автомобил до Германия, в момента в който взех да се връщам, през Сърбия, усещайки дупките по пътя, ми стана толкова криво, сякаш губя нещо в този момент. Връщайки се в България, чувайки родна омайна българска реч (разбирай псувни), гледайки боклуци и намръщени хора, се почувствах още по-зле. Наистина минава сравнително бързо, но се помни дълго, съгласен съм с това :)
Аз пък затова немисля да се връщам в България ... нямам нищо изгубено там, само ядове!
Има и друг феномен - тръгваш към примерно Германия, и през целия път се чудиш защо хората казват, че е по-различно. Струва ти се почти същото като у нас - магистрали, пътища... нали и ние ги имаме.
Шока е когато се връщаш - тогава усещаш огромната разликата! Не на тръгване, а на връщане. У нас няма табели, няма маркировка, няма бордюри, няма осветление! Всъщност табели има - огромни при това - на майонези, мацки, никому неизвестни японски марки климатици ... но не и указателни! Като човек не познаващ добре региона, 3 пъти съм изпускал отклонението за Пловдив на околовръстното - табелката е голяма, колкото са табелите с имената на улиците в Германия...
Пътувайки по магистралата, установяваш, че действително при скорост над 130-140 магистралата те "избутва в киреча". Табелите са също безумни - примерно има табела "Свиленград" ! Никъде на запад не видях да има табела на малко гранично градче, 100 км преди него! Има си табела "Пловдив", под нея "Истанбул" и посокоата е ясна, но не би ...
За три месеца бях в Парма, толкова добре уреден град просто няма. Там като свикнах се чуствах идеално. Който е усетил това чуство като мен, сигурно му липсва. Дори само заради това си струва да се живее навън.
Ами то и в съседни Турция и Гърция е къде по-свястно от у нас. Но докато не се научим да си пазим държавата, а само да я рушим и крадем...
Въпросът е, дали гражданите на Ница ще са щастливи техен съгражданин да стане парвеню като тебе?
Ще ме приемат с отворени обятия, мосьо :)
Ница ПРЕЗ ЛЯТОТО е направо отвратителна. За няколко часа можеш да откачиш напълно. За това май изобщо не сте помислил.
Mрънкачи!
Обиколил съм света, видял съм кво ли не, но едно съм разбрал: кат ми са пий, пия :-)
С риск малко да прозвуча като ехо на горните коментиращи... преди 10 години летях от Берлин за София.
Е, изпуснах си полета. Накараха ми се съвсем небрежно - чак приличаше на спокоен разговор. Осигуриха ми нощувка. На другия ден се прибрах.
И никога няма да забравя злобните завистливи лица на летището в София. Шокът беше страхотен. Но урокът който научих от цялата тая работа е: fuck 'em up whenever you get a chance. Единственият начин в тази държава нещата да се "оправят", е да си държим на правата и дори ако се наложи да бъдем гадняри към разните там лелки и чичковци от държавната (и не само) администрация. Btw - Е за това му се възхищавам на Георги, че не му пука и винаги си отстоява правата!
чувствах се по същия начин като се прибрах от Сидни - културен шок, МНОГО сме зле.
Свети великомъченик Георги е живял през времето на римския император Диоклетиан в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги - красив, снажен и мъжествен - постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-год. възраст той получил чин военен трибун. За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет.
И аз бях само за 2 дни в Дания преди година. Спомените ми от там не са много освен че няма какво да те ядоса, изнерви, едни зелени полянки-горички-полянки-... Хора, които се чувстват на мястото си, харесва им това, което правят, не смятат че си губят живота в ад, не искат да емигрират никъде и са способни да се усмихват от сърце, а не саркастично/иронично. При завръщането, още на изхода на летище София почувствах че минавам в съвсем друго измерение. Последва депресия, поплаках си от сърце една вечер в квартирата и се натаралянках с вино. Наистина не зная защо съм наказан да се родя тук. Ние, Българите си правим живота едни на други абсолютен ад, като на много хора така им харесва.......Да не говорим за усещането ни за естетика и на какво да приличат населените ни места или за някакво съзнание за морал, чест, достойнство, дълг, професионализъм, правила, права на другите...
Disclaimer: Except where otherwise noted all opinions expressed here are personal
opinions of the author and do not reflect official opinions of my employer or
any other person, company or organization associated with the author.
Copyright: Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Copyright (cc) 2003-2011 Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
Страницата е генерирана от Glog v3.99-test
Когато си дойда налято ще съм прекарал в чужбина (така де, Дания) почти една година без да се връщам. Интересно дали и аз ще получа културен шок :-)
Написа Лъчо (www) на 05-Mar-2009 05:20