The Diary
Дневникът на Георги
<- Четвъртък, 20 Май 2004 | Начална страница | Събота, 22 Май 2004 ->
Петък, 21 Май 2004
Карах абитуриент за празненството му. К'во да се прави бях обещал. По принцип не обичам да присъствам на каквито и да е събития, който не са свързани с мен или мои приятели но в случая обещанието си беше обещание. Краткият ми коментар за целият случай е - "Друг път ако има такъв КУУЛтурен живот - мен не ме бройте". Дългият коментар и описанието на самата случка можете да прочетете малко по-надолу.
Пристигнахме в Обеля (мале това колко е далече), партито в апартамента свърши набързо, защото трябваше да тръгваме и се започна. Дойде още една кола, която караше съученик на абитуриента. Рев, крясъци и писъци! Невероятна радост (не разбрах на какво се радват). Тръгнахме из квартала да събираме другите съученици, като на всяка спирка колоната от коли се увеличаваше, съответно и пънкарският фактор. Висене от прозорците, свиркане със свирки и крещене на числата от едно до дванайсет (около 30 пъти). За да се изолирам и да ми е малко по спокойно си нахлупих шапката и очилата и си надух музиката. Поне малко свястна музика да се чуе. След като се събраха всички се насочихме към училището и всички коли се паркираха в двора. Там дрънчеше някаква ужасна уредба и прегракнала учителка (?!?) се дереше с някакви поздравления. После пускаха български парчета, който бяха посрещани с дюдюкане и подканване "Айде бе, пуснете чалга!". Глас народен......пуснаха чалгария и мало и голямо почна да прави чупки в кръста, а аз сериозно почнах да се чудя къде по дяволите се намирам. По някое време стана време за тръгване. За мое съжаление не за ресторанта, а да се заберяла класната.
Последва рали по софийските улици (Colin McRae ряпа да яде), минаване на червено (не и аз), свиркане с клаксони и изобщо луда надпревара. Малко успокоение намирах в музиката, която слушах. Рев, крясъци и писъци, броене....!
Подминахме Красна Поляна и почнахме да се въртим из някакви улички покрай циганска махала. На мангалите поне им беше забавно.
Стигнахме до кооперацията където живееше класната и всичките и питомци се изсипаха у тях на гости. Шофьорите (в това число и аз) и разни, който не успях да разбера какви бяха (сигурно приятели) зпочнахме да чакаме да свършват със забирането. Рев, крясъци и писъци, броене....!
Триисет минути по-късно и двайсет пъти викане от терасата където явно беше "забирането" отново тръгнахме, този път слава богу за ресторанта. Последваха познатите ми вече рали упражнения по софийските улици, минавенето на червено, свиркането и крясъците. За щастие пристигнахме невредими пред ресторанта. Оставих си абитуриента пред Рио и си прибрах колата. Като слизах от нея забелязах, че леко ми треперят ръцете. Сигурно от напрежението. Взех три бири и отидох на гости у Марти. Едвам изпих бира и половина (малък Grolsch) и както си седях на фотьойла съм заспал. Ебаси и зора! "Друг път ако има такъв КУУЛтурен живот - мен не ме бройте". За какво беше целият рев и цялата истерия не успях да разбера. На какво се радваха - също.
[ Коментари: 4 ]Коментари
Нищо подобно на Pantera. Както ми беше нервно само те ми липсваха :-) Слушах Drum'n'Bass и един диск, който се казва Best of Fasion TV и то по-специално няколко парчета. Докато чаках за успокоение си пусках Craig David и Boyz2Men
Мани, мани, колко псувни тегла и аз като минават гадовете с клаксоните през улицата.
Да не говорим кви акробатични номера ги гледам че правят малките дрисльовци, кат са капичне некой та са прептрепе - пак Правителството ша е виновно и пак ша искат национален траур.
Ама и ти уж гърмян заек, как та подмамиха дейба да одиш, сигур некоя руса мома ще да е била причината ;-)))
Мани бре, едно време извън София не ги правиха тия селянии, сега и там са се научили. Гледат кво се прави тук и после айде на купона.
Disclaimer: Except where otherwise noted all opinions expressed here are personal
opinions of the author and do not reflect official opinions of my employer or
any other person, company or organization associated with the author.
Copyright: Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Copyright (cc) 2003-2011 Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
Страницата е генерирана от Glog v3.99-test
Искам да те пиам каква музика си слушал :). Като знам на какво приличат баловете сега... Музиката която според мен ще заличи малко това викане е Pantera - Vulgar Display of Power :), не защото харесвам така музика, а защото те си дерат гласа повече :).
Наблюдавах тия балове и като си помисля наистина на какво приличат. Много разврат и селяния. И двамата родители са ми учители и съм наблюдвал много балове, но не съм чувал такива викове в нас. Само само смях и добри спомени.
А за това на какво се радват си мисля, че се радват на това че нямат да ходят повече на училище, но още не са усетили какво следва после. И аз си мислех едно време така, но в псоледствие се оказа друго (добро или лошо не знам, но само знам, че е трудно).
Написа Александър Вълчев на 25-May-2004 18:27