< HomePage | Снимки
   <- Дневника

До Непал и назад, Втора глава

Понеделник, 29 Октомври 2007

И до мен стигна пътуващият пътепис на Славей Караджов, До Непал и назад. Тази седмица при мен ще можете да прочетете втора глава. Първата можете да прочетете при Пейо.

Трета глава излиза следващата седмица и ще бъде в блога Пътуване до .... Автор на текста по-долу е Славей Караджов, а с лиценза под който се разпространява текста можете да се запознаете на http://nepal.linux-bg.org/bg/license.html.

Приятно четене!

До Непал и назад, Втора глава

В Хималайте има хиляди начини по които може да се почустваш като у дома.
Един от тях е всичко да е обвито в мъгла и нищо да не се вижда.
Чувстваш се точно като на разходка във Витоша и това усещане те напуска само
като се раздигне малко мъглата или видиш някой от местните.

Намче Базар - Таме - Намче Базар (10-ти септември)

Така беше и през трите аклиматизационни дни в и около Намче Базар. Днес бяхме решили да се разходим до Тамо, или както местните му викат Таме. Сравнително близко и даже май малко по-ниско от Намче. Лесна работа. За да усложни донякъде задачата ни моята глава реши леко да ме стегне. Може би от чанга, може би от височината.

Мъглата ту леко се раздигаше ту пак обвиваше всичко. В 12 най-късно сме планирали да потеглим за Таме.

Снощи се записахме с Илиян в книга, целта на която е по-лесно да проследят движението ти, ако недай си боже се загубиш някъде из чукарите. Книгата е създадена от родителите на едно момче, което безследно е изчезнало преди няколко години. Днес открих че в лоджията има нещо като библиотека от която може да си вземеш книга за четене. Нещо особено полезно когато се чудиш на коя страна да се излегнеш докато мързелуваш и чакаш да се раздигне мъглата.

Исландският мъх за който ви говорех.
Увеличаване
Исландският мъх за който ви говорех.
Къщи в Таме. Много ми заприличаха на родопските.
Увеличаване
Къщи в Таме. Много ми заприличаха на родопските.
Най-накрая потеглихме за Таме - разходката беше приятна и с риск да се повторя ще кажа че ми напомняше на разходка по панорамната патека на Витоша от Железница до Бистрица. Растителността беше малко по-различна - боровете бяха с разни сини шишарки и множество исландски мъх по дърветата. Къщите също бяха по-различни. За този район се говори, че е населен с бегълци от Тибет. А където има тибетци има монаси и манастир. Малко след като влязохме в селцето се появи един монах. Както си говорехме с Илиян монаха ни настигна с бърза крачка и ни заговори на английски. Че и добре говореше монаха му с монах. Докато говореше дойде при мен и взе да ми гали ръката, както си бях по къс ръкав.

Зачудих се каква е тая работа. Дали е някакъв ритуал за даване на сили и пожелаване на всичко най-добро, дали монаха е ... знаете какво имам предвид, или пък просто си бърше ръцете в мен. След няколко дни мисля, че открих правилния отговор. Имайте търпение и това ще ви кажа.

Молитвени камъни. Рядко се срещат такива. Предимно са с молитвата на санскрит.
Увеличаване
Молитвени камъни. Рядко се срещат такива. Предимно са с молитвата на санскрит.
Крайната ни цел в Таме беше манастирът. В момента обаче го ремонтираха и нямаше какво да му се снима. Мисля че манастира беше женски, защото видяхме само монахини. Имаше и една монахиня, май беше американка, която съвсем разби очакванията ми за това какво ще видя тука.

На връщане в края на селото за първи път видяхме дивите им сърни. Изпратих една снимка на моя приятел Кольо да го питам какви са тия животни и той ми отговори така:

За животните, какво да ти кажа - май са някакви местни козирози, изглеждат женски.
Нашият е Capra ibex, а тези май са Capra nubica, но не съм сигурен
Животинките за които ви говоря.
Увеличаване
Животинките за които ви говоря.
Както и да е. Там им викаха musk dear. Интересното беше че тия животни си стоят мирно и кротко и си хрупат от нивите на хората а човека, който е на 10-20 метра от тях, изобщо не ги притеснява. След няколко дни насмалко да се сблъскаме челно в мъглата отново с тия животни. В някоя от следващите части ще видите и снимки на животните от съвсем близо.

Връщането беше изпълнено с надежда, че ще видим нещо през мъглата, която така и си остана само надежда. За този край бях чувал, че се виждат много красиви върхове и има високи проходи които са предизвикателство за всеки. Допълнително от тук идват тибетците по пътя си към Намче Базар за седмичния базар.

