< HomePage | Снимки
<- Сряда, 13 Юли 2005 | Начална страница | Петък, 15 Юли 2005 ->
Четвъртък, 14 Юли 2005

Днес е единственият ден, в който няма да ходим на екскурзии. За сметка на това сме го избрали като ден за ходене на аквапарк. В Майорка има два и двата са близо до нашия курорт, намират се в съседния Магалуф (Magaluf) и са построени един срещу друг. Единият се казва Aqualand, а другият Western Water Park, който е по-големият и в който ще ходим ние.

Магалуф е на десетина километра от Санта Понса, затова решихме да отидем с някой от автобусите, които редовно минават. На острова има добре изградена автобусна мрежа, обаче има една уловка, която научихме впоследствие. Маршрутите са добре описани и нарисувани, автобусите си имат номера и е лесно да избереш на кой да се качиш. И на отиване и връщане автобусите отбиват в Санта Понса и всеки път е хубаво да питаш за коя посока са. Питахме ние в нашият номер автобус два пъти и два пъти ни казаха, че не са за Магалуф. Брех, дейба тия майорканци са си сменили разписанията! Теглих им три четири майни на ум, качихме се на такси и срещу седем евро ни откара в Магалуф до аквапарка.

Впоследствие се оказа, че не сме схванали тънкостта и два пъти сме питали в автобуси, които просто са отивали в обратната посока. Ако ги бяхме изчакали да се върнат щяхме да стигнем, ама това никой не ти го обяснява. Съвсем нормално е когато си питал два пъти в автобус номер Х дали е за някъде и са ти казали че не е за там, да не потретиш питането. Както и да е, бяхме вече при аквапарка, влязохме, огледахме и се настанихме до басейн с водопадчета.

Аквапарка си е стандартен с всичките му видове пързалки и водни забави. Направен е в "western" стил. Първите ми два опита да се пускам на пързалките се увенчаха с неуспех. Първата пързалка на която отидох била само за деца и ме върнаха, а на втората, въпреки че чаках десет-петнайсет минути се оказа, че пускат само по двама на веднъж и пак ме върнаха. Дейба, изнервих се допълнилно особено след случката с автобусите сутринта.

Накрая открих къде не се чака дълго и мога да спускам сам и направих две-три пробни спускания. Начесах крастата както се казва и беше време да се пусна на истинските пързалки. За загрявка се пуснах на една петнайсет метрова с пет метра падане и след като оцелях, се качих на най-голямата - двайсет и пет метровата. Тя е класическа бърза пързалка, на която имаш двайсет метра свободно падане. В случая тук не беше особено страшна, защото горният край беше затворен и когато лягаш да се спускаш не виждаш, че надолу "няма нищо". Пуснах се и с това ми мина мерака за повече мокрене.

Горе-долу на всеки час в центъра на парка се провежда шоу със скокове във вода. Още на първата пързалка, на която се качих, от върха и гледах как скачат в някакво малко басейнче си мислех колко са откачени тези. Преди да си тръгнем решихме да изгледаме цялото шоу.

Самото шоу естествено е в стил дивия запад, със затворници, шерифи и всякаква подобна паплач, която първо скача в басейна от три метра, после се качват на пет и на десет метра, а върха е скокът от трийсет метра в басейнчето, което е дълбоко само три метра. Финалният номер след трийсетметровият скок е паленето на един тип и скокът му от десет метра. Доста забавно, особено за хората стоящи на предните редове, които биват обилно поливани с вода. Накрая когато представяха участниците в шоуто се оказа, че единият е българин - мистър Мони, браво!

На връщане се возихме при доста колоритен таксиджия, на които постоянно му мелеше устата. Много не му разбирах английския, но човека каза че има два пъти по две дъщери близначки и накрая един син, а самият той имал брат близнак. Е това е да ти върви на близнаци в семейството.

Следобеда прекарахме на плажа, като първо се возихме на един чудеса, които изглеждат като летящи чинии, а после с голяма мъка се качих на банана. Возенето на него хич не е страшно, но след като ни обърнаха (винаги го правят) за малко да се удавя. Аз си бях виновен, защото реших че за да се кача от другата страна е по-лесно да се гмурна под банана. Доста груба грешка имайки предвид, че бях със спасителна жилетка. След двайсетина секунди борба изплувах от другата страна на банана, качих се и се върнахме на плажа откъдето тръгнахме.

Така в закачки и забавления ни мина денят.

Снимков материал:
- Скачачите във водното шоу в Western Water Park
- Горящият мъж
- Шарениика в аквапарка