< HomePage | Снимки
   <- Дневника

Мармарис, Джип Сафари

Сряда, 25 Август 2004
Дневно джип сафари

Не, по никой не сме стреляли. Сафари не значи, че се разхождаме с пушки на рамо и гърмим по месните. По скоро седиш в открит джип и те карат по кофти пътища. Евентуално можеш да видиш някое добиче как се разхожда.

Седим си ние и докато чакаме да се появят хората, който ще ни забират за сафарито, минаха няколко джипа, но никой не искаше :-) Накрая се появи някаква дребна мадама и точно тя се оказа нашият човек. Натоварихме се в открития Wrangler и поехме към сафарито. В джипа освен нас, имаше още двама българи - брат и сестра, а малко по-късно взехме и три руские девочки. Сбирката с останалите беше в Ичмелер, където се събраха общо шест джипа. Докато чакахме снимах турски знак STOP, заради надписа на него. Какво му е толкова интересното ли? Ами въпреки че е осмоъгълен на него не пише STOP, а DUR.

Тръгнахме по криволичещ път да се качваме на планината. На една отбивка спряхме за да се представи екипа, който ще ни вози, оператора и да ни направят инструктаж. На инструктажа, ни казаха да се държим здраво, че е препоръчително да пръскаме хората и колите около нас с вода, че самите ние ще бъдем сериозно оливани и да внимаваме да не се закачаме с полицията и военните, защото те били пословични с липсата си на чувство за хумор.

След което пак поехме. Много скоро слязохме от асфалтовият път и тръгнахме по черен път, но без дупки и по-добър от някои второкласни български пътища. Движехме се с 50-ина км/ч през остри завои, красиви гледки и прах, МНОГО прах. Изкачихме планината, след което се спуснахме към първото турско село, което щяхме да посетим за днес. Навсякъде около пътя има пчелни кошери. Тук основният им поминък из селата е правенето на мед. Отивахме към "дървото на желанията" - местна измислица, според която, като си пожелаеш нещо и обиколиш дървото, желанието ти се сбъдва. То дървото обаче не знаело контекста на желанието и преди години един турчин си пожелал да е милионер. Желанието му било изпълнено и сега в Турция всички са милионери.

Самото дърво е доста голямо и е от неизвестен на мен вид (не е дъб и не е елха :). Около него, където са обикаляли хората има малък ров, а мястото е обградено с каменна ограда. Казаха ни че колкото по-голямо е желанието ни, толкова повече пъти ще трябва да обикаляме. Намислихме си по нещо и тръгнахме да обикаляме около дървото. По-алчните (тези с повече желания) дори подтичваха! :-)

След краткото спортуване, дойде време и за второто посещение в селото - разглеждането на древната джамия. Аз го пропуснах, но тези който влязоха, казаха, че не било нищо особено. Жените преди да влязат им даваха шал да се позавият, да не би някой имам да получи удар.

Продължихме към второто село, в което щяхме да разглеждаме автентична турска къща. Къщата беше пълна скука - черги и странен мирис. Турските жени, стояха като наказани (така са ги научили), а отвън имаше пещ в която се печеше турски хляб, който за съжаление не опитахме. Опитахме обаче турски мед. Няколко вида, дори един, за който турците твърдят, че действал като виагра. Твърденията остават непотвърдени засега, поради не изпитване на нужда от ползване на виагра :-)

Дойде време за обяд. Откараха ни до ресторантче, като преди това ни оляха стабилно с водичка. Хапването беше сносно, в селска атмосфера - наоколо се мотаеха разни гъски и коне.

В средата на деня, слънцето вече припичаше сериозно и дори постоянното пръскане с вода, между возещите се в джиповете не помагаше да се разхлади човек. Насочихме се към Егейско море и по-точно към уникален залив, в средата на който има плитчина. Морето там е дълбоко само 20-30см. и когато човек се разхожда в плитчината, от брега изглежда сякаш ходи по вода.

Разхладихме се за час-два, но ни очакваше най-рекламираната част от сафарито - посещението на водопада, в който може да се къпе човек. Водопада се намира на 200-300 метра от паркинг, като това разстояние се минава по горска пътечка. Много ми беше чудно къде са успели да скрият голям водопад в тази гора и съвсем скоро разбрах, че няма нищо скришно. Прословутият "водопад", изобщо не беше това което си представях. Даже и малко не приличаше на това, което си представях (райското пръскало с езеро под него). "Водопадът" е двуметрова скала, по която тече вода, пред скалата се е образувало малко езерце, три на три метра, в което водата е 18 градуса и можеш да се топнеш за малко. Студено е и е доста хлъзгаво така че трябва да се внимава. Водопада беше разочарование.

Поехме обратно към Мармарис. До този момент нямаше кой знае колко екстремно возене, но за щастие, това не продължи за дълго. Навлязохме в горски пътища, където скоростта се увеличи и започна да става по-опасно. Без да слизаме от джиповете пресякохме плитка река, където изненадващо, друга група ни направи мокри мишки :-) С висока скорост се движехме по коритото на пресъхнала река. Колите се разминаваха на сантиметри една от друга и поднасяха. Целите бяхме покрити с прах, които комбиниран с водата по нас ни беше направил на ивици. Шофьорите се кефеха, не по-малко от нас. Връщането в курорта беше около 30-40 мин и когато ни оставиха пред хотела бяхме невероятно мръсни, уморени и много доволни.

[ Добави коментар ]
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!