Когато се върнахме установих че доста съм се изморил. Уж ходихме бавно, а се задъхвахме по нанагорнищата като парни влакове.

След като стъпихме в Намче реших да се обадя по сателитния телефон, ама знаете как работят тия джаджи като има мъгла - точно никак. Вечерта прекарахме в почивка и пиене на чай.

Намче - Кунг Джунг - Намче (11-ти септември)

Днес се събудих в добра физическа форма и добро настроение. Лекото стягане в кратуната премина или просто свикнах с него. Настроението може да е породено и от непалските клипове, които гледахме снощи, или от лютото ястие което хапнах вечерта.

Ще се опитам да опиша накратко клиповете - нежни, романтично-любовни, еднообразни. Сюжетът на непалски клип е следния: момъка върти главата и пее нежно на фона на красива природа. Тук се позволява на сценариста или режисьора да избере от следните неща: джунгла, планина или просто зелена поляна, ако екипа няма пари да се мота из Непал. Препоръчително е да има и водопад. Продължавам с развитието на сюжета - Момата гледа непристъпно и не дава никакви надежди за успех на нашето момче. Той се увърта около нея, пее, танцува. Може да е и с приятелите си за по-сигурно. Доколкото забелязах има и изисквания за облеклото на нашите герои - момъка може да е облечен в западни дрешки, но момата задължително трябва да е в носия. След което идва кулминацията - двамата са заедно, пеят танцуват - заедно с цялата тумба приятели (на режисьора). И задължително пада голямо въртене на глави, както и показване на коремчето на момата, кулминация е това все пак, но за малко, Непал е това все пак. За малко да забравя - сред героите може да има и слон, ама не е задължително. Един слон много утежнява бюджета. Голяма забава е с тия клипове. Забелязах на телевизора(да в лоджията в която сме има телевизор и ток), че дори телевизионните репортери от време на време си въртят главите като в клиповете. Може преди да се доберат до репортерското място да са си изкарвали парите с такива клипове.

Също така голяма забава пада и с лютото. Както ви казах вчера хапнах малко и като взеха да ми текат сълзите, че и сополите барабар с тях, да ми става топло, да ме отпуска главата. И най-хубавото е че на сутринта нямах проблеми със стомаха, както обикновено ми се случваше в България след ядене на нещо люто. Така че моя съвет е ако ходите там задължително да похапвате люто - освежава, ободрява и развеселява. Мисля че е добре и за аклиматизацията. И да не е - поне не и вреди.

Днешната разходка беше от Намче до Кун Де, после до Кун Джун и обратно в Намче през "летището". Няма нужда да ви казвам - отвсякъде само мъгла. Но какво да се прави - свикваш и с това. В Кун Де на път за Кун Джун една жена както си чоплеше нещо на полето взе, че ни заговори на много добър английски. Май тя печели наградата за най-добре английско говорящ човек в района. Не помня за какво си говорехме с нея, но помня че много се смяхме. Така е в Непал - хората обичат да се смеят. През мъглата Кун Джун успяхме да видим оградата и двора, донякъде, на училището построено с усилията на Едмън Хилари. Имаше доста ученици и повечето от тях бързаха по уличките с отворен учебник в ръка.

Летище или картофена нива?.
Увеличаване
Летище или картофена нива?.
На връщане минахме през "летището". Написал съм го в кавички защото ето това летище е картофена нива. Ако не засякохме следи

от наскоро кацнал самолет изобщо нямаше да забележим, че се разхождаме така спокойно по единствената "писта". Минахме и през точката от която за първи път се открива гледка към Еверест. Това ви го казвам защото го прочетох в пътеводителите - ние такава точка не видяхме.

В дневника за днешния ден съм отбелязал и няколко непалски думи. Вадете листовете и химикалките и записвайте:

хате - слон
каля - гарван, също и черен

Хате. Може покрай клиповете да съм я научил тая дума.

Домакинката на лоджията. На снимката се вижда телевизора и на него дават един от клиповете, за които ви споменах.
Увеличаване
Домакинката на лоджията. На снимката се вижда телевизора и на него дават един от клиповете, за които ви споменах.
Преди да приключа с писаниците за този ден искам да ви разкажа и за нашата домакинка - чевръста непалска бабичка.

