< HomePage | Снимки
<- Четвъртък, 5 Февруари 2004 | Начална страница | Събота, 7 Февруари 2004 ->
Петък, 6 Февруари 2004

Cape Town. Невероятен град. Права беше екскурзоводката, която ни развеждаше из Pretoria и каза за Cape Town, че бил The Most Beautiful City in the World.

Вчера вечерта пристигнах от George. Полета беше приятен. Летяхме с малък самолет Embraer 135 JA, целият полет беше над бреговата ивица покрай Индийския океан и гледката беше изумителна, нямаше облаци и времето беше хубаво. Вечерта се разходихме из Waterfront и похапнамхе в едно от многобройните ресторантчета на пристанището. Докато аз бях на бънджи, групата е ходила на Cape of Good Hope и след това на Table Mountain. Искам и аз да отида на Нос Добра Надежда, а и баща ми и майка ми имат желание да го посетят пак, така че днес имаме уговорен екскурзовод за цял ден. Другите ще ходят да гледат тюлени на някакъв остров.

Потегляме с малко закъснение, центъра е блокиран заради президента, който щял да изнася реч. Краси - нашият екскурзовод, кара и ни пита, колко време имаме за да разгледаме Cape Town. Казваме ме му че довечера отлитаме, а той ни казва, че ще изпуснем много и естествено е прав. Постепенно се измъкваме от натовареният център и поемаме към False Bay. На път ни е, а и на Boulders Beach искам да видя африканските пингвини. Имам обещание да изпълнявам ;)

Пристигаме на Boulders Beach и тръгваме да се разхождаме по скалите, встрани от обичайните туристически маршрути. Тук има по-малко пингвини но пък можем да ги приближим и да се закачаме с тях. Мъниците са любопитни, обаче определено не искат да ядат кашкавала, който им предлагаме (за съжаление нямаме риба). Снимаме ме ги и най-накрая се сещам как да подмамя някой за да мога да го погаля. Вадя от раницата плюшеният пингвин, който вчера нашите са купили и го показвам на един лежащ пингвин. Той веднага се заинтересува и идва при мен. Пазя се, защото човките им са остри и когато се ядосат кълвят. Дребният се мотае около мен и кълве лекичко плюшеното си братче. Аз го галя, а майка ми ме снима. В един момент пингвина разбира, че нещо не е наред, ядосва се и почва да ме гони. Отдалечавам се за да не го дразня. Мънички са, но са доста люти.

Продължаваме към Cape Point. По пътя виждаме маймуни - бабуини. Те си живеят тук и тероризират туристите, който минават. Крадат храна и честно казано са опасни, особено ако има какво да задигнат от теб. Гледаме ги от колата без да излизаме.

Пристигаме на Cape Point. Взимаме си билети за телеферика (не ни се качава пеша доста е далече) и скоро сме на новият фар построен на върха. Пред нас се открива невероятна гледка. От едната страна е Индииския океан, който е тъмно син, почти черен. А от другата страна е Атлантическия океан, който около брега е със изумрудено зелен цвят, а навътре става по-тъмно зелен. Контраста е уникален. Правим много снимки и решаваме да отидем още по напред по носа. Тръгваме по пътеката за старият фар, който е на 200-300 метра пред новият. Духа много силен вятър, почти невъзможно е да се върви. Аз си затягам шапката за да не ми я издуха вятъра в океана и вървя полуприведен. В един момент като някакво чудо вятъра спира, а ние излизаме на края на пътеката. От тук гледката е още по добра. Правим си снимки и се наслаждаваме къде сме. Обаждам се до България да им кажа къде съм в момента. От дясно ми е Атлантическия океан, а отляво Индийския. Сякаш с единият крак съм стъпил в единият а с другият в другият.

Тръгваме си, защото времето ни е ограничено, а искаме да видим колкото се може повече от Cape Town. Тъкмо слизаме от влакчето и един бабуин, задига храна от турист. Човека се развиква и изкача една дама, която хвърля камъни по маймуната. Ние умираме от смях.

Пътуваме обратно за Cape Town. По пътя Краси ни разказва много интересни неща за живота тук. Минаваме през най-разнообазни квартали - от абсолютни гета до богаташки квартали. Cape Town е космополитен град. Досега никога не бях виждал нещо толкова огромно. Човек без кола тук не може да оцелее. Целият град е предвиден за движение с автомобил. Ако си пеш просто нямаш шанс да стигнеш където и да е. Разстоянията са огромни.

Отиваме в аквариума на двата окена. Не съм ходил в аквариум от много години. Последно съм бил във Варна и съм бил много малък. Направо е омагьосващо. Красиви цветни рибки, корали, огромни раци. И тук има пингвини. В залата на хищниците, плуват големи акули. Изглеждат страшни с няколкото си реда разкривени зъби. Перфектният хищник създаден от природата за да убива. Направо тръпки да те побият.

Времето ни свършва, идва време да си ходим :-( Следващият път ще трябва само в Cape Town да дойдем за поне седмица, така ще можем да видим минимум половината от интересните места. Яд ме е, че не успях да се кача на Table Mountain. Това е голяма скала, която се вижда от цял Cape Town. Има екстремни преживявания от сорта на сто метров рапел и полети с параплан. На планината можеш да се качиш с панорамен лифт, чиято кабинка се върти и се вижда целият град. Е, какво да се прави - другият път.

Взимаме си багажа и отиваме на летището. Чакат ни 11 часа полет до Лондон, а от там още два до София. Ще летим с British Airways и отново с Boeing 747-400. Оказва се, че този Boeing е по-нов от самолета, с който летяхме насам. Има лични телевизорчета за всеки, 18 тв канала и още 6 радио програми. BA са ни оставили чорапки, наочници, четки и пасти за зъби за еднократна употреба.

Излитаме по тъмно. Хапваме. Гледам Матрицата Революции и заспивам преди края на филма.

[ Добави коментар ]
Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас.
Е-мейл адресът няма да се показва на сайта.
Към него ще има връзка.

Коментарът трябва да е написан на български с кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път
начало
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!