< HomePage | Снимки
<- Понеделник, 23 Август 2004 | Начална страница | Сряда, 25 Август 2004 ->
Вторник, 24 Август 2004
Острова на Клеопатра

Малко повече сън от вчера, защото тръгваме по-късно. Днес екскурзовода не е купонджия, като вчерашният, но за сметка на това постоянно плещи на три езика - турски, английски и руски.

Пристигаме бързо и се качваме на корабчето. Морето е невероятно СИНЬО! Такова синьо никога не съм виждал през живота си. Водата е чиста, прозрачна и СИНЯ! Егейско море много ми харесва. Корабчето потегля и успявам да направя няколко хубави снимки.

Не след дълго спираме в заливче, в което ще се къпем. Вече не ме е страх от дълбокото и влизам без да му мисля много-много. Опитвам се да стигна дъното, но се оказва невъзможно даже когато скачам от корабчето. Водата е топла и като че ли не е толкова солена като в Средиземно море. Къпем се около час, скачаме от корабчето, дори успявам да тествам спасителните жилетки. Удобно изобретение - не трябва да полагам усилия да се задържам над водата, просто си вися там. За мързеливци, като мен е екстричка.

Потегляме към острова на Клеопатра.

Според легендата, острова е подарен на Клеопатра от Марк Антоний. Тя обаче много тъжала за пясъка от пустинята и понеже Маркчо искал да се направи на мъж (и да му върже) накарал да докарат пясък от Сахара и по точно някъде от Тунис. Клеопатра била доволна, Марк предполагам също. ;-)

Въртим се около островите (те са няколко) и научаваме, че всъщност някога всичко е било един остров, но след земетресение се е разделил. Не разбрах дали навсякъде има от специалният пясък. Виждаме плажът на Клеопатра от далече и ми се струва, че е много мъничък. Наближава обяд и пак спираме за да се поплацикаме в морето, докато обядът е готов. Този път направо си плувам със спасителната жилетка за да не се уморявам.

Похапваме и тръгваме към пристанището на острова.

За да се отиде на плажа има такса от пет милиона, но на нас ни е включено в цената на екскурзията. Внимавайте, кой ви организира екскурзията за да не го издухате, като дойдете до тук. Слизаме и тръгваме към плажа. Има възможност да се ходи и да се разглеждат някакви камънаци по острова, но се отказваме.

Прословутият плаж наистина е малък. Трийсетина метра оградени с камъни, може да се влиза само от две места и има душове за да не изнасяш пясък. Има пазачи, който наблюдават да не извадиш шанцов инструмент и да не почнеш да пълниш торбите. Не дават да се влиза с кърпи. Може само по бански и фотоапарати. Този плаж се води национално богатство на Турция и хората са доста сериозни, когато ти казват да не взимаш от пясъка. Глобите са големи, а пясъкът наистина е уникален. Дори и в най-голямата жега не се загрява дотолкова, че да не можеш да стоиш върху него. Когато вземеш пясък в шепата си, всяка песъчинка се вижда. Прилича на грис, само че с по-дребни топченца. Заливчето където е плажа е мъчнико и водата е плитка и изглежда зелена.

Има доста хора по плажа и във водата и ние се смесваме с тях. Снимаме се, снимаме и пясъка, а аз отивам да оставя апарата в чантата и се връщам да се топя във водата (нали съм си водна жаба). Време за печене няма - постоянно съм във водата, търкам се с пясък - било полезно и решавам да го снимам, когато е мокър, защото представлява много интересна гледка.

И тук нещата тръгват на лошо. Тъпият апарат не иска да запали. Все едно е умряла мравката, която хвърля въглища. Псувам, вадя батерии, карти, въртя ги - нищо. Накрая се отказвам тегля му една майна и решавам да го нося някъде в Мармарис да го погледнат, та дано го оправят.

Плискаме се още малко, събираме багажа и се насочваме към корабчето. На кея преди да се качим ни поливат краката с вода, за да падне малкото останал пясък. На връщане отново спираме за малко в няккаво заливче да се къпем. Плувам до скалите на брега и обратно, качвам се на палубата и докато се печем на втората палуба, ни сервират турски ябълков чай.

Вечерта вече в Мармарис обикаляме за да намеря представители на Canon, който да ми оправят апарата. В едно от магазинчетата, някакви веселяци почват да се мъчат, да сменят батерии, да вадят карти и изобщо всякакви такива безполезни дейности. Поне кажете, че не знаете бре, к'во ми се правите на специалисти. Наглецът чак вади картата, слага я на някакво грозно XP на турски и гледа снимки. Ебаси, тоя как се забавлява на мой гръб. Чак ми вика виждал ли си такова нещо, сочейки екрана. Аз му обяснявам че ми е през оная работа за неговият смотан windows и да ми връща апарата, че ми е черно пред очите. Взимам си апарата и подобни сценки със смяна на батерии се повтарят и в следващите няколко магазина. Накрая един пич просто ни каза, че в Мармарис няма оторизиран сервиз на Canon и по-добре да си нося апарата в България. Той обаче можел да ни продаде много хубав апарат. А мерси, няма нужда. Все пак купувам някаква тояга (от друго място), трябва да се снима. Ако знаех, че нокиата ми прави такива хубави снимки нямаше да се набутам ама нейсе.

Продължваме разходката по крайбрежната улица, като идеята е да намерим Bar Street и да се пием по нещо. Хем да ми мине яда, заради апарата, хем да тестваме новия. По пътя гледаме оферти за екскурзии и рекламни надписи. Един от тях много ми хареса и ме е яд, че не го снимах. Или се базикаха или аз нещо не разбирам...

Come and dive with us and our "friendly" crew.

Ей сега, щом сте "приятелски" настроени. :-) Тези нещо кавичките не ги разбират, май, май.

След малко лутане, откриваме Bar Street. Представлява сокак, дълъг около половин километър, където от всяка страна има барове и дискотеки. Вход няма никъде, спокойно можеш да влизаш и в зависимост от това дали ти харсва - да останеш или да се преместиш в съседното заведение. Музика всякаква - от маанета през турска съвременна и руски дискотеки до дискажи и черно. Засядаме в барче, в което свири черна музика и изглежда забавно. Пииваме биричка, гледаме част от програмата и си тръгваме. Екскуризята през деня макар и мързелива ни е уморила.

[ Добави коментар ]
Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас.
Е-мейл адресът няма да се показва на сайта.
Към него ще има връзка.

Коментарът трябва да е написан на български с кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път
начало
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!