< HomePage | Снимки
<- Петък, 15 Юли 2005 | Начална страница | Неделя, 17 Юли 2005 ->
Събота, 16 Юли 2005

Днес сме на "обиколка на острова". Екскурзията е целодневна и включва разходка с автобус, невероятни гледки из планините, возене на корабче и прибиране до Палма със старо влакче.

Взеха ни с леко закъснение и тръгнахме към Палма където сменихме автобуса. При всяка една от екскурзиите се обикаля и се събират хората от съседните курорти, а тъй като Санта Понса е накрая (или в началното зависи от къде го гледаш) обикновенно това означава, че имаме около час път, за да съберем всички. Този час изобщо не е загубено време, защото разглеждаме другите курорти, а има и интересни неща за снимане /вж. Kebab House, долу/ (малко след Kebab House-то имаше ресторант "Бай Ганьо", но него не успях да го снимам, за съжаление).

След като се подмине пристанището на Палма, срещу катедралата се сменя автобуса и туристите се разпределят според това, кой на коя екскурзия отива и на какъв език иска да му говорят. Лесно намерихме нашият автобус, качихме се и потеглихме. По-принцип избираме екскурзии, на които се говори английски, но този път имаше бонус. Освен английски, екскурзовода говореше и испански, френски, немски и италиански. Евала на таквиз хора, колко ли му плащат за това че говори пет езика?

Пътувахме по магистралата за Инка (Inca), третия по големина град на острова. В Инка щяха да ни спамват с най-голямата им фабрика за кожени изделия, а след това щяхме да тръгнем през планините към Са Калобра. През целият път екскурзовода обясняваше на всеки един от петте езика, къде отиваме, какво ще видим, разказваше интересни истории и т.н. Общо взето за 45 имн. горкия човечец почти не млъкна.

След кратко спиране в Инка поехме през планините към залива на Са Калобра.

Планината е ниска, най-високият връх няма и 1500 метра и през зимата много рядко вали сняг. Терена е скалист и прокарването на път е било доста трудна задача. Пътят Инка-Са Калобра има над 30, 180° завоя и може да си представите какво приключение е минаването му с голям автобус. На места няма никаква видимост и шофьора преди за започне да завива, натиска няколко пъти клаксона предупреждавайки идващите отгоре. Когато се изкачите високо над гората се открива страхотна гледка към долината на Инка и изкуствените тераси, които хората са направили за да задържат почвата. На върха на изкачването ви очаква 360° завой, след който започване слизането към залива. Слизането е дори по-ефектно, защото няма дървета и може да видите как се вие пътя под вас (вж. слизане към калобра). На слизането си проличаха уменията на шофьора. Пред нас имаше друг автобус, чийто шофьор явно не беше толкова добър и вземаше обратните завои с по три маневри, докато нашият се справяше отведнъж без никакви проблеми. Колко ли пъти е минавал по този път?

Слязохме в Са Калобра, откъдето корабче щеше да ни закара в Порт де Солер. Преди това имахме няколко свободни часа, които могат да се опозотворят в къпане и разходка до най-големият каньон на острова Torrent de Pareis. До каньона се стига за десет минути, като се минава през два изкуствено прокопани тунела, който се "въртят" около залива на Са Калобра. От тунелите има пробити дупки, които служат за "прозорци" и през тях виждате яхтите спрели в заливчето на изхода на каньона.

Самият каньон е огромен! От двете страни се издигат скали високи над двеста метра, а по средата през зимата тече река. През лятото реката пресъхва, но остават локви в които плува риба. Можете да се разхождате около тях и ако сте достатъчно нагъл, да ловите рибите. Процепът към морето е широк не повече от двайсет метра и когато реката не тече там има плаж. Околните скали изглеждат като разрези на пещери с висящи сталактити и огромни дупки и тавани. Ерозията ги е изяла и е направила причудливи и страховити форми. Мястото е вълшебно и едва ли мога да го опиша с думи. Снимките, който са по-долу предават много малка част от атмосферата.

Убихме оставащият час до тръгването с къпане, след което се качихме на катера и потеглихме за Порт де Солер. Пътят до там с корабче е около 40 минути и се минава покрай надвиснали над морето скали. Вероятно има рудни залежи в тях, защото цветовете на скалите са доста странни вариращи от тъмно синьо през червено до жълто.

Пристигнахме в Порт де Солер и след кратко пътуване до Солер и разходка, стигнахме до гарата откъдето влакчето щеше да ни върне в Палма. Линията е прекарана през 1920 година, а пътят през планините където минава се нарича пътят на портокалите. В Солер и околностите му, основният поминък (освен туризма естествено) е отглеждането на портокали. Самото влакче вече не се използва за основен транспорт между Солер и Палма, а е по-скоро туристическа атракция със старите си дървени вагони, локомотиви и тунелите през които се минава. Друга атракция в Солер са трамваите, които вървят от пристанището, през центъра на града и до гарата.

Влакчето тръгва на всеки кръгъл час, затова се наложи да почакаме малко, след което ни раздадоха билети и се натоварихме в специалния вагон отделен за нашия автобус. Потеглихме. Чувството е сякаш си в теснолинейката Септември-Добринище, само че е чистичко, гледката е по-добра и не ти мирише на цигани. Бях се уморил от разходките и къпането и още на третия тунел задрямах. Събудих от жегата, която ни обгърна при слизането в долината на Палма. Слиза се на гара, която е далече от града, но автобусът с които пътувахме сутринта беше изпреварил влака и ни чакаше, за да ни върне в Санта Понса. Час по-късно и една смяна на автобусите се бяхме прибрали в хотела и разпускахме.

Обиколката на острова е много биваща екскурзия и силно я препоръчвам. Има доста неща, които да се видят, а и самото пътуване си е приключение.

Снимков материал:
- Kebab House Veliko Tarnovo
- Слизане към Са Калобра
- Заливът на Са Калобра
- Невроятните скали в каньона Torrent de Pareis
- Изглед към морето
- Всички си тръгват????
- Следата оставяна от катера
- Невероятните скали по крайбрежието 1
- Невероятните скали по крайбрежието 2
- Старите вагони в Солер 1
- Старите вагони в Солер 2
- Влакчето Солер-Палма

[ Коментари: 2 | Добави коментар ]
Коментари

Майорка е наистина раят!Бях там на гости в Антрач,после си намерих работа в пицария в Пагера.Беше страхотно,но поради разни семейни причини трябваше да се прибера.Сега съжалявам,че се върнах,но живот и здраве ще се върна отново

Написа силвия на 18-Jul-2007 23:02


Трябва да се качат още снимки на влакчето.

Написа Добри на 25-Sep-2011 09:11


Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас.
Е-мейл адресът няма да се показва на сайта.
Към него ще има връзка.

Коментарът трябва да е написан на български с кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път
начало
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!