< HomePage | Снимки
   <- Дневника

4-ти Юли

Неделя, 4 Юли 2004

Правя уговорка за събиране в девет и половина с подмолната мисъл най-късно в десет, десет и нещо всички да сме тръгнали. Блажени са вярващите, все едно не си познавам стоката.

Събираме се всички без един и се мотаем (pic1), като мухи без глави, докато чакаме Atl да се надунди и да вземе да се довлече. Пет пъти ни лъже по телефона, че след две минути е при нас. Ебаси и представата за време! Сигурно се движи в паралелна вселена, в която две минути са един час. Към единайсет без нещо НАЙ-НАКРАЯ успяваме да тръгнем - три коли народ, общо 14 човека

По пътя тестваме радиостанциите - работят прилично. Приказваме си глупости (Роджър, Роджър, Да Роджър, Разбрано Роджър, Кой е Роджър?), изпреварваме се за да има смяна на водачеството и като цяло пътуваме спокойно. Спираме на някаква бензиностанция за да могат хората да запалят по една цигара (pic1) и пак потегляме с командата "Па Машинъй!".

Качваме се на хубавия път и започваме да минаваме през виадуктите. Само за малко спираме за да се снимаме на водопада (pic1). Първи, втори, трети...брях...в един момент решавам, че хората от Вертикален Свят няма да са на моста и целият път ще е напразно. За щастие съм в голяма грешка, на моста са заедно с още народ, а скоковете текат с пълна сила. Спираме и слизаме за да се включим в купона.

Още при изгледа от моста (pic1, pic2) Биг Тони обявява, че нямало да скача в никакъв случай. Atl също тотално отказва. Вредно било надолу с главата да се скача, той имал медицински познания и знаел. Да бе, ела ме изяж. Дафо и Mhz се дърпат и ни викат, че сме луди. Май оставаме само трима 100% сигурни и един-двама, който се колебаят. Двама от сигурните искат да скачат по три пъти (Аз и Течата). Остава само да видим нещо оферта/намаленийце няма ли да има.

Докато народът преди нас скача (някакъв пич има рожден ден), ние се записваме в списъка търчим да пикаем, защото знаем че после ще е зор и се окуражаваме взаимно. Хората, който не искат да скачат, май много-много не им се вярва, че ще се хвърляме от моста, че и по три-пъти отгоре на това.

Аз съм наред. Започват да ми връзват краката и първото, което отбелязвам е, че този път няма да съм като кремвирш на ластик, защото са вързани отделно. Чудесно, хем съм за краката, хем имам свобода на движението. Единственото кофти е, че много стиска и почти ми спира кръвта към ходилата. Вече съм вързан и ме вадят пред парапета.

Опа! Тук става нещо непредвидено. Досега всеки път седя малко повече от необходимото, за да се поуплаша обаче този нещо работата не върви на добре. Мислех си да стоя пет-десет секунди и да скоча, но не става както съм го замислил. Изобщо не мога да се пусна от тъпия парапет. Такъв страх ме хваща, че ми идва да прескоча парапета и да тегля една майна на всичко. Гледам нагоре, надолу, настрани, закривам си очите и пак не мога да мръдна. Дишам тежко. Не знам колко време стоя, ама е много. Пича от Вертикален свят ми говори: "Айде скачай де...к`во се моташ...няма да стане по-лесно...стига с тия номера, скачал си къде ли не...", ей такива подобни. И все пак не мога да помръдна. "....И аз се моля на всички богове....", ебаси и тъпата песен, ама се моля, мамка му. Не знам какво ми става, хем искам да скоча, само и само да се махна от тъпия мост, хем не мога. Народа около мен май се шашка, като ме гледа какви ги върша (тоест какви НЕ ГИ върша), вкарах им ебаси и психарията, кой знае какво си мислят, сигурно че "ша умиргам". Пича до мен пак почва да ми приказва "Айде де, толкова време те търпим, само заради баща ти, знам че можеш, скачай". Аз му викам, абе дай да ме пуснете, направете ми един скок изненада. "Никаква изненада, ще си скочиш сам". Мисля си "Гад такава!". То се е видяло, че ще се мре, майната му. Разпервам ръце, накланям се напред и по-нататък не помня дали извиках или не можах, просто паднах (pic1, pic2, pic3, pic4). Летя си надолу с облекчение. Не ми направи кеф скока. Толкова се бях панирал, че просто исках да се махна от моста. После като анализирах, разбрах, че има нещо с големият страх, миналият път. Тогава последният скок, остана да ми виси, като обичка на ухото. Даже мислех повече да не скачам, няма какво да си доказвам повече. Е да, ама хем не ми се ще, хем ми се ще. Това че си бях останал паниран трябваше да се преодолее. Май успях. Ще видим :-)