Явно беше по-консервативна и не беше облечена с дънки, като повечето хора тук, а с традиционните си дрехи, които много ми напомниха за българските дрехи. Вечерта успях да я склоня да си направим една снимка заедно така както си беше с кърпата, но суетата е голямо нещо и вирее дори и на тези височини. Та докато Илиян успее да щракне с фотоапарата бабата си свали кърпата от главата и набързо си вчеса косите. Както виждам от снимката в дясно даже е и успяла да си сложи кърпата. Бърза бабичка. Или ние пак сме пили чанг тая вечер. Не мога да си спомня. Въпреки че не знаеше добре английски с нея успяхме винаги да намерим общ език. Е, вярно не сме си говорили за поезия и политика. Не можах да разбера точно, но май бабичката беше майка на Таши Тензинг, който е написал книгата за шерпите и по специално за шерпите от рода Тензинг. Най-известният от които е Норгей Тензинг, който заедно със Едмънд Хилъри са първите хора покорили Еверест. По стените имаше сума ти снимки на тензингъновци. Някои от тези снимки ги видяхме отново в лоджията в Лобуче, та тогава се зачудиш да не би всички тия планински хора да са един голям задружен род.

Заснежен връх над Намче.
Увеличаване
Заснежен връх над Намче.

Виж в лоджията в Намче не видяхме никой, който може да се нарече част от "живата история" на Хималайте. След два дни обаче попаднахме в Тянгбоче на ценен албум със снимки от тази история.

Вечерта, малко преди да стане съвсем тъмно, за малко се показа един от върховете около Намче. Мисля че беше Кузум Кангру. Според картата трябва да е Тамсерку, но мъглата се раздигна само колкото да направим една бърза снимка. Та като питахме домакините кой е тоя връх, той вече не се виждаше и те ни казаха кой може да е, но не и кой точно е.




Край на втора глава









[ Коментари: 8 | Добави коментар ]
Коментари

Това CDATA дето си сложил в съдържанието да знаеш как ти е омазало RSS-а само...

Написа Георги (www) на 31-Oct-2007 00:02


Така са ми го пратили :) Виж го през браузера и няма проблеми.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 31-Oct-2007 09:33


Хе-хе. А бе теб не трябва да те избират за такива дълги текстове. С това зелено (дето и друг път е ставало коментар), дето после като погледна извън монитора виждам звезди... просто не знам.

Верно е че секи само може да си си реврайтне цсс-а.. специално за твоя сайта. Ма ти как си го четеш така..

Написа qcrz_ на 31-Oct-2007 18:44


qcrz_, не знам какво точно Ви пречи зеленото, на теб и останалите, мен лично всички теми на компютъра са ми също в зелено и не виждам никакви проблеми.
Явно ти младеж, в чийто жизнен опит липсват годините прекарани пред Правец 82 и Правец 16

Написа Gabo на 01-Nov-2007 00:32


Ами както казах, след четене на това зелено, като погледна бял фон или извън монитора, се чувствам все едно някой ми е зашлевил шамар.

Колкото до Правец-ите, монохромните дисплей могат да бъдат и в кехлибарено жълто или бяло :> (както беше моят). Но и там фона е черен. Не ми казвай, че си ползвал зелен бек-колор.

Ta, GaBOSS, просто Чорбаджийски зашлевява по един визуално-виртуален шамар на посетители дръзнали да четат блога му в оригинал!

П.С. Сега забелязвам, че не трябвало да ползвам nickname поствайки тук. Сори, вече се подписах няколко пъти. Но nicknames са и винаги са били част от Интернет-а, който познаваме. Не знам защо някой иска да убие този чар. Не би трябвало да бъдем, чак толкова професионалисти от матрицата :-)

Написа qcrz_ на 02-Nov-2007 01:16


към тоя с "шамара"- ами като не ти действа добре зеленото не чети, не гледай, не влизай тук, лесно е.:) защо трябва все с негативизъм да подхождате? и защо все за лошото се хващате? защо не кажеш нещо зе текстовете, за СНИМКИТЕ - защото там няма з акакво да се хванеш, нали? те просто са съвършени! аз лично съм ВЪЗХИТЕНА:) БРАВО ГЕОРГИ!

Написа възхитена на 26-Feb-2008 11:02


:) Правилно, зеленото не е най-важно в случая.На мен ми бе забавно да чета,хареса ми живото чувство за хумор и най- вече (въпреки МЪГЛАТА :)) да усетя атмосферата на мястото.thx a lot bro:)

Написа pitagoria на 16-Mar-2008 23:34


Много приятно четиво. Напомни ми моето посещение в Непал преди 15 години. "Исландският мъх" всъщност е брадат лишей, а "боровете със сините шишарки" са ели - непалска ела Abies spectabilis.

Написа Петър на 05-Jun-2011 11:09


Valid XHTML 1.0! Valid CSS!