< HomePage | Снимки
<- Вторник, 12 Юли 2005 | Дневника | Четвъртък, 14 Юли 2005 ->

Архив / Сряда, 13 Юли 2005

Сряда, 13 Юли 2005

Хотела хубав, ама климатика не се справя и в резултат на това жегата в стаята през първата ни нощ тук беше доста неприятна. Впоследствие ме светнаха на хак, който помогна.

За да има ток из стаята, към ключа имаш една карта, която се пъха до вратата и дава контакт за всичко електрическо. Понеже е голяма жега, ако климатика работи само когато си в стаята не успява да смогне и остава задушно. Решението е просто! Сваляш картата от ключовете и я оставяш пъхната където и е мястото. Ефективно, климатика си работи постоянно и охлажда както трябва.

Добре затоплени рано сутринта след закуска се засилихме към плажа, хем да съберем слънчице, хем да топнем гъзовете за първи път тази година в Средиземно море. Така или иначе срещата с туристическата агентка с която уговаряме местните екскурзии беше чак в два следобед, значи време бол.

Нашият хотел е на двеста метра от плажа и за да стигнем до него се минава през изкуствено направена горичка с дървета, които не разбрах точно какви са, но може да ги видите на снимката по-долу.

Вчера вечерта, когато минавахме покрай горичката не ми е направило впечатление, но се оказва, че тези дървета са доста населени. Населени са с кресливи, големи, зелени папагали и то съвсем истински, като тези тук дето ги продават в магазините за екзотични животни. По върховете на дърветата са си спретнали гнезда, хвърчат и крещят наоколо. Интересно че пътечките не са осрани, сигурно папагалите са тренирани да се целят в туристите вместо пътечките /макар че не видях нито един уцелен/ ;)

Пресичате горичката и сте на плажа, където добрите хора са сложили шезлонги и чадъри. Самият плаж е дълъг над километър и широк петдесетина метра с обикновен пясък какъвто си имаме в България. Настаняваш се на шезлонга под чадърчетата и по някое време идва събирача на такси, които те чарджи две юро за шезлонг и едно за чадър. Брех, че то тук по-евтинко от Слънчев Бряг! Ако не ти се плаща, можеш да си опънеш собствен чадър и кърпи преди шезлонгите и никой нищо няма да ти каже. Имаше разни си бяха домъкнали цели алпийски палатки, за да ги пазят от слънцето.

Пекохме се, пличкахме се, каквото там се полага на море и отидохме да договорим екскурзиите.

Ходенето до Менорка и Ибиса отпадна, първо защото били доста далече и второ по думите на агентката "то там няма нищо за гледане!". Екскурзията за разглеждане на столицата Палма решихме да я пропуснем и да идем сами последният ден, а от разните "вечери на местния фолклор" се опарихме в Турция и решихме да ги пропуснем. В крайна сметка избрахме разходка с катамаран, обиколка на острова и екскурзия до пещерите Драк (Coves del Drac). Предпоследният ден щяхме да се вземем кола под наем и да разгледаме каквото сме пропуснали от острова. Разпитахме и за тукашните аквапаркове и си набелязахме единия.

Въоръжени с планове за всеки един от следващите дни, ни оставаше половин празен ден, който оползотворихме в разходка с две колелета, които наехме. Целта ни беше да разгледаме Санта Понса и вилите около залива, а това най-лесно става с колело въпреки височините, които трябва да се преодоляват. Малко тренировка не е навредила на никой. ;-) Три часа по-късно, смъртно уморени се прибрахме в хотела, поплувахме из басейна, вечеряхме и се трупясахме. Разгледахме готини къщи над залива, а на връщане минавайки покрай място където правят дюнер кебап, чухме здраво надут Слави Трифонов - "Пратих сто есемеса, кажи къде са....". Ей тия българи бе, навсякъде са!

Снимков материал (малко за днес):
- Пътят към плажа на Санта Понса
- Папагалите, които се мотаеха около плажа на Санта Понса

[ Добави коментар ]
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!