Качват ме горе и трябва пак да скачам. Питат ме добре ли съм и искам ли да скачам пак. Искам естествено! Тръгвам да скачам назад, обаче размислям и искам скок изненада. Хващат ме за ръцете и постепенно се отпускам назад. В един момент ме пускат и падам. (pic1, pic2, pic3). Паднах със широка усмивка, защото вече се кефех. Крещях си от удоволствие. Ей това е което търся. Страх, мрах, айде нема нужда :-) Качиха ме горе и ме отвързаха за да ми починат краченцата (pic4). Третият скок щеше да е по-късно.

Връзват Течата. Като го гледам не му пука и ще рипа без да се психира. Така и става. Скача почти веднага, без да пропусне да извика "Ал-Кай-Да" два пъти (pic1).

След като го качват горе, за вторият скок му предлагат да го хвърлят от моста. Навива се, а аз и Спас (той пристигна от Бургас междувременно) сме кандидатите да го хвърляме. Падна ли ми в ръчичките! :-) Вдигаме го и го засилваме през парапета. В последният момент се опитва да се хване но вече е късно, чадо, мандалото хлопна! (pic1, pic2, pic3).

Пак е горе на моста и е време за трети скок. Този път измислят нещо още по-лудо. Вдига се на стойка на ръце пред парапета, а бънджи пичовете само му крепят краката. В един момент казва "пускай!" и започва да пада надолу, като пирон (pic1, pic2, pic3). По късно обясни, че е било адски готино, виждаш само земята и как се приближава с огромна скорост към теб. Ще трябва да пробвам и аз (стига да успея да направя този номер с вдигането на ръце, че какъвто съм едър).

Ред е на Илиана. Ще скача за пръв път и хич не и е лесно. Връзват я и я вадят пред парапета. Страхът е голяма работа. За малко да се откаже, обаче и предлагат просто да се отпусне те ще я държат за седалката. Хващат я и и казват се отпусне леко напред. Накланя се, накланя се и в един момет пича, който я държи просто си отваря ръката. Много смешно става, защото Илиана в този момент извиква НЕЕ!! и посяга да се хване за ръката му, която вече я няма да я държи (pic1, pic2)! Естествено пада и изчезва под моста, а на второто дръпване я чуваме да вика. После като я качиха горе каза, че и е харесало.

Мариян го връзват и го вадят пред парапета. Без много да му мисли скача (pic1, pic2, pic3). Аз го снимам докато пада и после, като му пускат въжето.

Остана само един последен скок - моят. Преди мен обаче идват някакви чичковци, който искат да скачат. Е па скачайте, няма да ви спирам. Те се били качвали в София Ленд на "онова дето падало" и било детска работа. Тука "сигурно" е същото - да бе! Питай ме мен :)

Докато се мотаят и подготвят се чуват някакви крясъци и по моста минава някаква горяща кола! Ал Кай-да, Ал Кай-да са тук!!! :)

Горящ Фолксваген Голф спира на триисетина метра от нас, от вътре изкачат хора и всички почват да се щурат насам-натам. "Дайте пожарогастител, дайте пожарогасител бреее!". Дафето май не е видял какво става (не е сам) и вика "к`ъв пожарогасител бе, тия се ебават". Да ама не, народа изведнъж се събужда и осъзнава, че колата НАИСТИНА ГОРИ, тръгваме да търсим пожарогасители. Аз нямам, Спас също, само Mhz вади неговият и отива да гаси. Аз гледам от безопасно разстояние, Спас звъни на пожарната да идват. След малко пожара е потушен и Спас звъни пак за да им каже да не идват...те още не бяха тръгнали.

Укротяваме се след тая терористична атака, снимаме се и гледаме как чичето скача.

Пак съм аз на ред. Връзват ме (pic1). Спас, Течо и двамата от Вертикален свят ме хващат и ме вдигат, като Гергьовденско Агне. Ще ме хвърлят с гръб към земята. Започват да броят и даже нямам време да се уплаша.....3....2....1....аааааааа. Хвърлят ме през парапета и аз изхвърчам оставайки за момент в безтегловност преди да започна на падам (pic1, pic2, pic3). Ебаси и кефа (личи си ми по усмивката)!!! Ихаааа, докато падам си мисля, че искам пак!!! Единственият проблем е, че много ми убива на глезените, където съм вързан (впоследствие ми станаха рани). Амплитудата намалява и движението почти спира. Пускат ми въжето и след малко съм отново на моста. Ех ако не беше това гадно връзване щяха пак да ме хвърлят. Тъкмо ми се върна удоволствие от бънджито и трябва да прекратяваме :(

С бандата си уговаряме среща в Копривщица за да хапнем и две от колите ни тръгват на там. Ние оставаме още малко за да си платим и да си побъбрим с бънджи пичовете. Разказват ни за офертите им - скачане в пещери, тандеми, пандюли, скачане от балони и т.н. Казват ни, че има специални отстъпки за психари, като мен и Течата.

Време е за прибиране. Аз тръгвам предпоследен и карам малко бързо в началото. За щастие после намалявам до нормалните за този път 80-90км/ч. Това ми действие впоследствие ни спестява големи неприятности. На един широк но тесен ляв завой, в който влизам с около 80км/ч колата започва да се държи странно. Все едно някой я дърпа настрани. Пускам веднага газта и хващам още по-здраво кормилото. Изобщо не ми идва наум да натискам спирачка, така както поднася, кой знае какво ще стане. Колата се носи неуправляемо, завърта се на 180 градуса, но вече е намалила скоростта до 30-ина км/ч.

ДРЪН! Удар отдясно в мантинелата на насрещното платно. Чувам как се чупи нещо, което впоследствие се оказва решетката и десният фар. На нас нищо ни няма, еърбеците не са помръднали. За щастие колата вървеше достатъчно бавно и просто се спря в мантинелата.

Паля отново и възможно най-бързо се премествам в моето платно на сигурно. Обаждаме се на Течо (който е след нас) по радиостанцията и му казваме, че сме катастрофирали да внимава и да кара по-бавно. Оглеждаме и тръгваме да събираме чарколяците. По пътя е останала една дълга бяла следа там където се е завъртяла колата. ПЯСЪК МАМКА МУ! Как няма да се завърти?!? Хваща ме тих бяс, но като гледам, че пораженията по колата са малки и на нас нищо ни няма, ми минава. Идват и другите, питат как сте, добре ли сте, уплашихте ли се, ала-бала. Абе нищо ни няма, само ме е яд на целия свят и най-вече на мен!

Оттук нататък - разправии с полицаи, гумаджии (сложиха ми по-малка гума - 50 вместо 55) и каране по тъмно с единият фар светещ някъде настрани. "Кьоравото" - обиждат ми колицата, гадовете! :-) Минахме през Карлово, после се качихме на магистралата, като си мислехме да ходим до Пазарджик да гледаме мача. Обаче като видяхме, че ще го изпуснем направо си продължихме за София. Дори и края на мача не хванахме, защото в началото на Цариградско Шосе свърши. Тъпите гърци биха, ебаси и късмета.

Та накратко за Шибания Четвърти Юли: купон и веселба, панически страх от бънджи, коли - който горят, кеф от скачане с бънджи, катастрофа, полицаи, прибиране по тъмно и финал на европейското по радиото.

А като за капак на всичко, в момента в който влязохме в София буквално през 20 метра имаше полицаи. Не успя да разбера защо....сигурно заради Шибания Четвърти Юли и Ал Кай-да, Ал Кай-да, Ал Кай-да.... ;-)

[ Коментари: 7 | Добави коментар ]
Коментари

бах го ...

Написа пейо (www) на 05-Jul-2004 07:06


Яд ме е, трябваше да дойда :)

Написа Васил Колев (www) на 05-Jul-2004 12:21


Шибаният четвърти Юли - бънджи, запалване на коли, катастрофи, полиция, ебаси...

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 05-Jul-2004 12:34


еее що не се обадихте бре !!
@#%#$%(

Написа Николай Кирчев на 05-Jul-2004 13:55


Ей...егоист...искам и аз....искам искам...

Написа MiCRoPhoBIC (www) на 09-Jul-2004 15:18


Яко ... :)

Написа Alex (www) на 13-Jul-2004 23:22


Цялата галерия от събитието е на този адрес:

http://georgi.unixsol.org/mypics/klisura/

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 05-Aug-2004 12:15


Valid XHTML 1.0! Valid CSS!